Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 16.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 56/2026
Вид
Решение № 93
Подписан
16.06.2026
В сила
14.09.2026
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.363 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.139,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19,ал.2,т.1 · Закон за пътищата
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.423, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.55,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.10,ал.1,т.9,б."г" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Велико Търново, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело № 20264001000056 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1 . Въззивна жалба вх. № 9143/23.12.2025г. от „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК 121265113,гр.София, чрез процесуален представител срещу Решение № 57/ 25.11.2025г., постановено по т. дело № 10/2025г. по описа Окръжен съд – Ловеч,В ЧАСТТА, с която въззивника Е ОСЪДЕН да заплати на Л. Г. Й.,ЕГН **********, сумата от 40 000 лева, представляваща разликата над 100 000 лева до присъдената сумата 140 000(сто и четирийсет хиляди)лева /частичен иск от 200 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на майка й А. Г. И.-настъпила на 28.07.2022г., в резултат на ПТП на 27.07.2022г., за причиняването на което е признат за виновен Т. Х. П. с ЕГН **********, от с.Горско Сливово,Лов.област,с Присъда №16/13.12.2024г.,пост.по НОХД №451/2024г.,на ОС-Ловеч, влязла в законна сила като необжалвана на 31.12.2024г., при управление на л.а.с м.“Рено Меган“ с рег.№ЕВ 68****, по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху обезщетението с начало от 08.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон и установената съдебна практика, моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване 1 на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани по делото от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост и не е взета предвид икономическата обстановка в страната. Поддържа, че съдът е омаловажил факта,че към дата на произшествието пострадалата и нейната дъщеря са живели в отделни домакинства и дори в различни населени места, което следва да бъде отчетено при определяне на емоционалната им връзка, а от там и на размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

2.Насрещна въззивна жалба вх. № 587/22.01.2026г. от Л. Г. Й., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Решение № 57/ 25.11.2025г., постановено по т. дело № 10/2025г. по описа Окръжен съд – Ловеч,В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от въззивника против „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК 121265113,гр.София,иск с правно основание чл.

432 ал.1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, за сума от 20 000 лева , представляваща разликата над 140 000 лева до претендирания размер от 160 000/частичен иск от 200 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на претенцията -08.09.2022г.

Считайки обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен в пълния претендиран размер. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани от увреденото лице неимуществени вреди,като неправилно е приложен критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите увреждания на здравето и психиката на ищеца.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 ал. 1 от ЗА.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

Трето лице-помагач на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“-МРРБОбластно пътно управление Ловеч, не е взело становище по жалбите.

В съдебно заседание по същество, Л. Г. Й.,редовно призована не се явява,чрез процесуалния си представител с писмена молба, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й, както и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание по същество, „ЗД Евроинс“ АД , чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната въззивна жалба, претендира уважаването й, както и присъждане на разноски. Оспорва отговора на жалбата , както и подадената насрещна такава, като претендира отхвърлянето й. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество Агенция „Пътна инфраструктура“- трето лице помагач на ответника, редовно призовано не се явява и не се представлява, чрез процесуалния си представител с писмена молба претендира постановяване на обжалваното 2 решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред Окръжен съд – Ловеч е образувано по иск на Л. Г. Й., ЕГН **********, с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „ЗД Евроинс“ АД, гр.

