Решение № 27 от 28.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Варна, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900423 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на ГПК и се разглежда по правилата на търговските спорове(чл. 365 т.3 от ГПК).

Приет е за разглеждане конститутивен иск, предявен от овластен по реда на чл. 517 ал. 4 ГПК от съдебен изпълнител неудовлетворен взискател Х.

ДЖ. М.. АЛ-Т., гражданин на Катар, представляван от адв. А.Т. (САК), със служ. адрес гр. София, бул. Т. Александров № 28 ет. 7 и адв. Г., със служебен електронен адрес

[email protected] за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност „МАНПАУЪРБЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК 103112258, гр. Варна, ул. Хан Омуртаг № 19, представлявано от управител и едноличен собственик К.В., чрез адв. адв. Г.

(ВАК) със служ. адрес гр. Варна, ул. Драва Соболч 8 офис 2(партер) и електронен адрес [email protected].

Ищецът е основал претенцията си на твърдения за наличие на изпълняемо вземане, неудовлетворено от наличното имуществото на длъжника, и липса на изплащане на равностойност на чистото имуществото на дружеството, съответна на дружественото участие на длъжника, след налагането на запора от съдебния изпълнител. Допълнително овластеният взискател се позовава на допуснато в негова полза обезпечително 1 ограничение на разпоредителна власт на физическото лице В., както с притежавано лично от него имущество, така и с активи на учредени от него дружества и счита, че както действията по започната доброволно от ответника ликвидация на дружеството, така и опитите за предлагане на имотите му за осребряване са му непротивопоставими.

Ответното дружество е възразило по допустимост на претенцията, бланкетно е оспорило иска, като е признало фактите по твърденията на ищеца, но е посочило новонастъпили в хода на процеса обстоятелства, изключващи интереса на ищеца от водената защита. Ответникът твърди, че предприел доброволно прекратяване на своята дейност, с оглед трансформирането на членственото правоотношение на длъжника в ликвидационен дял и формиране на налични средства, предназначени за изплащане на задължението на взискателя. Позовава се на извършеното вписване по заявление № 20220106145931. Сочи, че в хода на ликвидацията е отправил покана до кредиторите на дружеството, като е предприел подготовка за продажба на актива на стойност достатъчна за удовлетворяване на претенцията чрез разгласа на оферта за продажба.

По същество от името на ищеца адв. Т. обосновава доводите си за липса на идентитет на търсената принудителна ликвидация и резултата от доброволно организирано от самия длъжник ликвидиране на имущество, като акцентира както на оттегляемост на волята на органа на дружеството, така и на конфликта на интереси, очертан поради съвпадане на посочения от дружеството ликвидатор и недобросъвестния длъжник по изпълнението, комуто изрично е било забранено да извършва планираните в ликвидацията разпоредителни сделки. Писмени бележки по съществото на делото предварително са представени и от адв. Г., която излага доводите си по безспорно установените предпоставки, пораждащи правото на взискателя, насочил принудителното изпълнение за изпълняем дълг към дружествени дялове, притежавани от едноличен собственик - длъжник, по реда на чл. 517 ал.4 ГПК. Пълномощниците пледират за уважаване на конститутивния иск, с прилагане на последиците, ползващи взискателя, по определяне на независим от длъжника ликвидатор.

Пълномощникът на дружеството също е представил предварителна писмена защита, в която излага възраженията срещу приключване на 2 производството при наличие на процесуално пречка за упражняване на правото на иск. В пледоарията си по същество пред съда, адв. Г. допълва защитата на ответника, като обосновава изчерпване на предмета на делото с вече вписано прекратяване на дружеството, като форма на доброволно изпълнение на търсената ликвидация. Сочи, че злонамереност на ликвидатора, назначен по право не може да се предполага, а действията му до момента са били насочени към ефективно и добросъвестно осребряване без интересите на взискателя да са увредени. Моли искът да не бъде уважаван.

Само ищецът е конкретизирал претенция за разноски в списък по чл.

80 ГПК(л.88). Размерът на уговореният хонорар на пълномощника е оспорен като прекомерен от насрещната страна, съответно е обоснован с доводи за значителен материален интерес и провокирана от новите обстоятелства нужда от лично явяване в съда на пълномощника.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разгледани, след зачитане на указания на горестоящия съд за продължаване на действията, дадени с отменителното определение № 356/1.10.2021г., постановено по ВЧТД 508/21 на ВАпС (20213001000508 в ЕИСС). Доводите на ответника, изложени в писмените бележки отново се основават на наличие на неприключило производство по стабилизиране на изпълнителното основание и окончателно установяване на спорно материално право на взискателя(разглеждано понастоящем от касационна инстанция).

Именно тези доводи са били разглеждани от въззивния съд и затова на осн. чл. 278 ал.3 ГПК този въпрос не може отново да се пререшава в отклонение от указанията за липса на пречка за упражняване на правото на ищеца.

В определение № 1510/17.11.2021г (л. 90), коригирано с №1675/13.12.2021 (л.147), съдът е обявил на страните писмен проект, утвърден като окончателен устен доклад по делото в съдебното заседание (л.

208-гръб) с добавяне на посочени от насрещните страни новонастъпили факти, които не променят първоначалната правна квалификация на претенциите и възраженията в обхвата на предмета на спора.

