Решение № 5566 от 04.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5566 гр. София, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20251100509487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 ГПК.

Образувано по жалба вх. № 47228/28.07.2025 г. на Х. Н. Й., ЕГН: ********** срещу Постановление за разпределение от 21.07.2025 година по изп.д. № 20178380404219 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС от сума от 281 000, събрани при осъществяване на публична продан на неподеляем недвижим имот.

Жалбоподателката обжалва цитираното постановление, поради това, че съдебният изпълнител е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в непроизнасяне по искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради наличието на висящо, преюдициално исково производство по иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и поради обявяване за купувач на имота на съделителката Л.Т., която не е направила най-високо наддавателно предложение, тъй като съдебният изпълнител неправилно е счел наддавателното предложение на жалбоподателката за невалидно. Сочи и бланкетно нарушение във връзка с оценка на имота. Моли за отмяна на Постановлението и постановяване спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 ГПК.

Взискателят намира жалбата за неоснователна, като сочи, че в жалбата не са изложени конкретни основания за незаконосъобразност на разпределението, а искането по чл. 438 ГПК намира за недопустимо.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител обосновава неоснователност на жалбата.

Жалбата е допустима, а по същество - основателна.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден на 07.062017г. изпълнителен лист по гр.д. № 10839/2004 г. по описа на Районен съд – София, 72 състав по молба на съделителката Л.Н. Т. за изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот. С Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения за купувач е обявена съделителката Т., която е и взискател по изпълнителното дело, като е изготвено и разпределение, предявено на страните на 25.07.2025 година.

1

Според разясненията по ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 22.11.2022 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2021 Г., ОСГТК НА ВКС, незаконосъобразността на разпределението по чл.

460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. Доколкото с разпределението се определя какъв размер и по какъв ред следва да се удовлетворят задълженията, то подлежи на обжалване на основание чл. 463 ГПК. В т. 1 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата, тъй като не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава.

В случая, обаче, се касае до специален случай на изпълнително производство, образувано за осребряване на изнесен по реда на ГПК на публична продан неподеляем недвижим имот, след постановено решение на съда от производство по съдебна делба.

Предмет на изпълнителното дело в тези случаи не е принудително удовлетворяване на парично вземане и всеки от съделителите има качеството на взискател и длъжник в производството, което е последният етап от реализирането на потестативното право на делба, с което се прекратява съсобствеността. Доколкото не е предвиден специален ред за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот, същата се извършва по реда на изпълнителния процес по ГПК, вкл. и в приложение на правилата на чл. 483 - 501 ГПК.

Заедно с това обаче, особеният характер на изпълнителното производството в тези случаи е свързан и с наличието на някои специални правила, като например това, че всеки съделител може да участва в наддаването на изнесения на публична продан недвижим имот и да го изкупи при условията и по реда на чл. 354, вр. чл. 505, ал. 2 ГПК – ако до съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Когато няколко съделители заявят желание да изкупят имота при посочените условия, се извършва нова продан само между тях по общите правила. Също така, при отчитане на тези специфики, следва да се приеме, че в случая, основанието за разпределение, извършено от съдебния изпълнител се отличава от това по чл. 460 ГПК, доколкото получената сума е винаги достатъчна за удовлетворяване на съделителите, тъй като се разпределя реално получената сума, която не е предварително определена. Изхождайки от последното, следва да се приеме и че в конкретния случай, в предметния обхват на съдебната проверка попадат и наведените в жалбата конкретни оплаквания относно неправилно определяне на сумата, която подлежи на разпределение между съделителите, произтичащо от действията на съдебния изпълнител и допуснати нарушения във връзка с наддаването и съответно обявяване за купувач на лице не по най-високата предложена цена.

При горните уточнения, на първо място следва да се посочи, че част от изложените в жалбата възражения не попадат в обхвата на проверката на законосъобразността на процесното Постановление за разпределение. Възраженията във връзка с изготвена оценка на имота не е сред основанията, на които може да бъде атакувано разпределение по чл. 460 ГПК, а с оглед обстоятелството, че изпълнителното производство е по изпълнителен лист след протекло особено делбено производство, завършило с изнасяне на процесния неподеляем недвижим имот на публична продан, тоест - е налице влязъл в сила съдебен акт и в изпълнителното производство съделителите имат едновременно качеството и на длъжници и на взискатели, то извършването на оценка не попада и сред действията на съдебния изпълнител, които могат да се атакуват по реда чл. 435, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а налице е била правната възможност за оспорване по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК.

На следващо място, изложените в жалбата възражения относно наличието на преюдициално съдебно производство по иск по чл. 31, ал. 2 ЗС също са неотносими към 2 обхвата на съдебния контрол при жалба срещу разпределението. Всъщност, основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е сред предвидените в разпоредбата на чл. 432 ГПК за спиране на изпълнителното производство, а не се установи и постановен отказ за спиране на съдебния изпълнител, който би могъл да бъде самостоятелен предмет на обжалване по реда на чл. 435 ГПК.

Доводите относно възлагане на имота не на най-висока предложена цена, както беше посочено, следва да се разгледат в настоящото производство, тъй като са относими към определяне на подлежащата на разпределение сума. В процесната хипотеза, оплакването на жалбоподателката е, че съдебният изпълнител неправилно е приел за недействително нейното писмено наддавателно предложение, което е довело до обявяване за купувач на имота другата съделителка за цена, която не е най-високата предложена.

Както беше посочено, в случая изпълнителното производство е образувано при изнасяне на публична продан на неподеляем делбен имот, поради което първо се извършва разпределение на сумата, за която съделителят е обявен за купувач, и след влизането му в сила и ако съделителят внесе съответната сума в срок, имотът му се възлага с постановление, като целта на производството е прекратяване на съсобствеността. На разпределение подлежи сумата, за която е обявен за купувач съответният съделител.

Обявяването за купувач е акт на съдебния изпълнител, който се извършва след проведена процедура по чл. 492 от ГПК и се обективира в протокола за обявяване на постъпилите наддавателни предложения. Същият представлява официален документ, удостоверяващ извършените от участниците в проданта действия, и обективира волеизявлението на съдебния изпълнител за обявяване за купувач на участника, предложил най-високата цена.

Същевременно, уреденото право на изкупуване дава възможност делбеният имот да остане в собственост на някой от съделителите, като правилата на чл. 354, ал. 1 и, ал. 2 ГПК са специални, моментът, към който може да се заяви неговото упражняване е денят на съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК, съгласно чл. 505, ал. 2 ГПК, към която норма чл. 354, ал. 1 ГПК препраща. Това е моментът на подаването и обявяването на писмените наддавателни предложения. В настоящия случай се установява, че съделителката – жалбоподател е подала писмено наддавателно предложение за участие в процесната продан, но същото не отговаря на изискванията на чл. 489, ал. 2 ГПК, тъй като не е посочена предложената от нея цена – с цифри и думи и правилно не е зачетено от съдебния изпълнител за валидно. Ето защо, за купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена – в случая – тази от 281 000 лева. Това, обаче, не препятства наддавача-съделител с нередовно писмено предложение да заяви желание да купи имота по най-високата предложена цена по реда на чл. 354, вр. чл. 505 ГПК, в който смисъл следва да се тълкуват специалните разпоредби на закона.

В настоящия случай, видно от удостовереното в представения по делото Протокол на л. 441 и сл. от изпълнителното дело, на жалбоподателката в качеството й на съделител, не е предоставена възможност, каквато е дадена на другата съделителка Н., а именно – да заяви дали желае да изкупи имота на най-високата предложена цена. Следователно, като последната е обявена за купувач по реда на чл. 505, ал. 2, вр. чл. 492, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е допуснал нарушение на процедурата, като не е предоставил на жалбоподателката възможност да заяви дали ще се ползва от право на изкупуване по чл.

354 ГПК. Ето защо, нарушението на императивните правила по чл. 492, ал. 1 и 2 ГПК и действията на страните с право на изкупуване във вр. чл. 354 ГПК, вр. чл. 505, ал. 2 ГПК и по –конкретно - лишаване на жалбоподателката от правото на изкупуване обосновават извод за основателност на подадената жалба, поради ненадлежно извършено наддаване.

Относно това дали правилно са определени участниците в разпределението и дали разпределените им суми от продажната цена, респ. определените суми за такси и разноски, съответстват на квотите на съделителите в съсобствеността, няма възражения в жалбата.

3

Мотивиран от горното, съдът намира жалбата за основателна, а искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.

С оглед констатирания порок, съдът не може да се произнесе по същество по извършеното разпределение, поради което след отмяната на същото делото следва да се върне на съдебния изпълнител, който ще следва да пристъпи към извършване на ново наддаване, при спазване на специалните правила по чл. 354, ал. 1 и ал. 2, ал. 3 ГПК, вр. чл.

492 и чл. 505, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПО жалбата на Х. Н. Й., ЕГН: ********** Постановление за разпределение от 21.07.2025 година по изп.д. № 20178380404219 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, като ВРЪЩА изпълнителното дело на частния съдебен изпълнител за предприемане на действия, съобразно мотивите в настоящото решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на основание чл.

438 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4