Присъда № 16 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 5345/2025
- Вид
- Присъда № 16
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 14.02.2026
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 51 · Семеен кодекс
Мотиви към присъда № 16/29.01.2026 г. по НОХД № 20255330205345 по описа за 2025 г. на Районен съд – *, XXI нак. състав Районна прокуратура – * е внесла в съда обвинителен акт срещу В.Н.Я., ЕГН: ********** по обвинение за това, че в периода от месец май 2021 г. до месец юни 2025 г. включително в гр. *, обл. * при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, след като е осъден с Решение № 553 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 18220/2019г. по описа на Районен съд – *, ІІ-ри бр. с., влязло в законна сила на 18.02.2020 г., да издържа свой низходящ – сина си Д.В.Я., с ЕГН: **********, като заплаща чрез неговата майка и законен представител В.Б.Я. с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 (една) непълна месечна вноска за месец септември 2022 г. в размер на 70 (седемдесет) лева от дължимата за месеца в размер на 150 (сто и петдесет) лева и 38 (тридесет и осем) пълни месечни вноски от по 150 (сто и петдесет) лева всяка, като общата сума за дължимите вноски по издръжката е в общ размер на 5 770 (пет хиляди седемстотин и седемдесет) лева, както следва:
- в периода от месец май 2021 г. до месец юни 2021 г. включително, в гр.
*, след като е бил осъден с Решение № 553 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 18220/2019 г. по описа на Районен съд – *, ІІ-ри бр.с., влязло в законна сила на 18.02.2020 г., да издържа свой низходящ – сина си Д.В.Я., с ЕГН: **********, като заплаща чрез неговата майка и законен представител В.Б.Я., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 2 (две) пълни месечни вноски от по 150 (сто и петдесет) лева всяка, на обща стойност от 300 (триста) лева;
- в периода от месец ноември 2021 г. до месец февруари 2022 г. включително, в гр. *, след като е бил осъден с Решение № 553 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 18220/2019 г. по описа на Районен съд – *, ІІ-ри бр.с., влязло в законна сила на 18.02.2020 г., да издържа свой низходящ – сина си Д.В.Я., с ЕГН: **********, като заплаща чрез неговата майка и законен представител В.Б.Я., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 (четири) пълни месечни вноски от по 150 (сто и петдесет) лева всяка, на обща стойност от 600 (шестстотин) лева;
- в периода от месец септември 2022 г. до месец септември 2024 г. включително, в гр. *, след като е бил осъден с Решение № 553 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 18220/2019 г. по описа на Районен съд – *, 1
ІІ-ри бр.с., влязло в законна сила на 18.02.2020 г., да издържа свой низходящ – сина си Д.В.Я., с ЕГН: **********, като заплаща чрез неговата майка и законен представител В.Б.Я., с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 1 (една) непълна месечна вноска за месец септември 2022 г. в размер на 70 (седемдесет) лева от дължимата за месеца в размер на 150 (сто и петдесет) лева и 24 (двадесет и четири) пълни месечни вноски от по 150 (сто и петдесет) лева всяка за останалите месеци (от м.10.2022 г. до м.09.2024 г. включително ) на обща стойност от 3 670 (три хиляди шестстотин и седемдесет) лева и - в периода от месец ноември 2024 г. до месец юни 2025 г. включително, в гр. *, след като е бил осъден с Решение № 553 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 18220/2019 г. по описа на Районен съд -*, ІІ-ри бр.с., влязло в законна сила на 18.02.2020 г., да издържа свой низходящ – сина си Д.В.Я., с ЕГН: **********, като заплаща чрез неговата майка и законен представител В.Б.Я., с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 (осем) пълни месечни вноски от по 150 (сто и петдесет) лева всяка, на обща стойност от 1200 (хиляда и двеста) лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по реда на глава XXVII от НПК съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Я.. Пледира същото да е доказано по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага да му бъде наложено наказание, което по вид да бъде „пробация“. Взема становище смекчаващи отговорността обстоятелства да представляват чистото съдебно минало на подсъдимия, признанието му на вината, както и частично заплатените издръжки от инкриминираното му задължение. За отегчаващо обстоятелство намира дългия период на незаплащане на издръжката. Предлага като справедливо да бъде наложено на наказание „пробация“ за срок от една година, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК.
Защитникът адв. Л.Г. взема становище подсъдимият да признава вината си. Твърди същият да е положил усилия да заплати изцяло дължимата издръжка, но да не е успял. Пледира предвид липсата на постоянен трудов договор и затрудненото му финансово положение, както и с оглед частичното изпълнение на задължението и оставаща невисока сума за погасяване на дължимата издръжка, да бъде определено наказание „пробация“ с по-кратка 2 продължителност от предложения от прокурора едногодишен срок.
Подсъдимият В.Н.Я. признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съкратеното съдебно следствие посочва, че разбира обвинението и поддържа самопризнанието си. В съдебните прения се съгласява със становището на своя защитник и заявява, че съжалява за стореното. С последната си дума моли да му бъде наложено наказание „пробация“.
