Решение № 310 от 07.11.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1546/2024
- Вид
- Решение № 310
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 07.11.2025
- Състав
- Росица Божилова, Анна Ненова, Мирослава Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 188 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 310 гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Божилова
Членове:
Анна Ненова
Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002901546 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 3165/28.11.2024г., постановено в производство по чл.
288 ГПК по настоящото дело , касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на „Строителна компания 13„ООД против решение № 37/05.02.2024г. по т.д.№ 328/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му с която е потвърдено решение № 96/23.12.2022 г. по т.д.№ 136/2021г. на Окръжен съд – Хасково, с което касаторът е осъден да заплати на „Девекс Брейн„ ЕООД сумата от 95 028,71 лева, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД - авансово платена от ищеца на ответника, на основание договор за строителство от 01.09.2020г., цена на 276 бр. бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, недоставени от ответника до прекратяването на договора на 19.05.2021г., ведно със законната лихва върху същата сума от 21.06.2021г. / предявяването на иска / до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че въззивният съд е игнорирал относими към правния резултат доказателства, за сметка на неоправданото фаворизиране на други. Намира, че факта на незаприходяването на 276 броя палета в собственото му / на касатора – ответник / счетоводство, като придобити по договор с трето лице и факта на неосчетоводяването на фактура № 1000000001/14.03.2021г. в счетоводството на ищеца, не са от естество да оборят материалната доказателствена сила на двустранно подписания от страните протокол № 7/15.03.2021г., в който е удостоверено предаването на 1 такава бройка палети от съответния вид от ответника на ищеца, без възражения от страна на последния. Не е отчетен, в подкрепа на доказателствената стойност на протокола, съставеният акт обр. 15 от 14.04.2021г. по Наредба № 3/31.07.2003г. на МРРБ, също подписан без възражения от страните, въз основа на всички двустранно съставени приемопредавателни протоколи, вкл. № 7/15.03.2021г.. Касаторът намира, че съобразяването с факта на неосчетоводена от ищеца фактура е по същество толериране на собственото му неправомерно поведение по неподдържане на редовно счетоводство. Счита също, че въззивният съд се е основал единствено на заключението на съдебно-икономическата експертиза, без да цени същото, съгласно чл. 202 ГПК, в съответствие с всички доказателства по делото. По начало оспорва логичността на извода за недоставени палети, само и единствено от факта на незаприходяването на такава стока в собственото му счетоводство, който извод не би бил споделен, ако съдът бе кредитирал споразумение от 29.01.2021 г. , сключено между „Строителна компания 13„ ООД и „Строй Стандарт Инженеринг„ЕООД, по силата на което последното дружество се е задължило да достави на ответника 276 бр. Бокс PVC палети в с. Търнава, където се изгражда преработвателното предприятие, за СМР по което е сключен договора между страните по спора.
Ответната страна – „Девекс Брейн„ ЕООД – оспорва касационната жалба.
