Решение № 326 от 19.12.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Смолян, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20225400500307 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273. ГПК.

С Решение № 8007/08. 07.2022 г. по гр.дело № 136/2020 г. Д.т районен съд РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.353 ГПК допуснатите до делба недвижими имоти с влязло в сила на 27.01.2021 г. решение № 20221/23.12.2020 г. по гр.дело № 136/2020 г. на ДРС по вписана искова молба вх. рег. № 468/14.05.2020г., акт № 27, том І, между С. И. Л., и С. К. Р., като:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. Л. дял първи от приетото допълнително заключение на вещото лице А. К. П., в който са включени имотите: 1. Дворно място, имот пл. № ***, с площ от 225 кв.м., участващ в парцел IХ – ***, 165, в кв.36 по ЗРП на с.Л., на стойност 2 223.00 лева. 3. Дворно място, имот пл. № ***, с площ от 480 кв.м., участващ в парцел Х - ***, кв. 40 по ЗРП на с. Л., на стойност 4 030.00 лева и 4. Стопанска сграда, обор с плевня, със застроена в основите площ от 84 кв.м., построена в имота, подробно описан в т.3, на стойност 2 569.00 лева; с обща стойност на дела 8822 лв.; ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. Р. дял втори от приетото допълнително заключение на вещото лице А.

К. П., в който е включено 2. Дворно място, имот пл. № ***, с площ от 830 1 кв.м., участващ в парцел III - ***, 257 и парцел IV – ***, кв.33 по ЗРП на с. Л., с обща стойност на дела 9 110 лв.

С. Р. е осъдена да заплати на С. Л. 144 лв., представляващи парично уравнение на дял първи с дял втори. С. Л. е осъден да заплати държавна такса в размер 358,64 лв., в полза на Районен съд Д., на основание чл.8 ТДТ по ГПК; а С. Р. - заплати държавна такса в размер 364.40 лв. в полза на Районен съд Д., на основание чл.8 ТДТ по ГПК.

С решението също така е отхвърлен искът по чл.346 ГПК във връзка с чл.31, ал.2 ЗС на С. Р. за осъждане на С. Л. да и заплати 3 900 лева обезщетение за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на молбата в открито съдебно заседание на 15.03.2021 г., до окончателно изплащане, от неизползване на допуснатите до делба имоти с решението влязло в сила от първа фаза на делбата.

Указано е на страните С. Л. и С. Р., на осн. чл.115 ЗС, във връзка с чл.114, б. „в“, във връзка с чл.112, б. „з“ ЗС, че решението подлежи на вписване в шестмесечен срок, считано от влизането му в сила в Агенция по вписвания гр. Д. по представен препис; като ги предупреждава, че, ако в този срок решението не се впише, като нито една от страните не представи препис за това в Агенция по вписвания – Д., вписването на исковата молба губи действието си.

Срещу решението е постъпила допустима въззивна жалба от С. К. Р., чрез пълномощника адв.В.Р.. Иска се отмяна на решението, извършване на делбата чрез теглене на жребий за имотите, респ. чрез публичната им продан; както и уважаване в цялост на претенцията и по сметки срещу С. Л. и присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателката С. Р., редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.В.Р., и поддържа жалбата.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият С. И. Л., чрез пълномощника си адв.Н.П., оспорва жалбата и претендира за направените разноски.

В съдебно заседание въззиваемият С. Л., редовно призован, 2 също се явява лично и със своя пълномощник адв.Н.П., като продължава да оспорва жалбата.

Съдът установява следното:

Решението в частта, с която извършването на делбата е осъществено по реда на чл.353 ГПК с поставяне на така описаните имоти в дял на всеки от съделителите, е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-Д. мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата въззивният съд съобразява следното:

Съдебната практика приема, че към извършване на делбата чрез разпределяне по реда на чл. 353 ГПК се пристъпва, когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС 7/1973 г. , в т. 5. Една от хипотезите по т.5 е “б“ : голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл. 292 ГПК – то е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. Като примери съдебната практика посочва построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите.

Също така, обобщено е в редица решения на ВКС, напр.

Решение № 78 от 10.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2018 г., I г. о., че:

„Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са: големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване. Извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т.е., като основания за извършване на разпределението.

Съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност.

Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН - всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 от ГПК /отм./ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във 3 формираните дялове. Извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях също е посочено като един от критериите за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК /отм./, защото прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения и необходимост от уреждане на сметки със суми в големи размери. Разпоредбата на чл. 353 ГПК не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което те могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите, и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, следва да се съобразят при извършване на делбата. При разпределянето по чл.