СЪДЪТ, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.Н.Я. е роден на **.**.**** г. в гр. *, българин, български гражданин, живущ в гр. *, ул. "*", № * ет. *, ап. *, със средно-специално образование, работещ, разведен, неосъждан, с ЕГН: ********** На 03.06.2007 г. подсъдимият Я. и свид. В.Б.Ш. сключили граждански брак в гр. *. По време на брака им се родило общото им дете – свид. Д.В.Я., роден на 06.10.2007 г. В началото на брака съпружеските отношения между подсъдимия и свид. Ш. се основавали на разбирателство и уважение.
Впоследствие обаче отношенията им се влошили. Във времето двамата родители имали съществени различия, не се разбирали, поради което и се разделили.
С Решение № 553 от 18.02.2020 г. по гр. дело № 18220/2019 г. по описа на Районен съд – *, II бр. състав бракът между подсъдимия Я. и свид. В.Б.Ш. бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на детето Д.В.Я. били предоставени на майката – свид. Ш., а спрямо бащата бил определен режим на лични отношения. Подсъдимият Я. бил осъден и да заплаща на детето си свид. Д.В.Я. чрез неговата майка и законен представител свид. Ш. месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката. Съдебното решение влязло в сила на 18.02.2020 г.
Свидетелката Ш. и общото им дете с подсъдимия заживели на адрес: гр.
*, ул. "*". № *, БЛ. *, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *
Подсъдимият бил запознат със съдебното решение, с което бил осъден да плаща издръжка за детето си – свид. Д.В.Я., като свид. Ш. му предоставила информация за банковата си сметка, по която следвало да се превежда месечната издръжка за детето им.
През първата година подсъдимият Я. заплащал редовно по банков път дължимата издръжка за детето си, като осъществявал и лични контакти с него.
От месец май 2021 г. до месец юни 2021 г. включително, подсъдимият Я. не превел никакви парични средства и съответно не платил дължимата от него издръжка на сина си Д.В.Я., равняваща се на 2 (две) пълни месечни вноски по 3
150 (сто и петдесет) лева всяка или общо 300 (триста) лева. След това подсъдимият Я. започнал отново редовно да заплаща издръжката на сина си, като това продължило в периода от месец юли 2021 г. до месец октомври 2021 г. включително.
През месец ноември 2021 г. подсъдимият Я. отново преустановил плащанията, което му поведение продължило до месец февруари 2022 г. включително. Неизплатената за посочения период издръжка се равнявала на 4 (четири) пълни месечни вноски по 150 (сто и петдесет) лева всяка или общо 600 (шестстотин) лева.
В периода от месец март 2022 г. до месец април 2024 г. включително, подсъдимият Я. правил спорадични вноски, като по банков път превел различни по размер паричните суми, както следва:
- на 31.03.2022 г. 150 (сто и петдесет) лева, като в платежното нареждане посочил като основание за превода „месечна издръжка за м.03.2022г.“;
- на 13.04.2022 г. 150 (сто и петдесет) лева, като в платежното нареждане посочил основание за превода „месечна издръжка за м.04.2022г.“;
- на 16.06.2022 г. 150 (сто и петдесет) лева, като в платежното нареждане посочил основание за превода „издръжка“;
- на 26.09.2022 г. 150 (сто и петдесет) лева, като в платежното нареждане посочил основание за превода „издръжка“;
- на 16.12.2022 г. 200 (двеста) лева, като в платежното нареждане посочил основание за превода „издръжка“;
- на 18.07.2023 г. 150 (сто и петдесет) лева, като в платежното нареждане посочил основание за превода „издръжка;
- на 01.04.2024 г. 30 (тридесет) лева, като в платежното нареждане посочил основание за превода „захранване“.
На 18.10.2024 г. подсъдимият В. превел по банков път сумата от 150 (сто и петдесет) лева, като в платежното нареждане посочил като основание за превода „месечна издръжка за м.10.2024 г.“. След посоченото плащане в периода от месец ноември 2024 г. до месец юни 2025 г. включително, подсъдимият отново преустановил изплащането на издръжка към сина си – свид. Д.В.Я., като неизплатената за посочения период издръжка се равнявала на 8 (осем) пълни месечни вноски от по 150 (сто и петдесет) лева всяка, на обща стойност от 1200 (хиляда и двеста) лева.
Също така в периода от 19.07.2025 г. до 22.11.2025 г. подсъдимият правел по банков път различни по размер парични суми за заплащане на задължението си за издръжка, както следва:
- на 19.07.2025 г. 800 (осемстотин) лева, като в платежното нареждане посочил като основание за превода „издръжка“;
- на 15.08.2025 г. 500 (петстотин) лева, като в платежното нареждане посочил като основание за превода „издръжка за м. 08.2025 г.“;
- на 04.09.2025 г. 500 (петстотин) лева, като в платежното нареждане посочил като основание за превода „издръжка“;
- на 11.09.2025 г. 450 (четиристотин и петдесет) лева, като в платежното 4 нареждане посочил като основание за превода „за издръжка за м. юли, август и септември по 150 лв. на месец“;
- на 22.11.2025 г. 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като в платежното нареждане посочил като основание за превода „издръжка“.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите В.Б.Ш.