Решение № 717 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300501152 по описа за 2026 година

Производство по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

Обжалва се от длъжниците по изпълнението М. Н. Б. – И., ЕГН ********** и Е. М. И., ЕГН - ********** Разпореждане от 07.04.2026 г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 по негово изп.д. № 2 772/2025 г., с което е постановен отказ по искането на жалбоподателките да бъде намалено поради прекомерност заплатеното от взискателя по изпълнението адвокатско възнаграждение от 528 лв. / 269, 97 евро / на 200 лева / 102,26 евро /.

Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява, че с оглед погасяването на вземането по изпълнителния лист чрез престираното от длъжниците в срока за доброволно изпълнение плащане на същото изцяло, на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение само за образуване за изпълнителното дело / 200 лв. съгласно чл. 10 ал. 1 т. 1 от НВАР № 1/9.7.2004 г./ , но не и за неговото водене по т. 2 от казаната разпоредба и конкретно за извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното притезание.

От взискателят по изпълнението М. Т. е депозиран отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че й се дължи възнаграждение и по чл. 10 ал. 1 т. 2 от НВАР № 1/9.7.2004 г., т.к. в молбата по чл. 426 ал. 1 от ГПК е посочен конкретен способ по принудително изпълнение срещу длъжниците.

Освен това, възнаграждението по чл. 10 ал. 1 т. 2 от НВАР № 1/2004 г. е не само за извършването на действия с цел удовлетворяване на паричното притезание по изпълнителния лист, но и за процесуално представителство, защита и съдействие. Поддържа също, че адвокатското му възнаграждение е в 1 размер на 440 лв., а разликата до 528 лв. е начислено ДДС, т.к. адвокатът е регистрано по ЗЗДС лице.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ за неоснователност на жалбата с доводи, идентични с казаните по горе такива на ответника Т. – с които е мотивирал и обжалваното свое разпореждане за отказ да намали заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство.

Съдът установи следното:

Изп.д. № 2772/2025 г. по описа на ЧСИ рег. № 824 е образувано по Молба по чл. 426 от ГПК от М. А. Т., ЕГН – ********** с приложен към нея Изпълнителен лист № 70/14.05.2025 г., изд. от РС – гр. Сандански въз основа на влязло в сила на 06.03.2025 г. негово Определение № 810/25.09.2024 г. по гр.д. № 876/2023 г.. Изпълнителният лист удостоверява подлежащо на принудително изпълнение неолихвяемо парично вземане на Т. към длъжниците М. М. Б. – И. и Е. М. И. в общ размер от 1 812 лв. – присъдени по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Към молбата по чл.

426 ал. 1 от ГПК са представени пълномощно и Договор за правни услуги между Т. и АД „ Я. и съдружници „ , Булстат 131409206, с който е договорено адвокатско възнаграждение 200 лв. - 240 лв. с ДДС, за образуване на изъплнителното дело и 240 лв. - 288 лв. с ДДС, за процесуално представителство по делото, платимо по банков път. Представени са доказателства за неговото плащане по така договорения начин.

Несъмнено установено от изпълнителното дело – за което и няма спор между страните, е че вземането по изпълнителния лист е платено изцяло от длъжниците в срока по чл. 428 ал. 1 от ГПК.

Следователно, макар и в молбата по чл. 426 от ГПК да е направено искане за запор на вземания на длъжниците към банки и работодатели / непосочени /, други действия по процесуално представителство на взискателя - освен казаната молба за неговото образуване, не са извършвани. Съобразява се и погасяването на вземането чрез престираното от длъжниците плащане, извършено в деня, следващ деня на получаването от тях на поканите за доброволно изпълнение.

При така установеното съдът приема, че изпълнителното производство не е усложнено от фактическа и правна страна чрез действия по смисъла по т.

2 на чл. 10 ал. 1 от НВАР № 1/9.7.2004 г., поради което възнаграждение на това основание не се следва. Следва да се присъди само договореното и заплатено възнаграждение по т. 1 на чл. 10 ал. 1 в размер на 200 лв., а с ДДС – 240 лева.

Предвид изложеното, съдът намира да е неправилно разпореждането на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване като прекомерно на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 528 лева с ДДС / 269,97 евро /. Поради което то следва да бъде отменено, а дължимото се на взискателя адвокатското възнаграждение да се намали до размер на 240 лв. с 2

ДДС – 122,71 евро.

И съдът

РЕШИ:

Отменя Разпореждане от 07.04.2026 г. на ЧСИ Константин Павлов, рег.

№ 824 по негово изп.д. № 2 772/2025 г., с което е оставено без уважение искането на длъжниците по изпълнението М. Н. Б. – И., ЕГН - ********** и Е. М. И., ЕГН - ********** да бъде намалено поради прекомерност заплатеното от взискателя М. А. Т., ЕГН – ********** адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, вместо което Постановява:

Намалява адвокатското възнаграждение на взискателя М. А. Т., ЕГН – ********** по изпълн. дело № 2 772/2025 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 от 269, 97 евро с ДДС / 528 лева с ДДС / на 122,71 евро с ДДС /240 лв. с ДДС /.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3