Решение № 368 от 28.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000500622 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, вр. с чл. 278 ГПК .

Образувано е по жалба на Б. Р. К. и Л. Б. К. срещу Решение № 324/17.12.2024год., постановено по гр.д.№ 485/2024год. по описа на Окръжен съд- Кюстендил, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 858/27.08.2024 год. на Б. и Л. К.и срещу извършено на датата 14.08.2024 год. разпределение на постъпила сума по изп. дело № 68/2021год. по описа на СИС при РС-Дупница, предявено с протокол от 23.08.2024год. и с което Б. К. и Л. К. са осъдени да заплатят на „ Банка ДСК“ АД сумата от 50 лева разноски по делото.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Твърди се, че разпределената сума е кумулирана от средства-вземания на длъжниците, върху които не бил наложен запор и средства от пенсията на жалбоподателя , върху които е наложен запор, но същият не бил уведомен за него. Запорът бил наложен при вече прекратено изпълнително производство и се събирали вземания без да бъде образувано изпълнително производства.Вземанията, подлежащи на принудително удовлетворяване били цедирани и уведомление до длъжниците не било изпратено.Вземанията на взискателя били неясни и неконкретизирани, поради което извършеното разпределение било неправилно.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение. При уважаване на жалбата се претендират разноски за двете съдебни инстанции.

Към жалбата се представят: Решение 1364/21.12.2022год., постановено по възз.гр.д.№ 2039/2022год. на ОС- Бургас, Определение № 1 /02.01.2025год.,постановено по гр.д.№ 1654/2024год. на РС-Дупница, покана за доброволно плащане от 11.07.2024год., Постановление от 10.10.2024год. по изп.дело № 68/2021год. по описа на СИС при РС-Дупница В подаден от “Банка ДСК“ АД писмен отговор са излагат доводи за недопустимост на жалбата и при условията на евентуалност- такива за нейната неоснователност. Твърди се, че жалбата е просрочена и се прави искане същата да бъде оставена без разглеждане. Сочи се , че жалбата срещу разпределението , а и жалбата срещу решението на ОС- Кюстендил не съдържат 1 конкретни оплаквания за незаконосъобразност на извършеното от СИ разпределение и се поддържа, че обжалваваното решение е правилно и обосновано и се прави искане то да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на разноски за настоящото производство и се възразява по направеното от жалбоподателите искане за присъждане на разноски за настоящото производство. В тази връзка се сочи, че липсват доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, липсвал списък по чл.80 от ГПК, а и претендираното адвокатско възнаграждение било прекомерно.

Апелативен съд-София, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Неоснователно е възражението на ответника ,че жалбата е просрочена. Обжалваното решение е връчено на жалбоподателите на 07.01.2025год. чрез техния адвокат-пълномощник, а жалбата е входирана под № 167 в ОС- Кюстендил на 14.01.2025год. От направената върху нея отметка на регистратор при ОС- Кюстендил е видно ,че жалбата е подадена по пощата с клеймо с дата на изпращане 13.01.2025год. Тоест, същата е подадена в едноседмичния срок по чл. 275 от ГПК /приложим съгласно препращащата норма на чл. 463, ал.2 от ГПК/ , поради което се явява подадена в законоустановения срок и не е просрочена и следва да бъде разгледана по същество.

По делото се констатира следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирана от Б. К. и Л. К. жалба по чл. 463 ал. 1 от ГПК срещу извършено от съдебен изпълнител при СИС при РС-Дупница по изп.дело № 68/2021 год. разпределение на събрана по делото сума в размер на 1187.66 лева.

Оплакванията са за това, че от сумата от 1187.66лева е събрана от запор върху цялата пенсия на длъжника К., а не само върху секвестируемата част от пенсията му , която е в размер на 933 лева.

Така се сочи , че разпределението е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 446 от ГПК и ТР № 2 /2014 год. Сочи се също така, че е извършено разпределение на суми на база две издадени заповеди за изпълнение –по ч. гр.д. № 1958/2011 год. и ч.гр.д.№ 1959/2011 год., без да се съобрази ,че изпълнението на по първата заповед за изпълнение е спряно по чл. 432 от ГПК. И до момента нямало данни за образувано изпълнително производство по Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр.д.№ 1958/2011год. по описа на РС-Дупница. Оплаквания има и за това, че са събирани суми от вземания на длъжника К. , върху които не е налаган запор и такива, които също са несеквестируеми. Поддържано е , че са разпределени суми на лице, което не е взискател по изпълнителното дело, доколкото „ Банка ДСК“ АД била прехвърлила на 16.12.2024год. вземанията си спрямо длъжниците на „ Колк Център“ ООД.

Жалбата е отхвърлена като неоснователна с обжалваното в настоящото производство решение . За да постанови този резултат първоинстанционният съд е изложил мотиви , че в случая е разпределена сума , събрана във връзка принудителното удовлетворяване на вземания по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. Д № 1959/2011год. на РС –Дупница, изпълнението по която не е спряно. Изложил е мотиви и за това , че разпределението на тази сума не е извършено в нарушение на чл. 76 от ЗЗД и на чл. 136 от ЗЗД, нито е налице грешка в пресмятането, които пороци единствено при наличието им , могат да обосноват извод за незаконосъобразност на извършеното разпределение. Останалите оплаквания е приел за несъстоятелни и неподлежащи на разглеждане в производството по чл. 463 от ГПК.

Обжалваното решение е допустимо , доколкото първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба по чл. 436, ал.1 от ГПК и се е произнесъл по нея в рамките на своята компетентност оставяйки я без уважение .

