Решение № 352 от 03.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. К., 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101915 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.439 от ГПК.

Ищците твърдят, че на *** год. сключили Договор за паричен заем с ответното дружество за сумата от 10 000 лв. За обезпечение на кредита на същата дата била учредена договорна ипотека върху техен недвижим имот.

Не могли да изплащат задълженията си, тъй като кредитодателят не им посочил банкова сметка. През м.11.2020 год. било образувано срещу тях изп.д.№20208690400452 по описа на ЧСИ И. Б. ***, с район на действие ОСС., с взискател “П.“ ЕООД, с ЕИК:*** по изпълнителен лист, издаден по ч.гр..

№2702/2020 год. по описа на РС-К., за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2020 год. Взискателят се снабдил с изпълнителния лист, като представил пред съда нотариален акт за учредяване на договорна ипотека *** от *** год., която била като обезпечение на договора за паричен заем от *** год. През м.04.2021 год. било образувано второ изп.д.№20218690400139 по описа на ЧСИ И. Б. ***, с район на действие ОС-С. с взискател “П.“ ЕООД с ЕИК:*** по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№509/2021 год. по описа на РС-К., за същата сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2021 год. Този път взискателят се е снабдил с изпълнителния лист, като е представил пред съда самия договор за паричен заем от *** год. т.е. взискателят се е снабдил с два изпълнителни листа и е образувал две изпълнителни дела за едно и също задължение. На практика ответното дружество като финансова институция по смисъла на чл.3а от ЗКИ действало недобросъвестно, като за един и същи обезпечен кредит се снабдил с два изпълнителни листа. На 14.06.2021 год., след като разбрали от ЧСИ Б., че двете изпълнителни дела са обединени /второто е 1 присъединено към първото/, изплатили чрез ЧСИ Б. изцяло задълженията си, като в банковото бордеро посочили изп.д.№20218690400139. Считат, че с това плащане са изплатили изцяло задълженията си към “П.“ ЕООД, произтичащи от договора за паричен заем от *** год., обезпечен по силата на чл.4 от същия договор с учредяване на договорна ипотека върху следния недвижим имот: Апартамент от 82.00 кв. м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, заедно с избено помещение, находящ се в гр.К., *** с нотариален акт №*** по описа на Нотариус И.Г., ***, с район на действие РС-К.. От двата документа било видно, че се касае за един и същи паричен заем. Към настоящия момент, по образуваното изп.д.№20208690400452 имало насрочена публична продажба на ипотекирания в полза на кредитора недвижим имот тяхна собственост. На 14.06.2021 год. разбрали от частния съдебен изпълнител, че изп.д.№20218690400139 било присъединено към изп.д.№20208690400 452. За тази публична продажба не били редовно уведомени. След като разбрали, на 14.06.2021 год., внесли изцяло дължимата към ответното дружество сума. Заявяват, че възнамеряват да сезират БНБ за недобросъвестното упражняване на правата и задълженията на финансовите институции, съгласно Наредба №26 от 2009 год. за финансовите институции и др. нормативни актове, както и прокуратурата за евентуално осъществен състав на престъпление от страна на лицето, представляващо дружеството, но до произнасянето на тези институции. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Т. Д. Ч., с ЕГН-********** и М. Х. Ч., с ЕГН-**********, двамата от гр.К., *** не дължат на “П.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от Я.А.Л. Управител сумата: 10000 лв. главница, представляваща паричен заем по договор за паричен заем, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, ведно със законната лихва считано от 02.11.2020 год. до изплащане на сумата и 1800 лв. разноски по делата, за която сума от 10 000 лв. са издадени изпълнителен лист от 25.11.2020 г. по ч.гр.д.№2702/2020 г. по описа на РС-К. и изпълнителен лист от 19.04.2021 год. по ч.гр.д.№509/2021 г. по описа на РСК., по които са образувани изп.д.№20208690400452 и изп.д.

№20218690400139, двете по описа на ЧСИ И. Б. ***, с район на действие ОСС. поради изплащане изцяло на сумите. Претендират съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявеният иск. Счита исковата молба за неоснователна и недопустима. Съдебната практика в хипотезата на чл.439 от ГПК приемала, че длъжникът в изпълнително производство можел да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Наличието на правен интерес от предявения иск, била абсолютна положителна процесуална предпоставка, респективно липсата на такъв обуславял недопустимост на иска. Основателността на иска не можело да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.