София, за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 160 000 лева/частичен иск от 200 000 лева/, за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на майка й А. Г. И.-настъпила на 28.07.2022г., в резултат на ПТП на 27.07.2022г., виновно причинено от Т. Х. П. с ЕГН **********, от с.Горско Сливово, при управление на л.а.с м.“Рено Меган“ с рег.№ЕВ 68****, по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху обезщетението с начало от деня на ПТП- 27.07.2022г.до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че е дъщеря на А. Г. И.- починала на 28.07.2022г.,в ПТП,осъществило се на 27.07.2022г. на път ІІІ-3011, км. 11+550,като пътник в л.а.с марка „Рено Меган“ с рег.№ ЕВ 68****, застрахован при ответното дружество по застраховка ГО валидна към дата на инцидента, управляван от Т. Х. П.. Твърди,че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на л.а.“Рено Меган“ нарушения на правилата за движение по пътищата, за което същият е признат за виновен с влязлата в сила Присъда №16/13.12.2024г., по НОХД №451/2024г. на ОС-Ловеч. Излага , че за процесното ПТП в ЗД заведена щета № 1500116611 от 08.09.2022г., по която не е получила обезщетение, с което обоснова правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди,че с починалата си майка са имали изключителна емоционална връзка , като от загубата й ищцата търпи имуществени и неимуществени вреди, за чиято справедлива обезвреда счита, че следва да й бъде заплатено претендираното обезщетение.

В срока по чл.363 от ГПК ответникът „ЗД Евроинс“ АД, гр. София е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като неоснователен.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва сочения механизъм на ПТП.

Оспорва твърдението, че изключителна вина за застрахователното събитие има водачът на л.а. Релевира възражение за съпричиняване изразяващо се в нарушение от ищцата на правилата за движение по пътищата - пътувала е без поставен предпазен колан. Твърди , че ПТП е настъпило и поради вида и състоянието на пътната настилка,поради което счита, че 3

Агенция „Пътна инфраструктура поради своето бездействие за изпълнение на задълженията й по чл.30,ал.1,вр.с чл.19,ал.2,т.1 от Закон за пътищата, има съществен принос за възникване на произшествието, поради което е отговорна за свързаните с него вреди. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника оспорва твърденията на ответника за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на Агенция “ПИ“-София,чрез Областно пътно управление-Ловеч. Позовава се на постановената и влязла в сила присъда и твърди,че не са установени причини за ангажиране на отговорността на А“ПИ“, а ПТП е настъпило поради безотговорното поведение на водача,изразяващо се в движение,което е несъобразено с пътното обстановка и състоянието на превозното средство.

Допълнителна искова молба и становище по изложеното от третото лице помагач, по делото не са депозирани.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

В настоящото производство с въззивните жалби не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида на претърпените вреди. Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.

В частта относно претенцията за неимуществени вреди до размер от 100 000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За л.а. “Рено Меган“ с рег.№ ЕВ 68****, е било налице валидно правоотношение със „ЗД Евроинс“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица валидна към дата на инцидента,обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищцата е отправила искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за процесното ПТП на 07.09.2022г. и при него е образувана щета с №1500116611 от 4

08.09.2022г., по която с писмо с изх. № 7855/2/08.12.2022 год., ищцата е уведомена за отказ на ЗД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

За

ПТП е образувано НОХД № 451/2024г. по описа на ОС –Ловеч, по което с влязла в сила на 31.12.2024г., Присъда № 16/13.12.2024г., Т. Х. П. е признат за виновен, за това, че при управление на л.а.с м.“Рено Меган“ с рег.№ЕВ 68****, по път ІІІ-3011,км. 11+550,като водач е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20ал.2,изр.1,пр.3 от ЗДвП,като се е движел в дъга на ляв завой със скорост 52.1км/ч, близка до критична на занасяне - 56.4км/ч, без да изпълни задължението си при избиране на скоростта за движение да се съобрази със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като не се е съобразил с вида и състоянието на пътната настилкаизносена и с наличие на низходящи денивилации от дупки с неправилна форма и кръпки,предхождащи мястото на ПТП и не се е съобразил със състоянието на управлявания от него автомобил-в нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП е бил технически неизправен п см.на чл.10,ал.1,т.9,б.“г“ от ППЗДвП - с дълбочина на протекторния рисунък на гумите помалка от 1.6 мм,като гумите са били износени на 100%, в резултат на което и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Г. И.-б.ж.на гр.Плевен – престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“, вр.с чл.342,ал.1,пр.3-то,вр.с чл.58а,ал.4,вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК.