Решение № 4441 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7665/2023
- Вид
- Решение № 4441
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4441 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330107665 по описа за 2023 година
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № **/** г., постановено по гр. д. № 7665/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр.
**, район **, ул. ** № **, ет. **, ап. **, при квоти: за М. Д. С. – ½ ид. част, и за Б. А. К. и Г. Д. К. – ½ ид. част в режим на съпружеска имуществена общност.
С протоколно определение от ** г., постановено по делото, е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство претенцията на ищеца М.
Д. С. за възлагане на допуснатия до съдебна делба недвижим имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК.
В посоченото съдебно заседание са приети на основание чл. 346 ГПК претенции по сметки от ищеца срещу ответниците, както следва: за осъждане на ответника Б. А. К. за заплащане на сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща извършени подобрения от ищеца по подмяна на дограма за периода 2020 г. – 2022 г. за осъждане на ответника Г. Д. К. за заплащане на сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща извършени подобрения от ищеца по 1 подмяна на дограма за периода 2020 г. – 2022 г. за осъждане на ответника Б. А. К. за заплащане на сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща извършени подобрения за ремонт на санитарното помещение за периода 2020 г. – 2022 г. за осъждане на ответника Г. Д. К. за заплащане на сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща извършени подобрения за ремонт на санитарното помещение за периода 2020 г. – 2022 г. за осъждане на ответника Б. А. К. за заплащане на сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща извършени подобрения за подмяна на подови настилки, измазване и боядисване за периода 2020 г. – 2022 г. за осъждане на ответника Г. Д. К. за заплащане на сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща извършени подобрения за подмяна на подови настилки, измазване и боядисване за периода 2020 г. – 2022 г.
Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
По делото е изготвена коригирана СТЕ от в. л. Б. Г. /л. ** – л. **/, от която се установява, че пазарната стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот възлиза на сумата в размер на 166 000 лева, увеличената стойност на имота, вследствие на извършените подобрения възлиза на 47 000 лева, а реалната стойност на извършените подобрения за периода 2021 г. – 2022 г. – на сумата в размер на 18 200 лева.
Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
Същото не се оспорва и от страните в производството.
По делото са разпитани двама свидетели – А. В. А. и В. И. Г..
Свидетелката А. – ** на ищеца, посочва, че познава процесния недвижим имот, доколкото е наследен от нейния **. В имота имало сменена дограма от наследодателя Д., но свидетелката не можела да посочи кога.
Последният споделил на свидетелката, че е сменил и плочките в банята, както и вратите в апартамента. Едната стая от апартамента била разширена, като същата била остъклена и отремонтирана. Доколкото ответниците били съсобственици в ремонта, свидетелката предполага, че същите са знаели за извършваните СМР.
2
Свидетелката Г. посочва, че знае за апартамент, който се намира в гр. **, ул. ** № **. Тя го била посещавала заедно с наследодателя, за да го изчистят.
Двамата живеели заедно във фактическо съжителство от 2013 г. до неговата смърт. Същата си спомня, че жилището било занемарено, като в коридора и банята имало теч. Поради тази причина наследодателят извикал водопроводчик, за да оправи теча, като имал намерение да продаде имота.
Това се случило през 2017 г. – 2018 г. Свидетелката не знаела за други ремонти. Терасата била присъединена към жилището още първият път, когато двамата посетили имота. Тогава имало теч в банята, нужда от пребоядисване, смяна на плочки, мивка, бойлер. Свидетелката си спомня, че настилката в коридора била от теракот.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото показанията им са последователни. Въпреки изложеното настоящият съдебен състав намира, че същите са общи, в тях не се съдържа конкретика от кого, кога и по какъв начин са извършвани ремонтните дейности, както и кой е извършил финансирането за тях.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По способа за извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на процесния недвижим имот, съдът следва да разгледа възлагателната претенция на ищеца М. Д. С..
3
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са уредени четири материални предпоставки, при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) целият имот да е придобит въз основа на наследяване, 3) съделителят, който е предявил претенцията следва да е живял в имота към момента на откриване на наследството и 4) съделителят, който е направил претенцията, следва да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че предявената възлагателна претенция се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:
Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо, в която насока са разясненията, дадени в т.8 от Тълкувателно решение №1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349,ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез някой от останалите, предвидени в ГПК способи. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване.
В настоящия случай, с постановеното по делото решение в първа фаза на делбеното производство, което се ползва със сила на пресъдено нещо и досежно юридическия факт, въз основа на който е възникнал съсобствеността, се установява, че ответниците са придобили правото на собственост въз основа на договор за продажба на недвижим имот ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр.
4
Пловдив.
Изложеното обуславя липса на съсобственост, възникнала от наследствено правоприемство. С оглед изложеното и така направената възлагателна претенция се явява неоснователна, поради което съдът намира, че следва делбата да бъде извършена въз основа на един от останалите разписани способи. Предвид броя на съделителите и доколкото предмет на производството е един недвижим имот, според съда единственият възможен способ за извършена на съдебна делба е по реда на чл. 348 ГПК – чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.
По претенциите по сметки:
Предявените претенции по сметки от ищеца срещу ответниците са с правно основание чл. 61, ал.1 вр. чл. 59 ЗЗД. За основателността на предявените претенции ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на съсобственост между страните към момента на извършване на подобренията, реално извършени подобрения и стойността на реално извършените разходи и увеличената стойност на имота, вследствие на извършените подобрения.
Наличието на съсобственост между страните се установява, както се посочи, от влязлото в сила решение в първа фаза на делбеното производство.
В тази насока следва да се акцентира, че отговорността за извършени подобрения се носи от лице, което се явява собственик към момента на извършените подобрения. От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства, обаче, не се установиха извършени подобрения от ищеца. Така на първо място дори да се приеме, че от свидетелските показания се изяснява наличие СМР, то несъмнено същите са извършени не от ищеца, а от неговия наследодател. В тази насока са показанията и на двамата разпитани по делото свидетели. На следващо място липсва конкретизация и за момента на извършване на описаните от свидетелката А. СМР, за да може да бъде определено кой носи отговорността за същите. Поради изложеното и настоящият съдебен състав намира, че предявените претенции по сметки се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати 5 държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко от петдесет лева.
Следва ищецът да бъде осъден да заплати и държавна такса във връзка с отхвърлените претенции по сметки в размер н 4 % от стойността на всяка претендирана сума, но не по-малко от 50,00 лева. Респ. дължимата от последния държавна такса във връзка с претенциите по сметки възлиза на сумата в размер на 300,00 лева.
Във връзка с претенцията за заплащане на разноски от страна на ответниците следва да се посочи, че в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в този смисъл е изразено в Определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д.
Разпечатката съдържа 44 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74eb592f-9b7a-498c-8694-5c74603151d7