Предвидената в нормата на чл.439 ГПК защита на длъжника имала за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан на факти настъпили след 2 приключване на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание. Разпоредбата на чл.439 от ГПК предоставяла възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск, да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо, т.е. новонастъпили факти. В конкретния случай била налице издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№509/2021год., връчена на длъжниците. Същите не са възразили в срок и имало издаден изпълнителен лист по делото, т.е. основанието на ищците - чл.439 от ГПК било недопустимо. Нямало настъпили нови обстоятелства, които да са посочени в исковата молба, които да обуславяли правен интерес за предявения иск. Синът на длъжниците бил наясно с всички разписани документи. Предоставеният заем бил срещу ипотека на апартамента, собственост на длъжниците, а договора за заем бил за уговорената между страните лихва. Те подписали всички документи в кантората на Нотариуса и били наясно с условията. До датата на образуване на ч.гр.д.№2702/2020год. по описа на РС-К. ищците, въпреки многократно проведените разговори, не изразили желание за плащане, нито на дължимата лихва, нито на дължимата главница. Дружеството-кредитор не извършвало по занятие тази дейност, за да има изискване да бъде регистриран по Наредба 26 от 23.04.2009год. Счита, че с плащане на по-късно образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ И. Б., ищците искали единствено да платят по-малкото и да се освободят от задължението си. В случая дължимостта била и по първото възникнало задължение. Целяло се единствено да се избяга от плащане на дължима парична сума, която била уговорена между страните. Моли съда, да прекрати настоящото производство като недопустимо поради липса на правен интерес. В случай, че не бъде прекратено производството поради недопустимост на иска, моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№2702/2020 г. по описа на РС-К. се установява, че заповедното производство е образувано въз основа на подадено заявление по чл.417 от ГПК и е издадена в полза на заявителя “П.“ ООД, ЕИК:***, Заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК, срещу длъжника М. Х. Ч., с ЕГН-********** и Т. Д. Ч., с ЕГН-**********, за сумата 10000 лв., представляваща неизпълнение на задължение по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №*** от *** г. и законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1100 лв. разноски по делото, на основание чл.418, ал.1във вр. с чл.417, т.1- т.10 от ГПК е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

По делото е приложен дубликат/препис на изп.д.№452/2020 г. по описа на И. Б., рег.*** на КЧСИ с район на действие ОС-С., от което е видно, че е образувано по молба вх.№*** “П.“ ООД, ЕИК:*** като взискател срещу солидарните длъжници М. Х. Ч., с ЕГН-********** и Т. Д. Ч., с ЕГН**********, двамата от гр.К., на основание издадения по ч.гр.д.№2702/2020 г.

3 по описа на РС-К. изпълнителен лист от 25.11.2020 г. На длъжника М. Х. Ч. са връчени чрез Т. Ч.-съпруга на 08.01.2021 г. покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и съд.книжа по изп.д.№452/2020 г. на ЧСИ И. Б. и на същата дата /08.01.2021 г./ на длъжника Т. Д. Ч. са връчена лично покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и съд.книжа по изп.д.№452/2020 г. на ЧСИ И. Б. видно от 2 бр. известия за доставяне /л.96 на делото/, в които е описано съдържанието на пратките. На 21.01.2021 г. на длъжника М. Ч. е връчено лично съобщение за наложена възбрана по изп.д.№452/20 г. на ЧСИ И. Б. видно от известие за доставяне /л.107/, в което е описано съдържанието на пратката. С молба вх.№1141/28.01.2021 г. длъжниците са предложили доброволно изпълнение с искане отлагане на насрочения на 03.02.2021 г. опис на вещи.

От приложеното ч.гр.д.№509/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че заповедното производство е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК и е издадена в полза на заявителя “П.“ ООД, ЕИК:***, Заповед №*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника М. Х.

Ч., с ЕГН-********** и Т. Д. Ч., с ЕГН-**********, за сумата 10000 лв. главница по договор за паричен заем от *** г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 700 лв. разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на постоянния и настоящ адрес на 12.03.2021 г. лично на длъжника М. Ч. и на длъжника Т. Ч. чрез М. Ч.-съпруг.

По делото е приложен дубликат/препис на изп.д.№139/2021 г. по описа на И. Б., рег.*** на КЧСИ с район на действие ОС-С., от което е видно, че е образувано по молба вх.№4324/23.04.2021 г. “П.“ ООД, ЕИК:*** като взискател срещу солидарните длъжници М. Х. Ч., с ЕГН-********** и Т. Д.

Ч., с ЕГН-**********, двамата от гр.К. на основание издадения по ч.гр.д.

№509/2021 г. по описа на РС-К. изпълнителен лист от 19.04.2021 г. На длъжника М. Х. Ч. са връчени на 05.05.2021 г. чрез Т. Ч.-съпруга съобщение за доброволно изпълнение и изпълнителен лист по изп.д.№139/2021 г. на ЧСИ И. Б. и на същата дата-05.05.2021 г. на Т. Д. Ч. са връчени лично съобщение за доброволно изпълнение и изпълнителен лист по изп.д.№139/2021 г. на ЧСИ И. Б. съгласно 2 бр. известия за доставяне /л.225/, в които е описано съдържанието на пратките. Видно от съдържанието на двете съобщения изх.

№4702/29.04.2021 г. и изх.№4703/29.04.2021 г. дължимите по изп.д.

№139/2021 г. суми са в общ размер 13250.19 лв. в т.ч. по изпълнителният лист от 19.04.2021 г.- 10941.67 лв.

От заверено от представеното копие на вносна бележка от 14.06.2021 г. и приложената по изп.д.№139/2021 г. вносна бележка от 14.06.2021 г. /л.127/ е видно, че по банковата сметка на ЧСИ И. Б. е внесена сумата от 13700 лв., с вносител М. Х. Ч. и основание за внасяне: “изп.д.№20218690400139/2021 М.

Ч.“.

По делото са приети заверени копия на: Договор за паричен заем, сключен на *** г. между “П.“ ООД, ЕИК:*** като заемодател и заемополучателите М. Х. Ч., с ЕГН-********** и Т. Д. Ч., с ЕГН-********** от гр.К. за предоставена парична сума от 10000 лв. в брой, в деня на подписване на договора, със срок за връщане-не по-късно от дванадесет месеца слез получаване на заема и подписване на договора, по уговорен 4 погасителен план в чл.2 на договора; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №*** от *** г. на нотариус И.Г., *** на НК с район РС-К..