Решение № 84 от 28.09.2017, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Тутракан, 28.09.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 119/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXXI (чл. 362 и сл.) от ГПК.

1. Предявените искове са отделени за разглеждане в самостоятелно производство от гр. д. № 458/2016 г. по реда на чл. 210, ал. 2, предл. 1 от ГПК.

2. Предявени са кумулативно субективно съединени искове чл. 87, ал. 3, във вр. с чл. 1 от ЗЗД от страна на ищците от С.О.Ю. (С. О. Х.), А.О.А. (А. О. Х.) И Ф.О.Ю. (С. О. Х.)[1] представлявани от адв. Н.Д. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, за развалянето поради неизпълнение от страна на ответниците на осн. чл. 87, ал. 3, във вр. с чл. 1 от ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен под формата на Нотариален акт № 121/18.03.2009 г., том 2, общ. рег. № 1102, дело № 128/2009 г. на Нотариус № *** на РНК – Й. Д., вписан в Службата по вписванията на 18.03.2009 г. с вх. Рег. № 1336, Акт. № 136, там 2, дело № 304/2009, имотна партида № 4724, 4725;

2.1.

Ищците твърдят, че правото за строеж с

Протокол № 18/29.08.1967 г. на ИК на СОНС - с. Стефан Караджа, общ. Главиница е предоставено на баща им О. Х. Е. (О.Ю.), който починал на 26.04.1972 г. Къщата, за която се иска съдебна делба още не била годна за ползване, била само на гpy6 строеж и нямала дограма, живеели всички деца с майка си в старата им къща. След смъртта на баща им, най-големият им брат С. поел грижите за майка им и за тях.

Той работел като строител. Сам бил строил къщата и всички в селото знаели за това, но тъй като правото на строеж е дадено на баща им процесния имот се водел в данъчната служба на негово име.

2.2.

Твърди се, че на

27.06.1983 г. по - малките братя и сестра се били отказали от наследството на баща си, тъй като майка им искала да остане да живее при най- големия си син, за да остане цялата къща за него.

2.3.

Твърди се, че през 2006 г. майка им получила мозъчен инфаркт и „легнала на легло“. Най-големият им брат и съпругата му я гледали. Те полагали постоянни грижи за нея до края на дните й. Съпругата на С. била много пъти придружител в болницата на майка им. От медицинска експертиза от 24.11.2006 г. било видно, че майка им Х.

А. Е. била с диагноза „мозъчен инфаркт“. Тя не била в състояние да разсъждава адекватно, за да даде пълномощно на брат им Н.О.Е. да прехвърли дела й от имота, предмет на делбата.

2.4.

Твърди се, че брат им Н.Е. не е гледал майка им, тъй като той и семейството му живеели и работели от години в Испания. Връщали се били за празниците или когато са в отпуск. Майка им Х. Е., не е била в състояние да разсъждава и да ръководи постъпките си. Никой не знаел за това пълномощно, което била дала на брат им.

2.5. Твърди се, че майка им била подведена от най - малкият им брат и той, без да ги уведоми се бил снабдил на 18.03.2009 г. с Нотариален акт № 121/2009 г., изготвен от нотариус Й. Д., с per. № *** към НК, като нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Никой от тях не бил знаел за този документ, видели го след като най-малкият им брат Н.О.Е. бил завел дело за съдебна делба.

3. Ответниците Н.О.Е. (Н. О. Х.)1 и Б.М.Е. са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.

131 от ГПК, с който оспорват исковете.

3.1. Същите твърдят, че били изпращали 150 - 200 евро всеки месец на сестра им, за да се грижи за Х. Е..

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4.

На 05.05.1978 г. ответниците са сключили граждански брак, видно от служебно изготвената справка от Национална база данни „Население”.

5.

Под формата на Нотариален акт № 121/18.03.2009 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Х. Е., с който последната е прехвърлила на отв. Н.Е. собствеността върху 6/10 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда.

6.

По отношение на полаганите грижи от показанията на свид. на ответниците Т. Х.Ю. (първи братовчед на страните), се установява следното:

6.1.

Х. Е. е изписана е претърпяла мозъчен инфаркт и е страдала от хидронефроза, лявостранна хемипареза, деформираща спондило артроза, хроничен бронхит, увреждане на междупрешленните дискове, видно от представените по делото епикризи на „МБАЛ Тутракан „ ЕООД. Според свид. Ю. Х. Е. се е придвижвала до магазина със стол без облегалка.

6.2.

Според свидетеля непосредствени грижи за Х. Е. е полагала ищеца Ф.Ю., а когато същата получавали пристъпи (ищеца Ф.Ю. страдала от афектни разстройства, видно от представеното решение на ТЕЛК) - от ищеца С.Ю..

6.3.

Ответниците живеели от 5 - 6 години (2012 - 2013 г.) в

Кралство Испания, като периода от м. септември до м. април на следващата година прекарвали в Република

България. По време на престоя си в страната ответниците се грижели за Х. Е., като през останалото време изпращали средства за издръжката й. Получаването на средства от 60 - 70 евро месечно, считано от 2014 г., се признава от ищеца Ф.Ю..

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

8.

Съобразно т. 3. от Тълкувателно решение № 30 от

17.VI.1981 г. на ВКС, ОСГК наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.

II.

Относно собственическите права

9. Безспорно установено по делото е, че на 18.03.2009 г. е сключен договор, по силата на който Х. Е. е прехвърлила на ответника

6/10 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот срещи поемане на задължението за издръжка и гледане.

10. Доколкото отв. Н.Е. към този момент е бил сключил граждански брак с втория ответник – Б.Е., имотът е придобит на осн чл. 19, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.

– отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) в режим на съпружеска имуществена общност (което обуславя правният интерес на ищците да я конституират като страна).

Последното определя и интереса на вторият ответник да осъществява престацията по гледането и издръжката на ищците, независимо, че не е страна в правоотношението, за да се защити срещи неблагоприятните последици от развалянето на договора и отпадането на собственическите му права.

11. След смъртта на Х. Е. през 2014 г., притежаваните от нея имуществени права са наследени на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН от ищците С.Ю., А.А., Ф.Ю. и ответника Н.Е. до размера от по 1/4 ид. ч. за всеки наследник.

III. Относно изпълнението на договора

12. Предметът на престацията, поет с процесният договор от страна на ответниците е полагане на грижи за Х. Е. и предоставяне на издръжка в натура.