353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделители, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.“ В случая в имот пл.№ ***., участващ в парцел IХ – ***, 165, в кв.36 по ЗРП на с.Л., са направени от съделителя С. Л. значителни подобрения, които дори с решението по допускане на делбата по настоящото дело, необжалвано от страните, изрично са изключени от нея – по т.2 на диспозитива на Решение № 20221/23.12.2020 г. е отхвърлен искът за делба на всички подобрения в имот пл.№ ***, кв.36 по ЗРП на с.Л..

За да постанови посочения резултат, РС-Д. приема, че полумасивната жилищна сграда на два етажа в същия имот /за която също е поискано от С. Р. да се включи в делбата, както и за новия строеж на нейно място-подобренията/, е погинала от пожар, а спрямо извършените в имота подобрения след пожара, представляващи частично възстановяване на същата сграда/нов строеж, състоящ се от бетонови колони и бетонова стена с височина от 2,80 м на задната северна част, и стени от бутобетон на източната и западната част, отлят бетон на входа на нивото на основите/ няма съпружеска имуществена общност, защото са извършени изключително от С.

Л. с негови средства и труд. Съгласно СТЕ на вещото лице инж.Д.С. от 25.08.2020 г., стойността на тези подобрения възлиза на 7 680 лв., а стойността само на дворното място е 5 175 лв., или общо 12 855 лв. Т.е., подобренията, за които е прието, че са само на С. Л., са на значителна стойност.

4

С избрания от ДРС способ по чл.353 ГПК се удовлетворява изискването на чл.69, ал.2 ЗН всеки съделител да получи в натура имоти със сходни характеристики, като и двамата съделители получават дворни места в строителните граници на с.Л., като и трите дворни места са в центъра на селото, в близост до кметството, със сравнително равнинен терен, в район с изградена инфраструктура – улица, водопровод, канализация, електричество, граничат с улица с асфалтово покритие, оградени са – единият с метална мрежа на бетонови колове и дървени ограда, другият – с дървена ограда. С оглед необходимостта имот пл.№ *** да се възложи на Л. заради извършените подобрения, като обратното би породило още значителни имуществени спорове между страните /които са в непримиримо противоборство от години/, не би могло в същия дял да се постави и най-големият /830 кв.м./ и най-скъп имот пл.№ *** /съответно 9 110 лв. по тройната и 7 281 лв. по последната СТЕ/, тъй като ще се получи огромно неравенство в дяловете, при равни квоти на съделителите. По същата причина не следва в един дял да се поставят заедно този най-голям и най-скъп имот и другият имот пл.№ ***.

Така правилно двете по-малки по площ и стойност дворни места, заедно със стопанската сграда в едното, са групирани в един дял и той е възложен на Л., а другият доста по-голям и по-скъп имот формира целия друг дял и е поставен в собственост на Р.. Безспорно е, че отношенията между бившите съпрузи са изключително лоши, ето защо, с поставянето на дворното място с пл.№ *** и стопанската сграда, намираща се в него, в дял на С. Л., се избягва и нетърпимото положение, в което единият съделител да е собственик на терена, а другият – на постройка в него.

С това разпределение се постига както минимално по стойност плащане на суми за уравнение на дяловете, така и се намаляват до минимум предпоставките за бъдещи конфликти между страните.

За оценка на дяловете, за определяне на сумите за уравнението им и за дължимата държавна такса, ще следва да се стъпи на заключението по СТЕ на вещото лице и. К.. То отразява пазарната стойност на делбените имоти към момент, който е най-близък до момента на ликвидиране на съсобствеността, съобразно приетото в Решение № 57/15.09.2022 г. на ВКС по гр.дело № 2309/2021 г. на ІІ г.о. Заключението не е 5 оспорено от страните и е прието от съда, като изложените по-горе изводи относно правилността на извършеното по реда на чл.353 ГПК разпределение важат в пълна степен и при отчитане на това заключение.

Общата стойност на всички делбени имоти се равнява на 14 766 лв., като на всеки от двамата съделители с еднакви квоти по ½ се полагат дялове на стойност по 7 383 лв. Стойността на имотите в дела на С. Л. възлиза на 7 485 лв., а стойността на имота в дела на С. Р. - на 7 281 лв. Така Л. получава дял, който е със 102 лв. по-скъп от полагащия му се, а Р. – със 102 лв. по-евтин от полагащия и се. Затова С. Л. следва да бъде осъден да и плати сумата от 102 лв. за уравнение на дяловете. Всеки от тях също така следва да бъде осъден да плати по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса от по 295,32 лв. държавна такса върху стойността на дяловете им.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.346 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 ЗС на С. Р., е неправилно и следва да се отмени частично, като искът се уважи съобразно установеното от тройната СТЕ.

В мотивите на ТР № 7/2.11.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., е разяснено, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато: - неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; - той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; - и ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.