Решение № 5313 от 19.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5313 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110123693 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ.

С исковата молба ищецът „Е.К.“ ООД претендира за осъждане на ответника „Н.Ч.“ ЕООД да му заплати сумата 10 924,37 лв., представляваща незаплатена цена за доставени стоки за периода от 13.02.2024 г. до 16.07.2024 г., за които доставки са издадени фактура № 3000971332 от 13.02.2024 г., фактура № 3000979584 от 19.03.2024 г., фактура № ********** от 26.04.2024 г., фактура № 30009895115 от 22.05.2024 г. и фактура № ********** от 16.07.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди, че са налице търговски отношения с ответника в периода от 13.02.2024 г. до 16.07.2024 г. за доставка на стоки, по силата на които е престирал- предал е стоките, предмет на продажба, съгласно описаните в исковата молба фактури.

Ответникът не бил изпълнил задължението си да плати дължимата цена на падежа, поради което ищецът претендира същата. Претендира и разноските по исковото производство, както и по обезпечителното производство- разноските по повод издаването на обезпечителна заповед за запор на сметки на ответника по ч.гр.д.№ 1698 от 2025 г. на Великотърновския районен съд, IX състав и налагането на допуснатата с тази заповед обезпечителна мярка.

1

Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията като неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното: Търговската продажба е неформална сделка с оглед липса на законово изискване за определена форма- чл.293 ТЗ, поради което е валидна с постигането на съгласие между страните. В поредица решения на ВКС- решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г. на I т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008 г. на II т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на II т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на II т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на II т.о., решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на I т.о. и др. е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба на движими вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката.

В конкретния случай по делото са представени фактура № 3000971332 от 13.02.2024 г., фактура № 3000979584 от 19.03.2024 г., фактура № ********** от 26.04.2024 г., фактура № 30009895115 от 22.05.2024 г. и фактура № *** от 16.07.2024 г. , които съдържат необходимите елементи от съдържанието на сделката, подписани са от упълномощено от ответника лице и не са оспорени от него. Нещо повече, в подписано между страните споразумение от 05.12.2024 г. с приложение № 1 към него ответникът е признал не само за съществуването на търговски отношения с ищеца, но и за получаване на стоките по горепосочените фактури, както и факта, че не е заплатил на ищеца цената на доставените по тези фактури стоки.

Тоест, от фактурите и споразумението от 05.12.2024 г. по безспорен начин се установява, че страните са били в търговски отношения по повод на сключен между тях договор за продажба на ПИКМ чувал ролки и че по силата на този договор ответникът дължи на ищеца плащане на цената на доставените по горепосочените фактури стоки - сумата 10 924,37 лв. В споразумението от 05.12.2024 г. ответникът се е задължил да заплати дължимата сума до 20.12.2024 г. В негова тежест е било да докаже, че е изпълнил това свое задължение. Въпреки дадените му в този смисъл указания в доклада по чл.146 ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства за това. Напротив, по делото е представено доказателство /оборотна ведомост/, от което се установява, че и към настоящия момент дължимата сума не е платена. Поради това съдът приема, че ответникът дължи на ищеца тази сума и следва да бъде осъден да я заплати, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца направените от него разноски по исковото и обезпечителното производство в общ размер от 2 901,42 лв., съгласно представения списък на разноските, включващи държавна такса в производството по издаване на обезпечителната заповед в размер на 40 лв., 2 адвокатско възнаграждение в производството по издаване на обезпечителната заповед в размер на 650 лв., такса на ЧСИ по образуваното изпълнително дело по налагане на обезпечителната мярка в размер на 240 лв., адвокатско възнаграждение по това изпълнително дело в размер на 200 лв., държавна такса по исковото производството в размер на 371,42 лв. и адвокатско възнаграждение по исковото производство в размер на 1 400 лв.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Н.Ч.“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр...., представлявано от управителя Венцислав Живков Христов, да заплати на „Е.К.“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр...., както следва:

-на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ евровата равностойност на сумата 10 924,37 лв. /десет хиляди деветстотин двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща незаплатена цена за доставени стоки за периода от 13.02.2024 г. до 16.07.2024 г., за които доставки са издадени фактура № 3000971332 от 13.02.2024 г., фактура № 3000979584 от 19.03.2024 г., фактура № ********** от 26.04.2024 г., фактура № 30009895115 от 22.05.2024 г. и фактура № ********** от 16.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 22.01.2025 г. до окончателното изплащане.

- на основание чл.78 ал.1 от ГПК евровата равностойност на сумата от 2901,42 лв. /две хиляди деветстотин и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

3

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4