Решение № 7317 от 22.11.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 22.11.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Кристиян Трендафилов при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №7543 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.02.2018 год., постановено по гр.дело №26197/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу И.Н.С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3777.20 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 год. до 30.04.2016 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №75489/2016 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в – 23.12.2016 год., до окончателното й изплащане, сумата от 386.52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2013 год. до 13.12.2016 год. и сумата от 15.84 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2013 год. до 30.04.2016 год., като искът по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер и за периода м.октомври 2013 год., искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия – в останалата му част до пълния предявен размер, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение – изцяло; ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 657.13 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 129.34 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 29.75 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.И.“ ООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника И.Н.С.. Жалбоподателят поддържа, че липсвали доказателства по делото за дължимостта на претендираните суми. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответникът е собственик на процесния имот. На името на ответника не била издадена нито една фактура, за да се приеме, че е изпаднал в забава. От съдебно-счетоводната експертиза било видно, че титуляр на клиентската партида за имота била М.Х.И.. Същата била майка на К.З.И., който я бил наследил и бил станал собственик на апартамента и до 19.09.2017 год. живял в него. Ответникът не бил подавал заявление за откриване на клиентска партида на негово име, тъй като не бил владял и ползвал процесния имот – той нямал достъп до него, тъй като К.И.не му бил предоставил доброволно владението му след постановяване на съдебното решение. По делото не бил представен актуален договор между етажните собственици и фирмата, извършваща дяловото разпределение. Договорът от 02.09.2002 год. бил сключен за срок от 5 години, който бил изтекъл. Не било ясно дали Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда било редовно проведено. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач „Н.“ ЕАД /правоприемник на „Н.И.“ ООД/ не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е неправилно.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В разглеждания случай е доказано, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Доказано е също така въз основа списък на етажните собственици – неразделна част към протокол за Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда от 02.09.2002 год., че през 2002 год. между ищеца и З.И.Ч.е възникнало облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент №52, като същият е декларирал, че е негов собственик, че в него има 3 бр. радиатори и 1 бр. разпределител, както и че на негово име има открита клиентска партида с абонатен №047224. Следователно съобразно действащата към посочения момент нормативна уредба – § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, З.И.Ч.се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди. Не се спори между страните, че З.И.Ч.е баща на К.З.И.

/а и това е видно от констатациите в мотивите на представеното по делото от страна на ищеца решение от 03.06.1982 год., постановено по гр.дело №968/1982 год. по описа на СГС, І гр. бр. отделение/.

С решение от

15.06.2009 год., постановено по гр.дело №5078/2008 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, което е влязло в сила на 22.12.2010 год., е бил обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който К.З.И. продава на И.Н.С. /ответника/ процесния апартамент №52.

На 04.08.2016 год. ответникът продал процесния имот на А.П.Д.– видно от нотариален акт за покупко-продажба /на л. 25 – 27 от първоинстанционното дело/.

Същевременно според идентичните клаузи на чл. 61 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди от 2008 год. и от 2013 год., при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срок съответно по 14 и чл. 12, т. 11 и 12 заявление за откриване, закриване или промяна на партида по образец, към което да приложат копия от документите, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост /респ. на вещното право/. Преди промяната или закриването на партидата от продавача /т.е. ищеца/, купувачът – собственик или титуляр на вещно право на ползване, заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия, а ако предишния собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател. В случай, че новият собственик не изпълни задължението си, продавачът има право да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността му /респ. вещното му право на ползване/. Преди промяна на партидата, предишният и новият собственик уреждат помежду си всички задължения за топлинна енергия, за което представят на продавача нотариално заверен споразумителен протокол, като при липса на споразумителен протокол новият собственик се задължава с всички дължими суми за топлинна енергия, възникнали след датата на смяната на собствеността.

Следователно настоящият съдебен състав приема, че качеството потребител не се ограничава само до носителя на вещното право, а се свързва и с ползването на имота.

В разглеждания случая ищцовото дружество нито твърди, нито установява, че е открило партида за имота на името на ответника – напротив в протоколите за неосигурен достъп, изготвени от третото лице-помагач „Н.“ ЕАД /извършвал услугата дялово разпределение/, като титуляр на процесната клиентска партида фигурират трети за спора лица – „И.“, а в изравнителните сметки – приобретателят А.П.Д..

Същевременно по делото не са ангажирани и каквито и да било доказателства, че К.З.И. и ответникът са подали заявление за промяна на партидата на абонатен №047224, а доказателствената тежест в тази насока е била на ищеца. Отделно от това следва да се отбележи, че съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не установява обстоятелството, че владението върху недвижимия имот е предадено от продавача на купувача, а и по делото няма данни, че И.С. е бил фактически ползвател на жилището през исковия период.

Следователно и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд приема, че ответникът не дължи на ищеца процесните главници. А щом няма главно вземане за стойност на доставена топлинна енергия, не може да има и задължение за обезщетение за забава.

Релевираните претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/ неприсъдената част от разноските в първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 320.25 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 83.59 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв. /които не са прекомерни – виж приложимата с оглед материалния интерес по делото разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

На основание чл.

280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 20.02.2018 год., постановено по гр.дело №26197/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, в частта му, в която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу И.Н.С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 777.20 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 год. до 30.04.2016 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №75489/2016 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в – 23.12.2016 год., до окончателното й изплащане, за сумата от 386.52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2013 год. до 13.12.2016 год. и за сумата от 15.84 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2013 год. до 30.04.2016 год., както и в частта му, в която ответникът И.Н.С. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД разноски в първоинстанционното производство в размер на 657.13 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 129.34 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: