Решение № 3920 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3920 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110218135 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на И. В. Р. срещу НП № 25-4332-029060 от 17.11.2025 г., издадено от Д.Д.Д., началник сектор в ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на основание същата разпоредба е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се твърди, че несключването на съответната застраховка се дължи на технически проблем.

Административно-наказващият орган (чрез процесуален представител) излага писмено становище (т. е. възражение срещу жалбата) с изложени доводи за доказаност на твърдяното административно нарушение и за материална и процесуална законосъобразност на обжалваното НП, с искане за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски, а именно на юрисконсултско възнаграждение.

От обясненията на жалбоподателя пред съда и от събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав писмени доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и въз основа на нарочно определение за приемане и прилагане) еднозначно (безпротиворечиво, без никакви основания за съмнение в достоверността и/или автентичността на съответните доказателствени материали) се установява - освен оправомощаването със съответната писмена заповед на директора на СДВР на административно-наказващия орган (виж чл. 647, ал. 2 вр. чл. 638, ал. 3 от КЗ!) за издаване на НП от съответния вид и оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП с писмена заповед на министъра на вътрешните работи, респективно с издадена въз основа на заповедта на министъра писмена заповед на директора на СДВР (съобрази и чл.

647, ал. 1 вр. чл. 638, ал. 3 от КЗ вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като визираната конкретно тук министерска заповед е и служебно известна на съда, освен че същата е упомената и в съответната заповед на директора на СДВР!), както и освен това, че срещу въззивника (роден през 1992 г.) към процесната дата 26.10.2025 г. имало 7 влезли в сила НП за 1 нарушаване на правилата за движението по пътищата, издадени от органите на МВР - още (се установява) описаната в обжалваното постановление фактическа обстановка като препратка към АУАН, към която фактическа обстановка (известна на страните) съдът препраща, както и наличието на технически проблем (такъв във функционирането на съответната електронна система) на процесната дата за сключване изобщо на съответния вид застрахователен договор, какъвто иначе жалбоподателят опитал да сключи преди да предприеме управлението на съответния състав от превозни средства.

Налице е основание за отмяна на НП съгласно чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, доколкото е липсвала сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ не по отношение на теглещото МПС, а по отношение на ППС (по-широката категория спрямо категорията МПС), представляващо ремарке, което не се явява МПС (изискването по чл. 638, ал. 3 от КЗ се отнася единствено до застраховка по отношение на управляваното МПС), в която връзка следва да бъдат съобразени дефинициите по пар. 6, точки 10, 11 и 17 от ДР на ЗДвП вр. чл. 481, ал. 1, т. 2 от КЗ. Законът действително предвижда за ремаркетата от категория О2 задължително сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ – чл. 479 вр. чл. 477 и чл. 481 от КЗ, но не установява състав (съобрази чл. 2 и чл. 6 от ЗАНН!) на административно нарушение (нито пък на престъпление), свързан с управляването на ремарке без сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност“, който подход на законодателя намира своето обяснение в разпоредбата на чл. 479, ал. 1 от КЗ. Административно-наказателна отговорност в случая евентуално би могло да се търси от собственика на ремаркето, което не е било спряно от движение, за самото несключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Безпредметно е при това положение да се обсъждат конкретните поставени от страните по делото въпроси. При този изход от делото изначално липсва правно основание за присъждане на исканото юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното НП № 25-4332-029060 от 17.11.2025 г., издадено от Д.Д.Д., началник сектор в ОПП - СДВР.

Оставя без уважение искането на административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2