Решение № 1407 от 22.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Перник, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720104932 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. П. М., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Б. З., против „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869, с която се иска: 1/прогласяване нищожност на клаузите по чл. 6, т. 1 и чл. 6, т. 2 от договор за паричен заем кредирект № 655830/30.03.2022 г., сключен между ищеца като заемополучател и ответника като заемодател, които клаузи регламентират съответно предоставяне на обезпечение на задълженията му от страна на заемополучателя чрез поръчител или банкова гаранция респ. начисляване на неустойка в тежест на заемополучателя при неизпълнение на това му задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречие на клаузи с добрите нрави и нарушение на разпоредбите по чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП; 2/ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 10 лева частичен иск от сумата от 207.27 лева, която сума била платена от ищеца на ответника без правно основание по договор за паричен заем кредирект № 655830/30.03.2022 г. въз основа на клаузите по чл.

6, т. 1 и т. 2, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 05.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В хода на производството по делото увеличение на размера на осъдителния иск НЕ Е заявено.

В исковата молба се твърди, че ищеца като кредитополучател сключил с ответното дружество като кредитодател договор за паричен заем кредирект № 655830/30.03.2022 г. По силата на същия му била отпусната в заем сумата от 1

500 лева – при параметри 47.14 % ГПР и 40.05 % ГЛП като кредитът следва да се върне на 3 равни вноски месечни вноски, а сумата за възстановяване възлизала на 533.73 лева. С договора обаче било уговорено ищецът да заплати и неустойка ако не осигури обезпечение на задължения си по сделката. Това обезпечение се изразявало в осигуряването на поръчители или на банкова гаранция – съгласно чл. 6, т. 1 от договора. При неизпълнение на това задължение на ищеца следвало да се начисли неустойка – по чл. 6, т. 2 от договора. Доколкото ищецът не предоставил исканото обезпечение действително му била начислена неустойка от 207.27 лева.

Процесният договор в цялост обаче, евентуално само посочените уговорки съответно договорни клаузи за неустойка, според ищеца били нищожни поради противоречие с добрите нрави и нарушение на поредица от разпоредби от ЗПК и ЗЗП. В тази връзка са изложени подробни доводи като е цитирана съдебна практика, включително с оглед приложението на правото на ЕС.

На следващо място се твърди, че към момента срокът на договора бил изтекъл, а ищецът бил заплатил всички дължими суми по него в срок.

Уточнява се, че ищецът независимо от редовното си изпълнение е заплатил и процесната неустойка. В тази връзка се излагат подробни доводи, че сумата от 207.27 лева била платена без правно основание въз основа на нищожен договор, евентуално нищожни договорни клаузи, поради което и същата следвало да бъде възстановена на ищеца.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Към исковата молба са приложени: договор за паричен заем кредирект № 655830/30.03.2022 г. с погасителен план към него и два броя разписки за извършени плащания. Иска се ответното дружество да бъде задължено да представи справка за извършените от ищеца плащания по договора, както и други документи по сключване на договора. Иска се допускане на експертиза.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка не се оспорва, че на 30.03.2022 г. между ищеца като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за паричен заем кредирект № 655830/30.03.2022 г. – като по силата на същия на ищеца е отпусната сумата от 500 лева, главница, при 3 месечни вноски. Прави се уточнение, че договорът бил сключен от разстояние при спазване правилата на ЗПФУР.

По същество ответното дружество излага доводи, че оспорваните клаузи в договора за кредит били валидни като не било налице основанието за нищожност на същите поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че клаузите не нарушавали нито принципа за справедливост, нито за добросъвестност, нито правила за поведение, установени в обществото.

Напротив процесните клаузи били израз на свободата на договаряне като сключването им не било задължително. В тази връзка същите били уговорени доброволно от ищеца при спазване на разпоредбите на приложимото 2 законодателство – относно снабдяване на кредитополучателя с копие от договора и приложенията към него в изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

Излагат се подробни доводи и че процесните клаузи били за непредоставяне обезпечение, поради което и стойността на неустойката не се включвала в ГПР като не представлявала общ разход по кредита. Нещо повече липсвала пречка договорът да се сключи и без теза клауза. Представят се общи условия на дружеството и лог файл.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендират от ищеца.

В съдебно заседание, проведено на 28.11.2022 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на исковете. Претендира разноски като представя списък.

Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание. Не изразява и допълнително писмено становище по делото. Ответното дружество независимо, че му е изрично указано с проекта за доклад, не внася депозит за изготвяне на експертиза.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за кредит с № 655830/30.03.2022 г се установява, че на 30.03.2022 г. между дружеството „Сити кеш“ ООД и ищеца е сключен договор за паричен заем при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ при следните параметри: сума на кредита: 500 лева, срок на кредита 3 месеца /3 вноски с различни дати/- при първо плащане с падеж – 02.05.2022 г., второ плащане с падеж 30.05.2022 г. и последно плащане с падеж – 30.06.2022 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 47.14 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.05 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 533.73 лева – като същото включва главница от 500 лева и 33.73 лева – договорна лихва – платими на три вноски по 177.91 лева. Между страните не се спори, а и от представения „лог файл“ се установява, че договорът е сключен от разстояние.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищецът е получил сумата от 500 лева – чрез оператор „Easypay“ на 30.03.2022 г.

Съгласно чл. 6, т. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на общите условия на ответника: поръчител или банкова гаранция /поне едно от двете/.

От своя страна чл. 6, т. 2 от договора предвижда, че при неизпълнение на чл. 6, т. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 207.27 лева.

Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването 3 на договора за заем заемателят се счита уведомен за нейното начисляване.

Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

По делото са приложи и ОУ на ответното дружество като съгласно чл.

33, ал. 1, т. 1 от същите обезпечението чрез поръчителство представлява поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко седем пъти размера на МРЗ; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне четири пъти МРЗ за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя,; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебни бележки от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. В чл. 33, ал. 1, т. 2 от ОУ е предвидено, че обезпечението чрез банкова гаранция представлява предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Така и след начисляване на задължението за непредоставяне на обезпечение всяка вноска по кредита възлиза на 247 лева, от които относими към неустойката са 69.09 лева. Така общата дължима сума по договора за кредит съгласно погасителния план, приложен по делото, възлиза на 741 лева и включва 500 лева главница, 33.73 лева – договорна лихва и 207.27 лева – сума за неустойка.

Доколкото договор за паричен заем с № 655830/30.03.2022г. е сключен от разстояние, същият както и представените ОУ, не носят подписа на ищеца.

Представен е обаче документ „лог файл“, от който се установява хронологията на кореспонденцията между ищеца Б. М. и ответното дружество /включително с посочване на часове на съответните операции/ по повод сключване на процесния договор. Видно от т.нар. „лог файл“ ищецът е получил и приел ОУ на дружеството, стандартния европейки формуляр, както и самия договор за кредит.

От представените по делото две платежни нареждания се установява, че ищецът /вписан като наредител/ е заплатил на ответното следните суми: на 08.04.2022 г. – 400 лева и на 27.04.2022 г. – 188 лева. Основанието за плащането и по двете платежни нареждания е договор № 655830/30.03.2022 г.

В тази връзка следва извод, че преди изтичане на падежа по договора за кредит ищецът е върнал на ответника сумата от общо 588 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Първият предявен иск е установителен иск съединен с осъдителен иск с 4 правно основание по чл. 124, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., 2-ро т.о. – относно осъдителния иск/, поради което исковете са допустими.

При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение №189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.

Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Заедно с това ищецът следва да установи, че действително оспорените от него клаузи от договора страдат от твърдените пороци. Ищецът следва да установи и че е заплатил задълженията си по кредита, което включва и вноски за неустойка.