Решение № 2611 от 22.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2611

Велико Търново, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

При секретар С. М. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20267060700492 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на А. Н. Л.- Хубанова и Н. А. Н., чрез адв. Ц. С. Д. срещу Решение № 1040-04-24/21.04.2026г. на директора на ТД на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна тяхна жалба срещу разпореждане [номер]-04-58#12/10.03.2026г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отказано изплащането на лихва по депозирана молба вх. № 1019-04-83/11.04.2025г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, поради издаването им в противоречие с матералноправните разпоредби на закона, като в тази насока се позовава на разпоредбите на чл. 177, ал. 1 от АПК и чл. 115, ал. 2 от КСО. Изтъква, че задължението за изплащане на сумите по ревизионни актове за начет стават ликвидни след издаването на разпореждането по чл. 110, ал. 1 от КСО, съгласно алинеи трета и пета от същата норма, въпросното разпореждане е с допуснато предварително изпълнение, поради което съобразено със закона е внасянето от жалбоподателя на сумата по РАН, независимо от неговото обжалване. Счита, че с отказа за изплащане на лихви върху внесената сума, са нарушени правото му на собственост и принципа на равнопоставеност в административното производство, залегнал в националното и европейското законодателство. Иска се обжалваните актове да бъдат отменени и ответникът да бъде осъден да заплати законна лихва върху внесената и впоследствие възстановена сума. В представена писмена защита вх. № 4084/17.06.2026г., чрез пълномощника си по делото, заявява, че поддържа жалбата, развива подробни доводи за нейната основателност. Предвид гореизложеното, се моли за отмяна на оспорения акт, с който да се осъди ответника да възстанови на жалбоподателите законната лихва върху внесената от тях на отпаднало основание сума от най-ранната датата на издаване на разпореждането. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото гл. ***М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания и по-подробно в писмено становище твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и съответствие на същите с материалноправните разпоредби, и с целта на закона. Изтъква, че в КСО липсва нарочна уредба за заплащане на лихви на лица, при внесени от тях суми по отменени впоследствие административни актове. Същевременно обаче в чл. 115, ал. 2 от КСО е уредена погасителната давност за вземанията от ДОО и начина за въстановяване на такива суми, при което ответникът намира за неприложима по отношение на тях разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, както и цялата процедура, разписана в Глава шестнадесета, Раздел I от същия кодекс. В тази връзка поставя акцент върху липсата на посочено от жалбоподателя нормативно основание за исканите лихви, както при сезирането на административния орган, така и в хода на съдебното производство. Счита, че приложен чл. 129 от ДОПК, в конкретния случай изключва дължането на лихва отново, доколкото липсва забава от страна на административния орган по направеното на дата 11.04.2025 г., искане за възстановяване на сумата по разпореждането по чл. 110, ал. 1 от КСО. Аргументира това си възражение с кратък анализ върху правната природа и нормативната уредба на лихвите за забавено изпълнение на парични задължения. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

При проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 1847/30.05.2024 г. по адм. дело № 594/2023 г. на Административен съд Велико Търново, потвърдено с Решение № 3205/26.03.2025 г., постановено по адм. дело № 6870/2024 г. на ВАС, е отменено Решение № 1012-04-62#1/21.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата от д-р А. Л.-Х. и д-р Н. Н. срещу Разпореждане № РО-5-04-01389765/06.07.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново като неоснователна и недоказана. Цитираното решение е влязло в сила на 26.03.2025 г.

Разпореждане № РО-5-04-01389765/06.07.2023 г. е издадено на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Със същото е разпоредено да бъде внесена сумата по PAH № РМ-5-04-01380329/19.06.2023 г.

Съгласно справка за цялостното движение на суми по партида РМ-5-04-013 80329/19.06.2023 г. сумите по РАН са в размери както следва: за А. Н. Л.-Х. - 679.73 лв.; за Н. А. Н. - 679.73 лв.

С молба вх. № 1019-04-83/11.04.2025 г. жалбоподателите, чрез адв. Д., във връзка с влязлото в сила съдебно решение, са поискали да им бъдат възстановени внесените по РАН № РМ-5-04-01380329/19.06.2023 г. суми, ведно със законната лихва върху внесената сума, считано от датата на внасяне до датата на възстановяване.

С писмо изх. № 1019-04-83#1/25.04.2025 г. адв. Д. е уведомена, че на основание чл. 115, ал. 2 от КСО в 14-дневен срок дължимите суми ще бъдат възстановени по посочените в молбата банкови сметки. Със същото писмо са изпратени разпореждания на ръководителя на контрола по разходите на ДОО с номера както следва: № ВР-5-04-01902096/25.04.2025 г. и № ВР-5-04-01902116/25.04.2025 г, с които е разпредено да бъдат възстановени внесените суми по РАН.

С писмо, на жалбоподателите е указано в 3-дневен срок да отстранят посочени нередовности, като уточнят естеството на исканата лихва. Видно от известие за доставяне № ИД PS 5000 RSKXAF В, писмото е получено, чрез упълномощения адв. Ц. Д., на 30.04.2025 г. В указния 3- дневен срок не е постъпило отстраняване на посочените нередовности.

Предвид гореизложеното е издадено разпореждане [номер]-04-83#3/16.05.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново, с което се оставя без разглеждане молба с вх. № 1019-04-83/11.04.2025 г. на д-р А. Л.-Х. и д-р Н. Н.. Цитираното разпореждане е получено лично от адв. Ц. Д. на дата 19.06.2025 г.

Издаденото разпореждане е обжалвано пред Административен съд Велико Търново с жалба вх. № 2103-04-46/04.07.2025 г., в резултат на която е издадено Определение № 2500/24.07.2025 г. С цитираното Определение се отменя по жалбата на д-р А. Л.-Х. и д-р Н. Н. разпореждане [номер]-04-83#3/16.05.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново. Връща се преписката на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново за разглеждане и произнасяне по същество по молба вх. № 1019-04-83/11.04.2025 г. в частта за изплащане на законната лихва върху внесените суми по РАН № РМ-5-04-01380329/19.06.2023 г. при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в определението.

По постъпилото искане е отказано с издадено от оправомощено длъжностно лице разпореждане [номер]-04-83#6/18.08.2025 г. Разпореждането е получено, чрез адв. Ц. Д., на дата 25.08.2025 г. Същото е обжалвано, като с Решение № 1040-04-73/30.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново жалбата е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С Решение № 4241/29.12.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 859/2025 г. е отменено Решение № 1012-04-73/30.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново и делото е върнато като преписка за ново произнасяне по молба вх. № 1019-04-83/11.04.2025 г., подадена от д-р А. Л.-Х. и д-р Н. Н. чрез адв. Ц. Д. при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

С молба изх. № 2103-04-58#8/14.01.2026 г. от главен юрисконсулт при ТП на НОИ - Велико Търново, в качеството му на пълномощник на директора на ТП е поискано тълкуване на съдебното решение относно началния момент, от който се дължи лихвата, до кой момент се начислява и кое е обстоятелството, определящо настъпването на лихвоносния момент.

С Решение № 564/04.02.2026 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 859/2025 г., влязло в сила от същата дата, се отхвърля искането на директора на ТП на НОИ - Велико Търново за тълкуване на Решение № 4241/29.12.2025 г.

В резултат и при спазване указанията на съдебното решение е издадено процесното разпореждане [номер]-04-58#12/10.03.2026г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отказано изплащането на лихва по депозирана молба вх. № 1019-04-83/11.04.2025г.

Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТД на НОИ – Велико Търново, който с Решение № 1040-04-24/21.04.2026г. е отхвърлил като неоснователна жалбата на д-р А. Л.-Х. и д-р Н. Н..

В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка. Извън съдържащите се в тази преписка документи, от страните не са ангажирани други доказателства, касаещи съществото на спора.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащи лица, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При издаването на разпореждане [номер]-04-58#12/10.03.2026г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Велико Търново и на Решение № 1040-04-24/21.04.2026г. на директора на същото териториално поделение на НОИ, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. И двата акта са издадени от компетентни органи, в изпълнение на правомощията им, съответно по чл. 115, ал. 2, изр. второ и чл. 117, ал. 3 от КСО. Разпореждането и потвърждаващото го решение са изготвени в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържат изложение на фактическите и правните основания за постановяването им.

Съдът намира, че решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване указанията, дадени по адм. дело № 859/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С Решение № 4241/29.12.2025 г. съдът е отменил оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице, упълномощено за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново и в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на ТП на НОИ за издаване на нов акт, съобразен с изводите на съда. Посочено е, че производството по възстановяване на недължимо платени суми на държавното обществено осигуряване, вкл. и такива по ревизионните актове за начет и разпорежданията по чл. 110, ал. 4 от КСО, не са подложени на отделна детайлна регламентация. Процедурата е разписана кратко в разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от КСО, която визира еднакъв ред за възстановяване както за внесените суми от актовете по чл. 110 от КСО, така и за отказани обезщетения от ДОО (вж. използвания от законодателя обобщаващ израз „дължимите от държавното обществено осигуряване вземания“). Производството приключва с акт на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт и което издава разпореждане по искането за възстановяване на суми – чл. 115, ал. 2, изр. второ от КСО. Изрична регламентация, разбирана като отделна материалноправна норма, която да посочва задължение за възстановяване на лихви, в кодекса липса. Сумите, определени за внасяне с разпореждането по чл. 110, ал. 4 от КСО въз основа на акта за начет, представляват публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК и за тях на общо основание ще са приложими разпоредбите на ДОПК относно събирането, прихващането и възстановяването на недължимо платени такива, доколкото в специалния закон КСО няма изрична регламентация, при което приложима се явява разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, съгласно която недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите – изр. първо; В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – 4, изр. второ.