Решение № 3938 от 24.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3938 гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110209566 по описа за 2021 година при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9566 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С наказателно постановление (НП) № Р-10-494 от 15.06.2021 г. издадено от ** Заместник - председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление

"Застрахователен надзор" на

Застрахователно дружество "** представлявано заедно от *****, на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекс за застраховането /КЗ/ във вр. с параграф 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ.

Срещу издаденото наказателно постановление е постъпила жалба, подадена в срок от ***, представлявано от *****, депозирана чрез адв. ** от САК, редовно упълномощен, в която се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока и на първо място в жалбата се твърди, че Кодекс за застраховането, съгласно чл. 496 от който е 1 наложена санкция на **, е влязъл в сила на 01.01.2016 г. и относимо за повторността за нарушение по чл. 496 от КЗ, по смисъла на § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на същия закон, би било единствено нарушение на разпоредбата на чл. 496 от КЗ от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от влизане в сила на НП, по повод на това нарушение и налагане на санкция по реда на чл. 644, ал. 2 за нарушение на чл. 496 от КЗ, поради наличие на предходно нарушение по чл. 271 от КЗ (отм.), представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на закона, т.е налагане на санкция по аналогия, което предвид ЗНА е недопустимо при адимнистративнонаказателното производство.

С оглед на изложеното и в жалбата се подържа още, че неправилно с наказателното постановление на ****** е наложена санкция за нарушение извършено в условията на „повторност“ по реда на чл. 644, ал.1 от КЗ, като се заявява, че чл. 644 от КЗ визира два състава на административно нарушение - общ по чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ и квалифициран по чл. 644, ал. 2 от КЗ, и с оглед на това налагане на санкция на дружеството по чл. 644, ал. 2 от КЗ представлява ангажиране на отговорността му по по - тежкия квалифициран състав на административно нарушение, а съгласно нормативната уредба и съдебната практика, за да бъде приложен квалифициран състав на нарушение е необходимо в акта, с който същото се предявява, да са описани фактите довели до приложение на този по – тежък състав.

Акцентира се, че доколкото в конкретният случай се касае да административно нарушение, актът с който същото се предявява и който обвинява субекта за конкретно нарушение е актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и същият следва да съдържа пълно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и тъй като се касае за квалифициран състав на нарушение, в същия следва да бъдат описани и обстоятелствата, с оглед на които отговорността на нарушителя се ангажира по по – тежкия състав, а процесният АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на чл. 496 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно 2 нарушение от същия вид. С процесното наказателно постановление обаче, се твърди в жалбата от **, се навеждат фактически твърдения за „повторност” и на дружеството е наложена санкция за нарушение по реда на квалифицирания състав на чл. 644, ал. 2 от КЗ. Поради това и се подържа, че не са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаване на акта и наказателното постановление.

На следващо място в жалбата депозирана чрез упълномощения представител на ****** се подържа, че наказателното постановление не съответства на фактическата обстановка описана в процесния акт за установяване на административно нарушение и на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не е било предявено по установения в ЗАНН ред и с релевиране на твърдения за повторност едва с НП, грубо е нарушено правото на защита на ***, и последното е било е лишено от възможност да се запознае с фактическите твърдения на административния орган в хода на производството и да разбере още с АУАН за какво точно деяние ще бъде наказано и своевременно да направи своите възражения, и така постановеното НП противоречи на принципа "reformatio in peius", а и с налагане на санкция за квалифициран състав на нарушение, което не е било предявено с АУАН, дружеството е поставено в по – неблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния – отличаващи се с много по голяма степен на обществена опасност от административните нарушения, като се сочи и съдебна практика в тази насока.