Горното налага произнасяне по наведените в жалбата доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, които настоящата съдебна инстанция счита за несъстоятелни.

Съображенията за това са следните :

От данните по приложеното изп.дело № 68/2021год. по описа на СИС при РС-Дупница се установява , че същото е образувано по молба на „ Банка ДСК“ АД и приложени два изпълнителни листове от 15.07.2011год. и 22.07.2011год. Първият е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 15.07.2011год. по ч.гр.д.№ 1958/2011год. на РС- 2

Дупница, с която е разпоредено на Б. Р. К. и Л. Б. К. да заплатят на „ СЖ Експресбанк „ АД Варна сумата от 1 845.70лева –главница по договор за кредит „ Експресо“ № 686864/24.06.2004год., 542.49 лева-лихва за периода от 30.10.2006год. до 12.07.2011год. и обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 20.50% годишно върху неплатената главница ,дължимо от датата на постъпване на заявлението в съда-14.07.2011год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 47.76лева , а вторият-въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 21.07.2011год. , с която е разпоредено на Б. Р. К. и Л. Б. К. да заплатят на „ СЖ Експресбанк „ АД Варна сумата от 8 726.60лева

– главница по договор за кредит „ Експресо“ №

689481/02.12.2005год. , 878.55 лева- лихва за периода от 30.07.2007год. до 12.07.2011год. и обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 15.75% годишно върху неплатената главница ,дължимо от датата на постъпване на заявлението в съда-14.07.2011год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 192.10лева.

След предприети действия по установяване имуществото на длъжниците и констатирани налични банкови сметки е наложен запор върху тези сметки като на третите задължени лица- са изпратени запорни съобщения.

В хода на предприетите действия е установено ,че длъжниците са в чужбина.

На 04.07.2023год. длъжниците са депозирали молба по изпълнителното дело ,в която са възразили срещу наложения запор върху пенсията на Б. К. .Уведомили са ЧСИ че пребивават в Испания и че са изпълнили всички свои задължения към банката-взискател. Поискали са прекратяване на изпълнителното производство , както и да им бъдат връчени преписи от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителните листове, както и да бъде вдигнат наложения запор върху пенсията на Б. К.. Повторно заявление в горния смисъл длъжниците са депозирали повторно по изпълнителното дело чрез упълномощения от тях адв. Н. Н.. На 04.08.2023год. последният е получил и поканите за доброволно изпълнение до длъжниците като техен пълномощник. В нова молба, депозирана по изпълнителното дело на 18.08.2023год. пълномощникът на длъжниците се твърди , че срещу Б. и Л. К.и е водено изп. дело за събиране на същите суми от „ ОТП Фактор“, на което „ Експресбанк“ АД било цедирало вземанията по двата процесни договора за кредит. Това дело било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК по искане на взискателя. С оглед на тези твърдения е поддържано, че взискателят по настоящото изпълнително дело нямал качеството на взискател с оглед извършената цесия.

С постановление от 25.08.2023год. е наложена възбрана върху жилище- апартамент № 2 на длъжника Л. К..

В протокол от 29.08.2023год. е обективирано разпределение на събраната в изпълнителното производство сума в размер на 2 315.30лева , 2 088.26лева от която са разпределени на взискателя, а останалата част- 227.04лева - за разноски по съдебното изпълнение.

В протокола е посочено ,че се разпределената сума е за погасяване на задълженията по изп.лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение , издаден по ч.гр.д.№ 1959/2011год. по описа на РСДупница и че сумата е събрана от наложен запор върху откритите банкови сметки на длъжника Б.

К. в „ Юробанк България“ АД ,в частност:частта от пенсия над МРЗ.Б С протокол от 30.08.2023год. на съдебен изпълнител при СИС при РС-Дупница и на основание чл. 434 във вр. с чл. 460 от ГПК е определена дата за предявяване на извършено разпределение на събрана по изпълнителното дело сума в размер на 2 315.30лева.

Разпределението е предявено на страните на 20.10.2023год.

С молба от 07.09.2023год. процесуалният представител на длъжниците е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство,което е отказано с постановление на съдебния изпълнител от 12.09.2023год.

С молба от 06.10.2023год. взискателят е направил искане за налагане на запор върху личната пенсия на длъжника Б. Р..

В протокол от 17.10.2023год. е обективирано ново разпределение на събрана в изпълнителното производство сума в размер на 571.91лева , 491.69лева от която са разпределени на взискателя, а останалата част- 80.22лева - за разноски по съдебното изпълнение. В протокола е посочено ,че се разпределената сума е за погасяване на задълженията по изп.лист, издаден въз основа на заповед за , издаден по ч.гр.д.№ 1959/2011год. по описа на РС-Дупница и че сумата е събрана от наложен запор върху откритите банкови сметки на длъжника Б. К. в „ Юробанк 3

България“ АД ,в частност: от пенсия над МРЗ.

С разпореждане от 20.10.2023год. е наложен запор върху пенсията на Б. К..

Срещу отказа да се прекрати изпълнителното производство длъжниците са жалба ,както и са подали жалба срещу извършеното на с протокол от 29.08.2023год. разпределение.

С Разпореждане от 03.11.2023год. на съдебния –изпълнител е разпоредено на основание чл. 443 от ГПК да се наложи запор върху получаваната от Б. К. лична пенсия от НОИ с указания удръжките да се извършват при спазване правилата на чл. 446 от ГПК. Запорно съобщение до НОИ е изпратено на 03.11.2023год. и е получено на 10.11.2023год.

С молба от 07.11.2023год. длъжниците са направили искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,ал.1 ,т.8 от ГПК.