Определение № 920 от 19.12.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. Шумен, 19.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Г.

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20223600500514 по описа за 2022 година Делото е образувано по жалба с рег. № 14731/03.11.2022г. депозирана от Б. Р. Р. с ЕГН ********** действащ със съгласието на законния си представител и родител С. М. М. и от С. Р. Р. с ЕГН **********, представляван от С. М. М. в качеството й на родител и законен представител и двамата чрез адв. Й. С. Л.-П. срещу определение № 2299 от 21.10.2022г. по гр. д. № 20223630100349 по описа на РС – Шумен, с което е върната молбата на жалбоподателите за възстановяване на срок за въззивно обжалване на решение № 390/19.05.2022г. по същото дело и е прекратено производството по нея. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда да го отмени. Излага се, че с протоколно определение от 05.10.2022г. съдът е указал препис от определението да се изпрати на молителя Б. Р. Р. с ЕГН **********, който в седмичен срок от получаване на съобщението да потвърди действията на адв. Л.-П., но в разрез със собствените си указания, процесното определение не е било изпратено на молителя и следователно срока за отстраняване на посочените в определението нередовности не е започвал да тече. Счита, че молбата, с която се потвърждават действията на адв. П. е депозирана в срок и съответно производството по делото не е следвало да бъде прекратено. Отделно от това сочи, че делото е прекратено не само по отношение на първия молител Б. Р. Р. с ЕГН **********, но и спрямо втория молител С. Р. Р. с ЕГН ********** 1 въпреки, че по отношение на него не са давани никакви указания. Излага, че съдът не е имал законово основание да прекрати делото спрямо този молител, тъй като неговият адвокат е имал валидна представителна власт при подаване на молбата за възстановяване на пропуснат срок и съдът е следвало да се произнесе по това искане, тъй като последното е сторено в срок и от лице имащо активна процесуална легитимация да прави подобни искания.

Ответната страна по жалбата редовно уведомена, не взема становище по жалбата.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по гр.д. № 20223630100349 по описа на РС – Шумен е приключило с постановяване на решение № 390/19.05.2022г., с което е изменен размера на присъдената по гр.д. № 1894/2019г. по описа на РС – шумен месечна издръжка дължима от Р. Д. Р. с ЕГН ********** на непълнолетните му деца - Б. Р. Р. с ЕГН ********** и С.

Р. Р. с ЕГН **********, като е намален от 450 лева на 350 лева за Б. и от 350 лева на 250 лева за С., считано от 19.10.2021г. и е отхвърлен иска за намаляването на присъдената издръжка от 450 лева на 200 лева за Б. и от 350 лева на 200 лева за С., до пълните предявени размери, съответно за сумата от 150 лева и 50 лева. Решението е обжалвано от настоящите жалбоподатели, чрез процесуалният им представител адв. Й. С. Л.-П., с въззивна жалба подадена по ел. път на 05.06.2022г.. С разпореждане № 1919/30.06.2022г. първоинстанционния съд на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върнал жалбата като просрочена, тъй като в съответствие с чл.315, ал. 2 от ГПК е постановил, че решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 20.05.2022г. и следователно срокът за обжалване е изтекъл на 03.06.2022г. и така подадената на 05.06.2022г. по ел. път въззивна жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване. В законноустанения срок по делото е постъпила молба от жалбоподателите, чрез процесуарния им представител с искане на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК, да бъде възстановен срока за въззивно 2 обжалване на постановеното решение. Производството по молбата за възстановяване на срок, е било насрочено в открито съдебно заседание за 03.10.2022г. на което, съдът е констатирал, че доколкото молителя Б. Р. Р. е непълнолетен и е следвало лично той със съгласието на майка си да упълномощи адв. Й. С. Л.-П. за процесуално представителство по делото, е отменил хода на производството по молбата за възстановяване на срок и е оставил същата без движение. Указал е на молителя Б. Р. Р., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да потвърди писмено, действайки със съгласието на майка си С. М. М., действията на адв. Й. С. Л.-П. или да представи по делото пълномощно подписано лично от него, със съгласието на майка си за процесуалното му представителство по делото от горепосочения адвокат. Съобщението, ведно с определението за оставяне на молбата за възстановяване на срок без движение е връчено на молителя Б. Р. Р., чрез адв.

Й. С. Л.-П. на 12.10.2022г. и получено от неин колега адв. Х. със задължение за предаване. В даденият едноседмичен срок изтичащ на 19.10.2022г., констатираните нередовности на молбата не са били отстранени, поради което с обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 2299/21.10.2022г. на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, първоинстанционния съд е върнал молбата за възстановяване на срока и е прекратил производството по нея.

Настоящата въззивна инстанция намира определението за неправилно. За да постанови връщане на молбата поради неизпълнение от страна на молителя Б. Р. Р., на указанията на съда в даденият му едноседмичен срок, първоинстанционния съд е приел, че същия е редовно уведомен на 12.10.2022г. и до изтичането на срока на 19.10.2022г. по делото не са представени доказателства за надлежно упълномощаване на процесуалния предствавител адв. Й. С. Л.-П.. От материалите по делото е видно, че на молителя Б. Р. Р. не е изпращано съобщение, че молбата му е оставена без движение, нито са му изпратени указания за отстраняване на констатираните нередовности на същата и следователно за него едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите по нея, не е започвал да тече, в какъвто смисъл е постановено обжалването определение – връщане на молбата поради неотстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок от уведомяването. Такова съобщение е изпратено само до адв. Й. С. Л.-П., за която съдът е приел, че е нередовно упълномощена.

Страната има правото да извършва съдопроизводствени действия лично /чл.

28 от ГПК/ или чрез надлежно упълномощен представител /чл. 34 от ГПК/.

Тези разпоредби гарантират правото на участие в производството по делото, с 3 оглед защита интересите на страната. Гаранция за правото на участие в производството са и разпоредбите, уреждащи начина на призоваване на страните - призовките и съобщенията следва да бъдат връчени лично на адресата, т. е. на страната, на съдебен адресат, пълномощник, на пълнолетно лице от домашните или на лице, което живее на адреса /чл. 39, чл. 46, чл. 38 от ГПК/. Връчването на призовка на лице, посочено като пълномощник, което обаче не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34 от ГПК, не може да се приеме за надлежно. Ако като представител на страната се е явил адвокат без да има представено надлежно пълномощно да я представлява в процеса и страната е била призовавана само чрез него, правото й на участие по делото е нарушено. С изпратеното до адв. Й. С. Л.-П. съобщение от 06.10.2022г. и получено от нея на 12.10.2022г., която обаче, не е била надлежно упълномощена, съда е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като Б. Р. Р. не е бил уведомен за оставянето на молбата му без движение и неправилно първоинстанционния съдя я е върнал, като е приел, че в дадения едноседмичен срок, не са отстранени указаните нередовности, тъй като за него такъв срок не е започвал да тече.

Също така, съда неправилно е прекратил производството по молбата за възстановяване на срок по отношение и на двамата молители.

Неотстраняването на нередовностите на молбата по отношение на единия от двамата молители, не е основание за цялостно прекратяване на производството по нея. Такова основание би било налице, само в хипотезата на необходимото другарство. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал.2 от ГПК необходимо другарство е налице, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. В случая молителите нямат качеството на необходими другари и неотстраняването на нередовностите на молбата по отношение на единия от молителите, не е основание за цялостното прекратяване на производството по нея.

Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е върната молбата за възстановяване на срок и е прекратено производството по нея по отношение и на двамата молители, като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд, за връчване на Б. Р. Р. на препис от определение № 792/05.10.2022г., с което е оставена без движение молбата за възстановяване на срок.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 2299 от 21.10.2022г. по гр. д. № 20223630100349 по описа на РС – Шумен, с което е върната молба с рег. № 9351/12.07.2022г. за възстановяване на срок за въззивно обжалване на решение № 390/19.05.2022г. и е прекратено производството по нея.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен з а продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените в мотивите указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5