Решение № 379 от 31.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Русе, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520201828 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, представлявано от Станислав Стоилов Йорданов до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 18-2500408 от 18.11.2025г. на Директора на Инспекция по труда - гр.Русе, който моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В края на месец юли 2025г. товарният кораб „Carco Grup 14“ с румънски корабособственик „Carco Grup Agritrade“ ООД - гр.Констанца е започнал да разтоварва минерална тор на Пристанищен терминал Русе – запад. Този кораб бил свързан към брега с открито работно място, т.нар. сходня (трап, пътека, подходен мост). На 27.07.2025г. по тази сходня с цел вземане проба от товара се качили А.Г.Т. и св.К. С., сървьори към „Булсървей“ ЕООД. В един момент сходнята се отделила и паднала в р.Дунав, вкл. с тях двамата. Св.К. С. успял да изплува, но за разлика от него А.Г.Т. не успяла и в резултат на това загинала от удавяне. За констатираното нарушение св.Р. съставил АУАН против наказаното дружество, а 1 въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.413 ал.2 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на АНД № 1828/2025г. доказателства.

Жалбата е основателна. Съдът намира, че обвинението не е недоказано по категоричен и несъмнен начин. По делото по никакъв начин АНО не е изяснил въпроса по каква причина сходнята е паднала в река Дунав – по причина дължаща се в поведението на екипажа или на началника на смяната (стифадора) при пристанищния оператор. В този смисъл е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като е наложено наказание за нарушение, което не е доказано по категоричен и несъмнен начин.

В случая АНО е приел, че нарушението е на бланкетни норми извън КТ, към които препраща чл.413 ал.2 от КТ и се съдържат в Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (за краткост Наредба № 7/23.09.1999г. ), издадена на основание чл.7 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и по-конкретно чл.71 ал.1 и т.4 от Наредба № 7/23.09.1999г. Посочването на този нормативен акт в случая е незаконосъобразно, защото нарушение на разпоредбите на чл.71 т.1 и т.4 от Наредбата не са в причинно-следствена връзка с диспозицията на чл.413 ал.2 от КТ, а именно неизпълнение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В случая следва да се посочи, че особено разпоредбата на чл.71 т.1 от Наредбата няма абсолютно никаква връзка с нарушението, доколкото същата има предвид предпазване от падащи предмети върху работещите, т.е. от по-голяма височина върху тях, а не падане на работната площадка, в случая сходня, което следва от граматическото тълкуване на нормата. В случая, при изследване на въпроса чии действия или бездействия са довели до нарушаване правилата за здравословни и безопасни условия на труд, в резултат на които е възникнала и зполопуката, АНО е следвало да разгледа въпроса има ли нарушения на други бланкетни разпоредби извън КТ и по-точно тези на Наредба № 7 от 23.05.2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега. На първо място следва да се отбележи, че дори само от наименованието на този нормативен акт се установява, че именно той съдържа приложимите правила за изграждане, обезопасяване и надзор на сходните, вкл. и определя кои лица за каква част от този процес отговарят и в този смисъл Наредба № 7 от 23.09.1999 г е неприложима. Така в чл.36 ал.1 Наредба № 7 / 23.05.2001г. изрично е посочено, че капитанът е длъжен да обезпечи достатъчна устойчивост и оптимален диферент на кораба (разликата между газенето на кораба на кърмата и газенето на носа ), надеждна защита на 2 корабните палубни съоръжения (трапове, вентилаторни, отдушници, капаци на люкове и др.) през цялото време на обработка на кораба, както и непрекъснатото приемане или предаване на товара, освен ако не е уговорено друго. Доколкото в случая по делото не са представени доказателства за друга уговорка очевидно е, че изграждането, укрепването и най-вече постоянното наблюдение на изградената сходня е било задължение на капитана на плавателния съд, а не на пристанщния оператор. Тази отговорност не може да се прехвърли на пристанищния оператор, посредством негов служител и на основание разпоредбата на чл.39 ал.1 от Наредба № 7/23.05.2001г., съобразно която товаренето и разтоварването се осъществяват под ръководството на служител на пристанищния оператор, защото последната разпоредба не съдържа в себе си изискването за надеждна защита на корабните съоръжения, едно от които е трапа (сходнята), респективно надлежното закрепване откъм кораба. В тази връзка от показанията на св.К. С., който също е паднал във водата от сходнята изрично се установява, че е усетил нестабилност единствено от страна на кораба, а не откъм кейовата стена и последващо провлачване също от страната на кораба, което в един момент е довело до падане на цялото съоръжение, ведно с хората върху него в р. Дунав.

Съдът намира, че именно задължение на капитана/екипажа на кораба е да обезопасява сходнята, защото именно той/те е/са напълно наясно с неизбежното изменение на газенето му предвид намаляване на товара, което неминуемо води и до отхлабване на връзките/въжетата, с които тя е привързана към кораба. И ако показанията на св.М.Г. в качеството му на представител на пристанищния оператор, следва да се преценяват изключително критично с оглед опит за разграничаване от себе си от отговорност във връзка с настъпилото произшествие (особено и през призмата на образуваното досъдебно производство), то не така стои въпросът с показанията на св. С., който изрично е възприел действията на екипажа на кораба след падането на сходнята във водата. В своите показания той твърди : „М.Г. дойде първи. Не е говорил с моряците. Те веднага започнаха да опъват въжетата“, л.136 от пр. за с.з. от 16.04.2026г. Доколкото св.С. е изцяло незаинтересован и безпристрастен свидетел, то съдът и по тази причина изцяло кредитира показанията на Г. в тази им част: „ Аз забелязах, че въжетата на кораба са охлабени след падането на хората.

Представител на фирмата получател на стоката беше до мен и аз му посочих, че въжетата са охлабени и според мен това е причината за падането на сходнята. Екипажът ме видя и ги обраха на момента“, л.125, гърба.

Съобразно чл.36 ал.2 от Наредба № 7 / 23.05.2001г. капитанът на кораба е отговорен за правилното разпределение на товара в товарните помещения, подреждането, укрепването и сепарирането на товара, тъй като това в много голяма степен влияе на устойчивостта на кораба. Очевидно без да е наясно с вида, подреждането, укрепването и сепариране на товара, представителят на пристанищният оператор (стифадора) следователно няма как да регулира местоположението и устойчивостта на сходнята откъм кораба, а единствено от страната на кейовата стена; същият няма правомощие да отдава и разпореждания към екипажа на кораба, а от друга страна по делото няма никакви доказателства, че откъм брега сходнята не е била укрепена добре, като в тази връзка следва да се посочи, че произшествието е станало на втория ден след започване на разтоварването, 3 което води на извода, че и от двете страни през първия ден закрепването е било на нужното ниво, което и не е довело до падане на хора от нея, вкл. и на св.С. и А.Т.. По тези съображения съдът намира, че е наложено наказание на субект, който не е извършил административно нарушение. Нормата на чл.39 ал.1 от Наредба № 7/23.05.2001г. е неприложима и защото в случая св.К. С. и А.Т. не са лица, които участват в товареното и разтоварването на кораба нито от страна на екипажа на кораба, нито от страна на пристанищния оператор; те са изпълнявали съвсем друга функция, а именно замерване на товара и състоянието му.

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказаното дружество не е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.413 ал.2 от Кодекса на труда.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 вр.ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18 - 2500408 от 18.11.2025г., издадено от Директора на Инспекция по труда – Русе, с което на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за нарушение по чл.413 ал.2 от Кодекса на труда.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4