С определение № 3165/28.11.2024г. касационното обжалване е допуснато по въпроса за доказателствената сила на двустранно подписан от страните протокол за предадено изпълнение. Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обоснован в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с приетото по реда на чл. 290 ГПК решение № 65/16.07.2012 г. по т.д.№ 333/2011 г. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
Ищецът „Девекс Брейн„ ЕООД е предявил против ответника „Строителна компания 13„ЕООД иск за осъждането му да заплати сумата от 120 489,60 лева, представляваща цената, с вкл. ДДС, на технологично оборудване - 350 бр. Бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, които ответникът е бил задължен да достави, съгласно сключен между страните договор за строителство от 01.09.2020г., за обект „Стопанска сграда за съхранение на селскостопанска продукция“ в с. Търнава, община Бяла Слатина. Това му задължение ищецът сочи неизпълнено. С договора е възложено изпълнение на СМР, но и доставка на преждепосоченото технологичното оборудване - приложение № 5, част
„Технологична„ към Количествено - стойностна сметка, неразделна част от договора. Ищецът твърди, че поради частично неизпълнение на ответника в договорения срок / с подчертано в чл. 3.3 от договора значение на срока за ищеца, в качеството му на бенефициент по Европейска програма за развитие на селските райони към Фонд „Земеделие„, за конкретния обект / е развалил сключения договор и доколкото по същия е заплатил изцяло уговореното възнаграждение 2
/авансово/, ответникът му дължи цената на недоставените европалети, като платена „на отпаднало основание“. Твърди отправено уведомление за прекратяване на 19.05.2021г., получено от ответника. В исковата молба изрично се признава, че ответникът е издал фактура № 216/15.04.2021г., в която е приспаднато авансово плащане, съгласно фактура № 1000000001/14.03.2021г., за технологично оборудване на стойност 70 190,59 лева с ДДС, за каквато стойност е издаден и акт – образец 19, но не е фактурирана останалата част от технологичното оборудване / до общите 350 бр. /, не е съставен приемо-предавателен протокол, нито ищецът е поканен да приеме оборудването, от което ищецът формира извод за неосъществена доставка по тази фактура. Ищецът изрично акцентира на незаприходени при ответника активи
- 350 броя палети - което намира задължителна предпоставка за тяхното доставяне на възложителя. Представен е двустранно подписан протокол № 7, за доставени на 15.03.2021г. на обекта в с. Търнава и подлежащи на плащане 276 бр. Бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, с единична цена 286,88 лева, на обща стойност 79 190,59 лева без ДДС, съответно 95 028,71 лева с ДДС. Представена е и фактура № 216/15.04.2021г., за доставка на технологично оборудване
/ неиндивидуализирано в същата / от ответника на ищеца, на стойност 79 190,59 лева, каквато сума е посочена във фактурата за приспадната от авансово плащане по фактура №
1000000001/14.03.2021г., предвид което посочената фактура № 216 е с нулева стойност за дължимо плащане. В уведомлението за разваляне на договора, поради забава на ответника, ищецът се позовава на незавършен и невъведен в експлоатация обект. Незавършената част от СМР не е конкретизирана. Освен посочената забава ищецът се позовава на частично неизпълнение, също неконкретизирано. С уведомлението ищецът претендира от ответника предоставянето на цялата техническа документация и доставка на върнатите, за отстраняване на заводски дефекти хладилни врати, както и за монтажа им на обекта. С уточнение от 09.08.2021г. ищецът посочва споразумение от 14.04.2021 г., с което срокът за изпълнение е продължен по взаимно съгласие на страните, с 15 дни или до 11.05.2021г., но твърди, че и в този срок ответникът не е доставил договореното технологично оборудване.
Споразумението от 14.04.2021г. също не конкретизира незавършени до момента СМР, препращайки общо към офертата / количествено - стойностна сметка по договора /, нито сочи неизпълнена доставка на техническо оборудване. Споразумението предвижда ответникът да предаде в конкретно посочени срокове техническата документация за обекта и да завърши в цялост възложеното, без подробна индивидуализация . В чл. 4 е посочено, че при извършване на договорените дейности в срок и предаване на необходимите документи, ищецът се задължава да заплати на ответника 21 982 лева / удържаната гаранция за добро изпълнение / - след доставка и монтаж на БКТП – бетонен комплексен трафопост / чл. 4.1 /, както и да заплати на ответника 64 490 лева с вкл. ДДС, в срок до 01.06.2021г. –„ в случай ,че „Строителна компания 13„ООД е изпълнила задълженията си, съгласно сключения договор за строителство от 01.09.2020г.“ . Освен връщане цената за недоставени 350 3 бр. палети, ищецът претендира и неустойка за забава, в размер на 2 108,60 лева, съгласно чл. 4.6 от договора за строителство, уговорена в размер на 0,05 % на ден от стойността на неизпълнените видове СМР по договор, но не повече от 10 % . Претендира я за периода 12.05.2021г. / изтичането на удължения със споразумението от 14.04.2021 г. срок / до предявяване на исковата молба / уточнение от 09.11.2021 г. по делото / .
