Решение № 11 от 17.01.2022, Административен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 11 от 17.01.2022 г., гр. Кюстендил

В И М

Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 535 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.

215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Р.К.В. и И.Й.В., двамата с адрес: ***, обжалват Заповед № РД-00-1275/09.11.2020 г., издадена от кмета на община Кюстендил (с протоколно определение, постановено на 23.02.2021 г. по административно дело № 558/2020 г. по описа на съда, образувано по жалба от И.В. срещу процесната заповед, посоченото дело е съединено с настоящото в едно производството, което продължава под № 535/2020 г. по описа на съда). С обжалваната заповед на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ на Р. и И. Васеви е наредено да премахнат следния незаконен строеж: „едноетажна постройка на допълващо застрояване”, със застроена площ около 11 кв. м, изградена поземлен имот (ПИ) *** по Кадастрална карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, и частично попадаща в ПИ ***, собственост на Л.Г.Д.. По изложените в жалбите доводи се иска прогласяването на заповедта за нищожна или отмяната ѝ като незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

Претендират се направените разноски по делото.

Жалбите се поддържат от процесуалния представител по пълномощие на Р. и И. В. – адвокат Е.Й..***, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М.Ц., оспорва жалбите като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Поземлен имот *** по КККР на гр. Кюстендил (идентичен с ПИ с планоснимачен № 7026, кв. 329А, по кадастралния план от 1987 г.) е съсобствен между Р. и И. В. въз основа на договори за замяна и покупко-продажба, обективирани съответно в Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 170, том VIII, дело № 2240/1992 г. по описа на нотариус при Кюстендилския районен съд и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 11, том I, дело № 10/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 325.

Административното производство по чл. 225а от ЗУТ е започнало със съставяне на Констативен акт (КА) № 10/08.10.2020 г. от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ (Й.С.Т. и Е.Г.К. – служители в отдел „Контрол по строителството” при Община Кюстендил). В констативния акт е отразено, че след 2008 г. Р. и И. В.са изградили в ПИ *** по КККР на гр. Кюстендил едноетажна постройка на допълващо застрояване, със застроена площ около 11 кв. м, която постройка попада частично и в ПИ ***, собственост на Л.Д..

Постройката е частично долепена до съществуващата в ПИ *** паянтова сграда с идентификатор ***. Ограждащите стени на постройката са изпълнени от тухлена зидария на кален разтвор, от тухли четворки, а покривната ѝ конструкция е дървена, с едноскатен покрив, покрит с нагънати плоскости.

Задният край на постройката се допира до съществуващ гараж, находящ се съседния ПИ ***. Посочено е, че строежът е в завършен вид и че изводът за изграждането му след 2008 г. се основава на нотариално заверени декларации №1278/26.02.2019 г. и № 1280/26.02.2019 г., както и кадастралната карта от 2010 г. и кадастралния план от 1978 г., където такава постройка не е отразена. Посочено е и че строителството на постройката е извършено без строителни книжа и документи, на територията на два поземлени имота без разрешението на собственика на ПИ *** и в нарушение на правилата и нормите на застрояване. Отбелязано е, че актът е изготвен в присъствието адвокат Е.Й., като пълномощник на И.В., и в отсъствието на Р.В.. С оглед отсъствието на последния е изготвено съобщение с изх. № 94-00-2759/08.10.2020 г., с което същият се уведомява за съставения констативен акт, като съобщението е залепено на оградата до входната врата на имота и е постановено на таблото за съобщения на Община Кюстендил. В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е постъпило възражение с вх. № 94-00-2661/13.10.2020 г. от адвокат Е.Й., като пълномощник на Р.В.. Във възражението е посочено, че в имота не е налице едноетажна постройка на допълващо застрояване, а в същия са складирани и покрити строителни материали, които не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ. Възражението е прието за необосновано от кмета на община Кюстендил и въз основа на констативния акт той е издал процесната заповед. В мотивите на заповедта е посочено, че изградената от Р. и И. Васеви едноетажна постройка на допълващо застрояване е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Изградена е без строителни книжа и документи, на територията на два поземлени имота, без отстъпено право на строеж и в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ (съгласно посочената разпоредба строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон), чл. 148, ал. 1 от ЗУТ (разпоредбата предвижда, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон) и чл.

180 от ЗУТ (съгласно посочената норма правото на строеж в поземлен имот се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината (района) в предвидените от закона случаи).

По делото са разпитани като свидетели Й.С.Т. и Е.Г.К. (извършили проверката на 08.10.2020 г.) и К.Р.В. (син на жалбоподателите). Свидетелят К.В. сочи, че е присъствал на проверката на 08.10.2020 г., както и че на същата е присъствал и адвокат Й., който изразил становище пред проверяващите – инж. Й.Т. и Е.К., че обектът, който те приемат за строеж, представлява купчина строителни материали, покрити с плоскости. Свидетелят заявява, че тухлите са наредени една върху друга, чрез застъпване, така че да не паднат, но между тях няма разтвор, не са закрепени към терена, както и че процесният обект няма основи и колони, както и помещения, прозорци и врати, и че в него не е влизано по време на проверката, тъй като е било невъзможно, поради липсата на вход и изход.

Свидетелят Й.Т. заявява, че той е извършил проверката, като на нея са присъствали свидетелят К.В. и адвокат Й.. Сочи, че на снимките към заключението на вещите лица не се вижда цялата постройка, както и че обектът представлява строеж – има стени от тухлена зидария, едноскатен покрив, наклон на покрива към съседния имот и височина от 190 см, както и отвор за врата. Тухлите са захванати с вароциментов разтвор, като има и суха зидария. Няма изпълнени стоманобетонни колони, а за да се установи дали има някакъв фундамент под тухлите, трябва да се разкопае.

Постройката е частично долепена до съществуваща жилищна сграда и точно на страната, от която са снимките към заключението на вещите лица, има отвор за врата, но такава не е монтирана, и той оттам е влязъл в обекта. Заявява, че и колежката му, която се е подписала на акта, също е влязла в обекта. Сочи, че покривната конструкция е дървена, плосък покрив, с нагъната ламарина или нещо подобно. Обектът прилича на склад, има четири стени, но вътре няма оформени помещения. Няма подова замазка, подравнен е само теренът.

Свидетелката

Е. Т. заявява, че е присъствала на процесната проверка заедно с Й.Т., както и че обектът представлява постройка с оградни стени, без дограма, само с отвор за врата, с едноскатен покрив с наклон към съседния имот. Сочи, че покривът е бил с ламарини, но не си спомня дали е имало вертикални опори, и фундамент, както и че не знае дали е имало вътрешни помещения, тъй като не е влизала в обекта, а в същия е влизал само колегата ѝ.

По делото е назначена съдебна техническа експертиза, изпълнена от вещи лица архитект и геодезист. В заключението по същата е посочено, че при извършения от вещите лица оглед на място е установено, че съществуваващата ограда между ПИ *** и ПИ ***, състояща се от бетонови колове и оградна мрежа с височина 1,40 м, не съответства на границата между имотите по кадастралната карта. Обоснован е извод за наличието на непълноти и/или греши в одобрената кадастрална карта по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В Службата по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил към датата на изготвяне на заключението не е представян проект за изменение на кадастралната карта, касаещ имотната граница между ПИ *** и ПИ ***. Местоположението на посочената в процесния констативен акт едноетажна постройка на допълващо застрояване е заснето по ортогонален начин спрямо съществуващите на място огради и сгради в двата имота, като на Приложение № 4 към заключението е изчертана скица с местоположението на тази постройка. Посочено е и че при огледа на място е установено, че обектът, описан в процесния констативен акт като едноетажна постройка на допълващо застрояване, представлява купчина от строителни материали – тухли, дървени елементи от разнороден вид и големина, множество разпилени домакински вещи, легени, кофи, панери, кошници, части от мебели, земеделски сечива. Цялата купчина от вещи е покрита с дървена скара (състояща се от поставени дървени греди, талпи, ребра с различно сечение) и покритие от вълнообразни плоскости „Ондулин”.

Дървената скара от покрива ляга директно върху купчините от тухли, без да е установено наличието на вертикална носеща конструкция, която да осъществи прикрепянето на покрива към терена. Над дървената скара са поставени листове „Ондулин”, затиснати с камъни. Посочено е и че не може да се установи кога е изграден процесният обект, както и че същият не е нанесен в кадастралната карта на гр.

Кюстендил и в кадастралния план от 1978 г. Обоснован е извод, че описаният в констативния акт обект не може да бъде определен като сграда или постройка по смисъла на § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР, тъй като не е трайно прикрепен към земята и няма отделени от външната среда организирани вътрешни пространства с функционално предназначение, както и че същият няма характер на строеж по смисъла на § 5, т.

38 от ЗУТ, тъй като не представлява сграда, постройка, пристройка, надстройка, предвид липсата на вертикална носеща конструкция и невъзможността да се установи начина на прикрепване на обекта към терена. При изслушването ѝ вещото лице архитект Д.С. заявява, че на място не е установила тухлена зидария от тухли четворки, а купчина наредени тухли, без свързващ разтвор между тях, складирани строителни материали, както и че с другото вещо лице са обиколили обекта, но отвън, защото е било невъзможно да се влезе вътре. Потвърждава изложеното в заключението, че върху купчината от тухли е поставена дървена скара, че обектът няма ограждащи стени и помещения, и представлява купчина от тухли и всякакъв вид вещи. Заявява и че макар в констативния акт да е записано „суха зидария от тухли четворки”, такъв вид суха зидария не може да се получи от тухли четворки.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбите са процесуално допустими. Подадени са в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ по отношение на исканията за отмяна на заповедта като незаконосъобразна (cъгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето), срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лица с правен интерес от оспорването.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Дадената правна квалификация в съдържанието на акта по чл.

225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ определя като компетентен орган кмета на община Кюстендил.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 59, ал.