До приключването на съдебното дирене съдът констатира наличие на всички абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 517 ал. 4 ГПК: водено изпълнително производство по изп.д. № 692/21г на ЧСИ №894 с район на действие ВОС, образувано по издаден и 3 подлежащ на зачитане изпълнителен лист № 260040/19.05.2021г, в полза на ищеца като взискател с парично вземане, установено в изпълняемо, макар и все още нестабилизирано въззивно решение по ВГД552/2020г. на ВАпС; наличие на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебен изпълнител, удостоверил налагането на запор върху дяловете на едноличния собственик и липса на предложено удовлетворение на паричния дълг в срока за доброволно изпълнение, даден на длъжника в хода на изпълнителния процес (Решение № 138 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1753/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 178 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2316/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 19.05.2016г. по т.д.№ 883/2014г., II т.о. на ВКС, Решение № 60 от 22.04.2013г. по т.д. № 134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о.). Същевременно съдът отчита, че предмет на делото е упражняване на потестативното право, уредено самостоятелно като правомощие на взискател, което се изразява в трансформиране на съществуващо комплексно право(членство в ЮЛ) на длъжника му, в чисто парично вземане за ликвидационнен дял, от което да се удовлетвори принудително. Това право не съвпада нито с правото на самото дружество да прекрати дейността си, нито с правото на титуляра на членствено правоотношение да прекрати участието си в юридическото лице, като трайно установената съдебна практика последователно го извежда от процесуалното право на принудително изпълнение, а не от материалното право на длъжника (решение № 146 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г., I т. о., ТК), като отрича третирането на взискателя като субституент на длъжника му по отношение на търсената правна промяна в ответното дружество (Решение от 26.3.2012г. по т.д№ 732/2011 на ВАпС, недопуснато до касация с Определение от 6.6.2013г. по т.д. 884/2012 ВКС). Затова и упражненото с волеизявление на длъжника в хода на процеса право по чл. 154 ал.1 т.2 ТЗ, макар и също да има потестативен характер и също да се отразява в правната сфера на юридическото лице на ответника не е идентично с правото на взискателя.

Затова само по себе си, макар и да е регистрирано по партидата, прекратяването на дружеството не може да се приеме за пълна реализация на предмета на настоящото дело. Както правилно изтъква в пледоарията си пълномощника на ответника нито правоотношенията, обект на правната промяна, нито новото положение, към което е насочена целената с иска промяна, са предмет на дело при разглеждане на конститутивен иск. Точно 4 затова обаче разликата в установимото със сила на присъдено нещо потестативно право е определяща за интереса на взискателя и съответно той продължава да съществува като процесуална предпоставка за активната му легитимация независимо от налично вече упражнено друго право от друг носител на друго основание. Дали последиците на другото право са противопоставими или не на ищеца по настоящото дело, респективно дали те удовлетворяват интереса на ищеца или не, е въпрос по основателност, а не допустимост на водения иск и затова съдът ще ги коментира по същество.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не са възразили по приетите за безспорни от съда обстоятелства по членственото правоотношение на длъжника, установени и при служебна справка по партидата на ответно търговско дружество: като частен правоприемник на учредителя на дружеството В. е регистриран като едноличен собственик още от 2003г. и като такъв се легитимира до момента на вписване на запора върху дружествените му дялове, съответни на целия капитал на надлежно пререгистрираното с вписване 20080220100728 ответно дружество; по запорно съобщение №12132/07.06.2021г на съдебен изпълнител по изп.д. № 20218940400692 с вписване 20210614085915 е регистриран втори по ред запор в полза на ищеца за принудително събиране на задължение от 691871.59 лева, индивидуализирано изцяло идентично с това по издаденото на 01.07.2021г постановление по същото изпълнително дело за овластяването на взискателя с право да води настоящия иск(л. 32); липсва плащане в рамките на срок за доброволно изпълнение, който е изтекъл, считано от 16.06.21г (л. 7).

Няма спор и по следващите отразени вписвания по партидата на търговеца: на 23.11.2021 управляващият едноличен собственик заявил за вписване (с образец Б6) решението си за прекратяване на дейността и извършване на ликвидация на дружественото имущество, като назначил себе си за ликвидатор. Тези обстоятелства били оповестени с вписване 20220106145931, а в последствие ликвидаторът обявил и покана към дружествените кредитори за предявяване на вземанията им за удовлетворяване.

5

Ищецът е представил и писмени доказателства за събираемото вземане , които съдът намира за неотносими пряко към предмета на настоящото дело, с оглед на вече изложените съображения относно предпоставките за възникване на правото на взискателя, които единствено следва да бъдат проверени от съда.

Посочените издадени от чуждестранен съд обезпечителни актове не могат да бъдат зачетени в настоящото производство. Макар, че съществуването им не бе оспорено от ответното дружество, то не е техен адресат. За да бъде противопоставена на юридическото лице, наложената забрана за разпоредителни сделки с неговото имущество е следвало да бъде постановена в производство, в което присъствието на ответна страна да бъда надлежно удостоверено (арг. от чл. 53 от Регламент № 1215/2012). В случая обаче, ищецът се позовава на несертифициран със съответно удостоверение съдебен акт, постановен в друга държава –членка, като реквизитите на сертификата не могат да бъда извлечени от съдържанието на акта. От външния преглед на превода на разпореждането на Кипърския съд несъмнено е видно, че то е било постановено в едностранно производство, а удостоверяването на стабилитета му е въз основа на декларации на представители на ищците относно поведение на две физически лица. В тази връзка настоящият съд намира, че не са налице условията за зачитане ad hoc по реда на чл. 621 ал.1 ГПК на акта на чуждестранния съд, макар и самото разпореждане да може да се квалифицира като „съдебно решение“ по смисъла на чл. 2 б. „а“ от Регламент № 1215/2012.