Определение № 3823 от 13.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3823 гр. София, 13.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20268002102277 по описа за 2026 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 12874/17.06.2026 г. на Г. С. З. за допълване на постановеното определение по чл.288 ГПК в частта за разноските.

Молбата се основава на обстоятелството, че с определение № 3171 от 12.06.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Ф. М. Ш. и не е допуснато касационно обжалване по жалбата на С. С. З.. Като ответник в производството по чл.288 ГПК Г. З. счита, че му се дължат разноски по делото във връзка с недопуснатата до разглеждане касационна жалба на С. З..

Ответникът в производството С. С. З. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за неоснователна.

Предмет на делото е иск за делба във фазата на извършването й. С въззивното решение целият имот е изнесен на публична продан. С определението по чл.288 ГПК касационното обжалване е допуснато по жалбата на Ф. М. Ш., тъй като само тя е направила възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК.

Макар да не е допуснато касационно обжалване по жалбата на С. С. З., не следва да се присъждат разноски в полза на ответника Г. С. З. за 1 производството по чл.288 ГПК. Ф. М. Ш. и С. С. З. са подали една касационна жалба, т. е. може да се приеме, че двамата касатори са подали идентични касационни жалби. Ответникът Г. С. З. е подал един отговор и е заплатил едно адвокатско възнаграждение за защита срещу жалбите. След като по едната от жалбите е допуснато касационно обжалване на решението по извършване на делбата и предстои произнасяне на ВКС с решение по съществото на втората фаза, то и разноските следва да се присъдят с това решение по правилата на чл.355, вр. чл.78 ГПК. Г. З. би имал право на разноски само ако касационната жалба на С. С. З. съдържаше различни оплаквания срещу въззивното решение и поставяше различни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В този случай недопускането до касационно обжалване би довело до присъждане на разноски в полза на Г. З., тъй като защитата му по двете касационни жалби би била различна. При еднаква защита срещу две идентични касационни жалби, едната от които е допусната до касационно обжалване, ответникът в касационното производство няма право на разноски във връзка с недопуснатата касационна жалба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12874 от 17.06.2026 г. на Г. С. З. за допълване на постановеното определение № 3171 от 12.06.2026 г. по гр. д. № 2277/2026 г. на ВКС, І-во г. о. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

2