Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4414 от 07.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2725/2024
Вид
Решение № 4414
Подписан
07.10.2024
В сила
30.10.2024
Състав
ХРИСТИНА БОТЕВА ГАРВАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183 ал.5 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4414 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20241110202725 по описа за 2024 година установи:

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН - образувано по жалба на Г.

С. Ш. срещу НП № 23 – 4332- 014716 /28.07.2023г. , издадено от началник група в ОПП СДВР , с което на основание чл. 183 ал.6 вр. чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП и на осн. 183 ал.1 т.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 1 месец и наказание глоба от 10 лв - за това, че в нарушение на чл. 6 т.1 ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП на 06.06.2023 г. в *** , в района на кръстовището между бул. *** и ул. *** , управлявайки МПС с рег. номер *** , навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофара и при проверката не могъл да представи контролен талон към СУМПС .

С жалбата се оспорват фактическите констатации по акта, че автомобилът на жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на червен сигнал. Претендира се отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения .

1

Представител на административнонаказващия орган оспорва основателността на жалбата с писмени съображения на юрисконсулт .

И двете страни претендират присъждането на разноски .

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди възраженията срещу наказателното постановление и доказателствата по делото, прие от фактическа страна следното:

На посочената в НП дата жалбоподателят управлявал л.а. рег. номер *** *** *** по бул. *** в *** и около 21.50ч в района на кръстовището между бул. *** и ул. *** при червен сигнал на светофара навлязъл и преминал през кръстовището . Нарушението е наблюдавано от служители на СДВР и за него била извършена проверка, при която жалбоподателят не могъл да представи контролен талон към СУМПС . На жалбоподателя на мястото на нарушенията е съставен АУАН по делото , подписан без възражения от жалбоподателя. В полето от АУАН за възражения срещу акта жалбоподателят вписал , че няма възражения.

По отношение на доказателствата:

Изложеното съдът прие за установено въз основа на АУАН , ползващ се съгласно чл. 189 ЗДвП с доказателствена сила по отношение на отразеното в него и показанията на актосъставителя , който потвърждава пред съда , че е бил очевидец на преминаването на червен сигнал .

Показанията на актосъставителя кореспондират и в този смисъл се подкрепят и от обясненията на жалбоподателя , в частта с която същият признава в с.з. , че автомобилът навлязъл в

2 кръстовището на неразрешен сигнал на светофара , макар да твърди , че сигналът бил жълт, а не червен . При обсъждане на доказателствата по делото съдът прие , че в частта относно последното твърдение обясненията на жалбоподателя не следва да се кредитират като достоверни , доколкото в тази част твърденията на жалбоподателя противоречат на отразеното в акта, потвърдено и от актосъставителя в с.з. , които доказателствени материали кореспондират и в този смисъл се подкрепят и от обясненията на жалбоподателя , че по време на проверката по акта , въпреки предоставената му възможност за това – същият вписал ,че няма възражения срещу констатациите по акта .

Такива са се появили , след като е издадено обжалваното НП и съдът прие , че обясненията на жалбоподателя в частта , с която се отрича навлизането на червен сигнал на светофара, са израз единствено на изградена защитна позиция срещу обвинението за извършено административно нарушение , поради което като недостоверни не следва да се възприемат от съда.

По отношение на правната страна :

При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за частично основателна по съображения, различни от изложените в нея .

НП следва да бъде потвърдено в частта относно изводите за нарушение по чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП вр. чл. 6 ЗДвП , тъй като при извършената от съда проверка се установи, че в тази част АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Съгласно чл. 6 ЗДвП - участниците в движението са задължени да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната 3 маркировка.

Съобразно изложеното и с оглед установеното по делото, че въпреки това си задължение – жалбоподателят навлязъл и преминал в района на кръстовище на червен сигнал на светофара – законосъобразно е прието от адм. нак. орган, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 100 лв. за водач, който наруши забраната на чл. 6 ЗДвП за движение при сигнал на светофара , който не разрешава преминаването.

По делото не са посочени доказателства за повторност на посоченото нарушение , поради което НП при условията на чл. 63 ал.7 ЗАНН следва да бъде изменено като нарушението се квалифицира по по- лекия състав по чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП .

В частта относно нарушението по чл. 183 ал.1 т.1 ЗДвП НП следва да бъде отменено на осн. чл. 2 ал.2 НК и чл. 11 ЗАНН поради отпадане след изменение на ЗДвП с ДВ бр. 67 /23г. в сила от м. 08. 23 г. на отговорността за управление на МПС без контролен талон към СУМПС .

По отношение на искането за присъждането на разноски за правна помощ в полза жалбоподателя:

По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя, с изготвяне на жалбата и представителство в две съдебни заседания, за което жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Правната помощ е предоставена само относно спора , по отношение на който НП следва да бъде само изменено . Видно от мотивите по жалбата и участието на упълномощения адвокат в с.з. същият не е осъществил правна помощ за спора, по който НП следва да бъде отменено.

По делото от юрисконсулт на АНО

4 е направено възражение по чл. 63д ал.2 ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по делото съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

На осн. чл. 63д ЗАНН и чл. 143 ал. 1 АПК в тежест на бюджета на органа, издал отменения акт, следва да се възложат разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по делото. В посочените разпоредби не са уредени случаите на частична отмяна на атакувания административен акт , поради което на осн. чл. 144 АПК субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК.

По аналогия на чл. 78 ГПК , предвиждащ заплащане на разноски съразмерно с уважената , респ. отхвърлената част от иска , в полза н а жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото съразмерно с уважената част от жалбата .

С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01. 2024г. по дело С – 438 /22г. СЕС е обявил ограниченията по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за противоречащи на правото на ЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и указал , че националният съд е длъжен да откаже да приложи такава национална правна уредба.

Съобразно всичко изложено съдът прие, че за разноски за правна помощ по делото следва да бъде призната сумата 400 лв. , тъй като останалата част от заплатените 500 лв. съдът отнесе към спора ,по който не е осъществена правна помощ .

От посочената сума съразмерно на измененото наказание глоба следва да се присъдят разноски за правна помощ в полза на жалбоподателя в размер на 200 лв. .

С оглед на това съдът на основание чл. 63 ЗАНН РЕШИ:

ИЗМЕНЯ

НП № 23 – 4332- 014716 /28.07.2023г. , издадено от началник група в ОПП СДВР , в частта с която на основание чл. 183 5 ал.6 вр. чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП на жалбоподателя Г. С. Ш. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 1 месец като

ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП и

НАЛАГА наказание глоба в размер на 100 лв.

ОТМЕНЯ НП №

23 – 4332- 014716 /28.07.2023г. , издадено от началник група в ОПП СДВР , в частта с която на основание чл. 183 ал.1 т.1 ЗДвП на жалбоподателя Г. С. Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв .

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Г. С. Ш. сумата от 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните за постановяването му пред АС гр. София .

Районен съдия :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6