Решение № 1053 от 29.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. Пловдив, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20205330110396 по описа за 2020 година

Производството – по реда на чл. 235 от ГПК , решение по исков спор.

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 от ЗЗД, чл. 240 ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.

Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, е предявил против ХР. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ******************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 6556/2020 г. на ПдРС, ХХ гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2883/12.06.2020 г., следните суми: 4850,07 лв. - главница по договор за потребителски кредит № **************от 11.12.2017 г.; 2473,35 лева - договорно възнаграждение за периода 07.05.2018 г.- 03.09.2019 г.; 4143,15 лева – неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора и 563,39 лева – обезщетение за забава за периода 08.02.2018 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.06.2020 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *************, по силата на който ответницата получила на заем сумата от 5000 лв., които се задължила да върне на 36 месечни вноски, всяка от които по 243,98 лв., с падеж на 7-мо число на месеца, при ГПР 49,89% и годишен лихвен процент 41,17%, ведно с 1 възнаградителна лихва в размер на 3783,28 лв. Договорени били и допълнителни услуги пакет на обща стойност – 4519,80 лв., разсрочени като част от вноските, т.е. по още 125,55 лева към вноските, която станала 369,53 лева. Ответницата изпаднала в забава да плати в пълен размер. Извършвала частични плащания, но останала непогасена сумата от общо 12029,96 лв., от която: 4850,07 лв. – главница; 2473,35 лв. – договорно възнаграждение за периода 07.05.2018 г. – 03.09.2019 г.; 4143,15 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 563,39 лв. – непогасени лихви за забава за периода 08.02.2018 г. – 03.09.2019 г. За посочените суми, ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6556/2020 г. по описа на ПдРС, ХХІІ гр. с., срещу която ответницата възразила в срок. Моли за уважаване на предявения установителен иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения установителен иск. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на императивни правни норми от Закона за защита на потребителите. С оглед релевираните доводи за нищожност прави възражение за прихващане с вече платените по договора суми за лихви за забава и пакет допълнителни услуги. Иска се част от исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, а на процесуалния представител хонорар по смисъла на чл. 38 от ЗАдв.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2883/12.06.2020 г., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 4850,07 лв. - главница по договор за потребителски кредит № *******************от 11.12.2017 г.; 2473,35 лева договорно възнаграждение за периода 07.05.2018 г.- 03.09.2019 г.; 4143,15 лева – неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора и 563,39 лева – обезщетение за забава за периода 08.02.2018 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.06.2020 г. до окончателното погасяване, както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 290,60 лв., от които 240,60 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът чрез пълномощника си е подал възражение в срок, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ******************, по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 5000 лева, със срок на кредита 36 месеца, размер на месечна вноска – 243,98 лв., дата на погасяване на вноска – 7-мо число на месеца; при ГПР – 49,89%; годишен лихвен процент – 41,17%; лихвен процент на ден – 0,11;

2 общо дължима сума по кредита – 8783,28 лв. За закупен пакет от допълнителни услуги се дължали следните суми: 4519,80 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, с размер на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги – 125,55 лв.

Общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни услуги е както следва: 13303,08 лв. – главница; с общ размер на месечна вноска по договора – 369,53 лв., с дата на погасяване – 7-мо число от месеца.

По делото са приети и следните писмени доказателства: копие от Искане за отпускане на потребителски кредит – Профи кредит стандарт; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; приложение към СЕФ; Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт с № **************; декларации за получаване на ОУ към договора за кредит; Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит; СЕФ; Погасителен план към договор за потребителски кредит № *********** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги;

Служебна бележка за банковата сметка на ответницата; преводно нареждане от 12.12.2017 г., по силата на което на ответницата е преведена сумата от 439,09 лв., с посочено основание за превода – ****************; заявление за промяна на погасителен план по ДПК № *****************; Анекс № * към ДПК № ********** за отлагане на вноски; погасителен план към Анекс № 1 към ДПК № *************; Извлечение по сметка към ДПК № *****************, от което се установява, че общо платената сума от длъжника, по договора към дата 19.08.2020 г. е в размер на 1000,40 лв., а остатъчното задължение към същата дата по договора е в размер на 12029,96 лв.; уведомително писмо, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.09.2019 г., ведно с приложени към него обратни разписки, от които се установява, че писмото е непотърсено.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице е установило, че по силата на процесния договор за потребителски кредит № ***************** на ответницата бил предоставен паричен кредит в размер на 5000 лв., усвоен от същата по следния начин: 1984,02 лв. за рефинансиране по договор № ********** към Профи кредит България ЕООД; 2576,89 лв. за рефинансиране по договор № **************** и 439,09 лв., преведени по посочената лична банкова сметка на ответницата на 12.12.2017 г. Кредитът бил договорен за изплащане на 36 равни месечни анюитетни вноски по погасителен план, всяка вноска в размер на по 243,98 лв. или общ размер на задължението – 8783,28 лв., в т.ч. главница 5000 лв. и договорна лихва 3783,28 лв.

Между страните по делото било подписано Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 08.12.2017 г., с което ответницата поела задължението да заплати възнаграждение в размер на 4519,80 лв. за закупения пакет от допълнителни услуги, платимо на 36-вноски всяка от по 125,55 лв. по падежите на месечните погасителни вноски по погасителния план на кредита. Общото задължение на Х.Х. по договора за кредит и закупения пакет от допълнителни услуги, възлиза на 13303,08 лв., платимо на 36 вноски, всяка по 369,53 лв. Ответницата извършила плащания по договора в общ размер от 1000,40 3 лв., с която сума са погасени следните задължения: 149,93 лв. – главница по кредита; 361,60 лв. – възнаградителна лихва; 376,65 лв. – възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги; 42,22 лв. – погасена лихва за забава и 70 лв. – такси по Тарифата.

Договорът за потребителски кредит е прекратен /обявен за предсрочно изискуем, поради изпадане в забава на плащанията на 03.09.2019 г./. Размерът на начислената за дължима лихва за забава в плащанията по всяка една месечна вноска, погасената лихва за забава и отстъпка неразплатена лихва за забава към датите на плащанията и в общ размер за периода 08.02.2018 г. – датата на изпадане в забава до 03.09.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост, е в общ размер на сумата от 563,39 лв., формирана както следва: от сумата от 605,61 лв. – начислена лихва за забава общо за периода е приспадната сумата от 42,22 лв. – погасена лихва за забава. Размерът на остатъка от задължения по вноски и по пера – главница, възнаградителна лихва, възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги, по счетоводни данни при дружеството – ищец към 03.09.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост и към настоящия момент е, както следва: 4850,07 лв. – остатък неразплатена главница; 2473,35 лв. – остатък неразплатена възнаградителна лихва и 4143,15 лв. – остатък неразплатено възнаграждение за пакет услуги. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Въпреки че между страните няма спор, с оглед пълнота и изчерпателност на изложението, следва да се посочи, че независимо, че се твърди предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, безспорно се установи, че към датата на постановяване на съдебното решение, е настъпил крайният падеж на договора /видно от приложения погасителен план, крайният срок на договора е на 07.01.2021 г./, факт, настъпил в рамките на производството и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото, поради което предявените установителни искове се явяват допустими.

По делото няма спор, а и съдът намира за безспорно установено, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответницата е усвоила заетата сума.

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

4

Според ответника нищожна била договорката, с която е договорен размерът на възнаградителната лихва, тъй като тази клауза в договора противоречала на добрите нрави – размерът на кредиторовото възнаграждение надхвърлял повече от три пъти размера на законната лихва.

В тази връзка, трябва да се каже следното:

В договора, е посочено, че размерът на годишния лихвен процент е 41,17%.

Действително в ЗПК няма предвидено ограничение на договорната лихва, за разлика от размера на ГПР, но съдебната практика на българските съдилища трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д.