Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 12.09.2024, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 458/2024
Вид
Решение № 125
Подписан
12.09.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Галина Димитрова Василева

Цитирани разпоредби

  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Силистра, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т.а като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20243420200458 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Л. К. от гр.С., ЕГН **********, чрез адвокат П. Б. при АК – С., против Наказателно постановление № 24-1099000025/22.01.2024г., издадено от началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - С., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДВП и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.123, ал. 2 от същия закон.

В жалбата се визира, че наказаният водач изобщо не е разбрал, че е реализирал ПТП с материални щети, като след уведомяването му от контролните органи се е върнал на мястото на произшествието, акцентира се на параметрите на управлявания от него товарен автомобил и липсата на следи по същия от някакво стълкновение с процесната бариера. Иска се отмяна на НП и присъждане на сторените по делото разноски.

Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие – адвокат Б., изразяващ позиция за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради неустановеност на точния час на случилия се инцидент, липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя, добросъвестно негово съдействие на контролните органи по изясняване на случая и несъставомерност на вменените нарушения. Моли за присъждане на разноските по делото.

1

Административно-наказващият орган – старши инспектор Д. се явява лично и изразява становище за пълна съобразеност на издаденото наказателно постановление с изискванията на закона и доказаност на нарушенията.

Подчертава, че е отчетено обстоятелството, че простъпката на водача е поради невнимателност и затова е наложен максимално ниския размер на следващите се административни наказания.

Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения и въз основа на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

На 09.01.2024 г. в утринните часове жалбоподателят К. управлявал специален автомобил „Ивеко Дейли 35Ц18“ с рег. № СВ5386РР, собственост на ТД „Т. Е. ...“ в гр.С.. Около 09.00 ч. се намирал по бул. „М.“ в посока към ОДМВР – С. след кръстовището, образувано от същия булевард и улиците „Д.“ и „Д.“ (района на т.нар. „Ст. авт.“) като бил спрял встрани до магазин „АБЦ“. Жалбоподателят решил да направи обратен завой, поради което започнал маневра на заден ход към паркинга зад магазина, на входа на който паркинг имало поставена на височина около 2,60 м. табела, закрепена за два пилона, разположени отстрани на пространството, обозначено като вход. При движението си на заден ход каросерията на камиона, с височина над тази на която се намирала табелата, ударила същата и и тя паднала, като при удара били съборени е двата странични стълба, за които табелата била закачена.

Водачът не реагирал на станалото и продължил с маневрите по включване в движението и заминал за гр.Разград.

По подаден от управителя на магазина сигнал, видял случилото се на екраните от камерите към паркинга, на въпросното място отишли св. К. и св.П. – мл. автоконтрольори при ОДМВР – С.. Същите прегледали съдържанието на записа и видели мястото. Свързали се с водача - настоящ жалбоподател, който ги уведомил, че е в района на гр. Р. и след като му казали какво е станало заявил, че ще се върне на мястото на инцидента. След пристигането му отново в гр. С., в присъствието на контролните органи, жалб.К. видял записа за случилото се произшествие. Пред двамата служители посочил, че не е разбрал, че е сторил нещо нередно и не бил усетил да е имало удар. При извършената му документна проверка се установило, че е изряден.

На място бил съставен АУАН № 1147203/09.01.2024г., серия GA, за нарушение по чл. 40, ал.1 ЗДВП за извършване маневра назад без да се е убедил, че пътят зад ППС е свободен и удряне на предпазна ограда и за нарушение по чл.123, ал.2 ЗДВП с изписване целия текст на визираната норма, без конкретизация коя от изброените от законодателя хипотези е било осъществена в случая.

Въз основа на акта е издадено и процесното НП, възпроизвеждащо 2 дословно обстоятелствената част на АУАН, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДВП е наложена глоба 20 лева за първото нарушение и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДВП - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушението по чл.123, ал. 2.

Съдът намира, че са спазени изискванията на процесуалните правила относно сроковете, компетентността на съответните длъжностни лица и наличните в съдържанието на АУАН и НП реквизити. Възражението на защитата за съществено процесуално нарушение поради неустановеност на точния час на инцидента е неоснователно, тъй като в конкретния случай по несъмнен начин е изяснено мястото и дата на произшествието и е установено, че водачът е бил там.

По съществото на спора съдът намира, че фактите, очертаващи административната простъпка по чл. 40, ал.1 ЗДВП са установени по несъмнен начин на база еднопосочността в показанията на свидетелите, непосредствено възприели действията на жалбоподателя като водач и движението на управляваното от него МПС на процесната дата пред входа на паркинга на магазина. Същевременно същите не се оспорват от жалбоподателя, като се изтъква от последния, че не разбрал какво се е случило вследствие извършената от него маневра назад. В случая нарушението е намерило израз в това, че водачът, при негово знание на параметрите на каросерията на управляваното МПС, е следвало да прояви необходимата грижа и преди да започне движение назад е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. Изборът му да извърши визираната маневра точно в тази част пред паркинга недвусмислено очертава, че е видял каква е обстановката пред същия вкл. и поставената табела. Предвид това правилно и съобразно законовите правила се явява ангажирана и административнонаказателната му отговорност с налагане на предвиденото в приложимата санкционна разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 административно наказание глоба в размер от 20 лева.

По отношение на административното обвинение за неспазване правилото на чл.123, ал.2 ЗДВП следва да се отбележи, че не е ясно към коя от посочените в разпоредбата хипотези се отнася очертаното в словесните рамки на административното обвинение – „удря предпазна ограда и реализира ПТП с материални щети“ предвид посоченото, че „като участник в ПТП не е дал данни за самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителната застраховка „ГО“, както и не уведомява собствениците на имуществото, което е повредил“. Вменяването на визираните задължения като тяхно едновременно неспазване, означава, че от страна водача са нарушени всички тези изисквания, за които обаче факти в обвинението няма.

Показанията на свидетелите – полицейски служители безпротиворечиво разкриват, че не са изяснявали дали по време на маневрата на жалбоподателя е имало други участници в движението, които да са възприели случилото се респ. да са били засегнати от действията на водача. Същевременно в обвинението няма факти в какво са намерили израз материалните щети – удар 3 в предпазна ограда е имало, но какво е станало вследствие същия като увреда не е посочено. Едва пред съда се депозират показания за съборена стационарно закрепена табела на два странични стълба на входа на паркинга, без повече данни дали същата вследствие удара е смачкана, счупена или съответно други елементи са били деформирани, както и кой е собственикът на имуществото.

От доказателствата по делото се установява, че водачът след тази маневра на заден ход не е разбрал да е сторил нещо нередно и е продължил движението си, не е слязъл от МПС-то да оглежда дали нещо се е случило, за да му се вменява целенасочено извършване на нарушение по чл.123, ал.2 – което и да е то. Добросъвестното му поведение в деня на инцидента – връщането му обратно в гр. С. след обаждането от контролните органи, съпоставено с заявеното пред полицейските служители, че не е усетил удар, и оказаното съдействие, очертават и липса на умисъл за неспазване на чл.123, ал.2 ЗДВП, сочещо липса на виновно поведение.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че административно наказание за нарушение по чл.123, ал.2 ЗДВП е наложено в разрез с правилата на закона и в тази му част НП следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, визиращ ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДВП, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в заявения цялостен размер от 600 лева е неоснователно и следва да се присъдят такива в размер на 400 лева предвид разпоредбата на чл.18 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 5 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно постановление

№

24-1099000025/22.01.2024г., издадено от началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - С., с което на В. Л. К. от гр.С., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.40, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

ОТМЕНЯ Наказателното постановление № 24-1099-000025/22.01.2024г. в останалата му част като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. да заплати на В. Л. К. от гр.С., ЕГН **********, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен 4 съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5