Ответникът „Строителна компания 13„ ООД оспорва твърдението за недоставено технологично оборудване, като сочи доставени 276 бр., удостоверено с двустранно подписан протокол от 15.03.2021 г. и с фактура № 216/15.04.2021 г.. За остатъка от 74 палета не оспорва неизпълнението си, но сочи, че цена за същите ищецът не е заплатил, поради което и не му се дължи на отпаднало основание. Оспорва развалянето на договора, поради липса на основание за това, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че към момента на получаване на уведомлението СМР са изпълнени изцяло, като единствено не са доставени 74 бр. палета. Акцентира на окончателно уредени взаимоотношения, както и на обстоятелството, че споразумението от 14.04.2021г. изобщо не споменава недоставено технологично оборудване, а касае допълнително договорени дейности – полагане на асфалтова настилка и доставка и монтаж на БКТП / бетонен комплексен трафопост /, също изпълнени. Позовава се и на връщането от ищеца на ответника сумата от 21 982 лева без ДДС / задържаната гаранция за добро изпълнение /, съгласно чл.
4.1 от споразумението / фактура № 218/26.04.2021 г. /. Последното, според ответника, изключва наличието на каквато и да било претенция от ищеца за неточно изпълнение на договора. С фактура № 1000000001/14.03.2021г. ответникът е фактурирал плащане на сума от 281 921,29 лева с ДДС по процесния договор за строителство. Съставените общо 7 броя протоколи, наименовани „акт – образец 19“, двустранно подписани, удостоверяват изпълнени СМР, вкл. технологично оборудване / протокол № 7 /, подлежащи на плащане, на обща стойност 711 086,87 лева без ДДС, съответно 853 304,25 лева с ДДС.
С допълнителната искова молба ищецът твърди, че протокол № 7/15.03.2021г. не отразява действителното положение, съставен е формално, без присъствие на страните на обекта, с цел „обосноваване на плащанията„ към ответника / т.е. авансови / и с очакване за добросъвестно изпълнение от негова страна. Не се твърди изрично неистинност на протокола, в качеството на частен свидетелстващ документ, а страната се позовава на странични доказателства за подобен извод: писмо на ДФ „Земеделие„ за отстраняване на нередовности № 06/04/12/0/02672/3/01/02/01 от 22.06.2021г. / много след подписване на протокол № 7 / , в което - т. 44 – е посочено, че при оглед на място на обекта липсва технологично оборудване от 350 бр. бокс палети.
С допълнителен отговор на исковата молба ответникът се е позовал и на съставения Констативен акт за установяване годността на строежа - обр.
15, от 14.04.2021г., подписан от всички участници в строителството, който несъмнено установява, според страната, изпълнението му, вкл. на задължението за доставка на 276 бр. палета към този момент.
В допълнителната насрещна искова молба / произнасянето по 4 насрещния иск не е предмет на настоящото производство / ответникът признава заплатени от ищеца съответно: 190 000 лева с ДДС на 13.11.2020 г.
, сума в общ размер от 381 382,96 лева с ДДС, разплатена на части в периода 15.01.2021 г. – 16.03.2021 г., и сума от 234 921,30 лева с ДДС , платена на 14.04.2021г. Респективно, признато е получаване на сума от 806 304, 26 лева с ДДС / при договорена цена 853 304,25 лева с ДДС /.
В отговора на допълнителната насрещна искова молба ищецът твърди, че връщането на гаранцията, съгласно чл. 4.1 от допълнителното споразумение е единствено и само поради изпълнение на заложеното в същата клауза условие - доставен и монтиран БКТП, което не се оспорва.