Не на последно място в жалбата се навеждат доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, описани в ЗАНН, а така също, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението и е нарушен давностният срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН, както и че наложената на ****** санкция не съответства на целите на административното наказание посочени в чл. 12 от ЗАНН и в случая са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното и отново се иска съдът да отмени обжалваното 3 наказателно постановление, алтернативно да преквалифицира наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ и да наложи минимална санкция.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството жалбоподател ***, редовно призовано не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Комисия за финансов надзор /КФН/ се представлява от старши юрисконсулт ***, редовно упълномощен, която пледира съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В тази насока ст. юрк. * подържа, че в хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, както и че действително в НП е допусната техническа грешка, като е посочено друго лице за актосъставител, но същото не представлява съществено процесуално нарушение, което не е довело до ограничаване на правото на защита на дружеството жалбоподател, като прави искане да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В представени писмени бележки от ст. юрисконсулт ***, отново се иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като се навеждат пространни доводи относно правилността и законосъобразността на същото и се твърди, че са неоснователни доводите в жалбата на ** за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаване на АУАН и НП.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател *** е с основен предмет на дейност – сключване на всички видове застраховки, като една от сключените застраховки била застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за автомобил марка „Мицубиши", модел " **" с ***, съгласно застрахователна полица BG/02/120001515264 На 09.10.2020 г. настъпило застрахователно събитие, а именно ПТП 4 между автомобила марка *, модел "**" с *** и лек автомобил марка *****, като за настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1498695/09.10.2020 г., съгласно отразеното, в който виновен за настъпилото ПТП е водачът на автомобила марка *.

На 16.10.2020 г. от ** била заведена претенция, съгласно уведомление за щета по застраховка "Гражданска отговорност" на МПС пред ** за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, при което бил увреден притежавания от *** и в ****** била заведена щета № 2010030972 на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001515264 на виновния водач.

На датата на завеждане на претенцията - 16.10.2020 г. пред застрахователното дружество ** били представени от *** доказателства, необходими за установяване на претенцията, по основание и размер, включително контролен талона към знак за технически преглед на увредения лек автомобила, като в описа на представените документи било отбелязано, че контролният талон към знака за технически преглед е с изтекла валидност. На същата дата от ** от ползвателя на застрахователни услуги били изискани - контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство или акт за установяване на административно нарушение, или друг акт, както и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение по претенцията.

На 20.10.2020 г. на **С от *** бил представен фиш, с който е наложена глоба в размер на 50 лв на Добрев и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение по претенцията, като на фиша не било отбелязано с колко контролни точки разполага водачът на лек автомобил марка "****. Междувременно на 19.10.2020 г и впоследствие на 23.10.2020 г. били извършени огледи на увредения лек автомобила, за което били съставени документи Опис на претенция.

5

Предвид, че изтекли законоустановените срокове, в които дружеството следвало да се произнесе по застрахователната претенция, което обаче не било направено, от ** била подадена жалба в КФН заведена с вх. № 91-02-344 от 16.03.2021 г. за забавено произнасяне по застрахователната претенция.

С оглед на постъпилата жалба и от свид. ***** - старши експерт в отдел "Правоприлагане" на КФН била извършена проверка по жалбата, като с писма от 17.03.2021 г. и от 31.03.2021 г. от ****** били изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по претенция по щета № 2010030972, като отговорът на застрахователното дружество, заедно с изисканите доказателства постъпил в КФН с писма на 29.03.2021 г. и на 08.04.2021 г. След проверка на представените документи от ** и ** установил посочените по - горе обстоятелства и че ** е следвало в тримесечен срок от предявяване на претенцията от *** считано от 16.10.2020 г., а именно до 18.01.2021 г. /първи присъствен ден след 16.01.2021 г./ включително, окончателно да се произнесе по претенцията като определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивиран отговор по предявената претенция, когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен, както и че застрахователното обезщетение от 1024.22 лв. е било изплатено по сметка на ** на 17.03.2021 г., т.е след законоустановения тримесечен срок.

С оглед на тези обстоятелства и като било прието от свид. **, че в срок до 18.01.2021 г. вкл. *** не е изпълнило задълженията си по КЗ, с което на 19.01.2021 г. е нарушило разпоредбата на чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ, на 20.05.2021 г. същият, в присъствието на *** също от КФН, съставил против *** акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-406/20.05.2021 г., в който описаните фактически констатации са квалифицирани като нарушение на чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ, връчен на упълномощен представител на дружеството и подписан от последния. Възоснова на така съставения акт и от **, 6

Заместник - председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на ** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля ** и всички писмени доказателства по делото.

От правна страна: