Решение № 5064 от 05.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………….…

05.07.2019 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3699 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Ищците Ц.Я.Д., С.Х.М., Д.Х.М. и А.Х.М. твърдят, че са съответно съпруга и синове на Х.М. С., починал на 19.12.2014 г. в резултат на ПТП. Вина за същото има изцяло водача на л.а. „Деу“ с рег. № ***** Ц.Б.И., който се е шофирал с несъобразена скорост за пътната обстановка. Твърди се Х.С.да е живеел в едно домакинство със сина си С.М. и съпругата си Ц.Д., като бил и в изключително топли отношения със синовете си Д.М. и А.М.. Помежду им съществували чувства на обич, уважение и взаимна привързаност. След смъртта на своя близък ищците загубили неговата закрила и подкрепа, изживели чувства на угнетеност и потиснатост, имали усещане за житейска несправедливост и душевна празнота.

Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил и дължи обезщететяване на претърпените неимуществени вреди. По изложените съображения се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на С.М. и Ц.Д. сумата от 160000 лв. за всеки един от тях, а на Д.М. и А.М. – сума в размер на 150000 лв. за съответния ищец, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието на договор за задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“ за л.а. „Деу“ с рег. № ***** с период на валидност към 19.12.2014 г. Посочва, че смъртта на Х.М. е в резултат на предприето пресичане на пътното платно на необозначено място за това, внезапно, без да се съобрази с наближаващия автомобил, поради което е налице 90% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Претендираното обезщетение е прекомерно и не отговаря на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД.

В съдебно заседание ищците, чрез адв. Г.Н., поддържат предявените искове. Посочват, че вина за ПТП има изцяло водача на лекия автомобил, като възражението за съпричиняване е останало изцяло недоказано. Към момента на събитието лимита на отговорност на застрахователя е 2000000 лв. Ответникът, чрез юрк. С., оспорва иска като неоснователен и недоказан, евентуално моли да бъде отчетено съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като събраните доказателства сочат, че пострадалият е дължал да пресече на пешеходна пътека.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Х.М. С., роден на *** г., е починал на 20.12.2014 г., 0:50 мин. В акта за смърт № 240/20.12.2014 г. е отбелязано, че Х.М. е бил разведен.

Х.С.и Ц.Д. са родители на А.Х.М., роден на *** г., Д.Х.М., роден на *** г. и С.Х.М., роден на *** г.

Видно от Констативен протокол за ПТП от 19.12.2014 г. на МВР гр. Русен на 19.12.2014 г. е реализирано ПТП между Х.М. С., като пешеходец, и л.а. „Деу“ с рег. № *****. В Протокол за оглед е отразено, че място на ПТП е в участък мокра пътна настилка, прав участък от пътя без улично осветление.

По отношение механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. С.Н..

Свидетелят сочи, че е възприел ПТП на 19.12.2014 г. Прибирал се е от работа в гр. Русе, вървейки по тротоара на ул. Филип Станиславов. На отсрещния тротоар Видял Х.С., когото разпознал и изчакал, тъй като са работили заедно. Видял го да пресича път с две ленти за движение във всяка посока, леко косо. Х.С.бил пресякъл лентите за насрещно движение и навлязъл след средата на пътното платно в лавата лента за движение на насрещно движещите се автомобили, когато настъпило ПТП. Автомобилът се движел със 60-70 км/ч. според свидетеля. На това място нямало пешеходна пътека. Преди на навлезе на платното за движение Х.С.се огледал. Участъкът е прав, като на 300 м. вдясно от пешеходецът имало лек завой. В платното за движение на лекия автомобил имало паркирани други автомобили в дясната лента, но на мястото, където станало произшествието, нямало паркирани автомобили. Те били в близост до завоя. Х.С.се движел със спокоен ход, не криволичел, не тичал. Бил облечен с тъмни дрехи. Свидетелят не чул спирачки, не е имало спирачен път или каквито и да било реакции от страна на водача на автомобила. Свидетелят не помни дали автомобилът е бил с включени дълги или къси светлини. Сега на това място има изградени островчета за безопасност. Автомобилът осветил в лявата част пешеходеца. Според свидетеля автомобилът връхлетял върху пешеходеца. Свидетелят сочи, че преди това Х.С.е бил на гости на сестра си, след което е тръгнал да се прибира, имал къща на отсрещната страна на улицата. Мястото е оживен участък, наблизо има пощенска станция и редовно пресичат пенсионери, има наблизо детски площадки.

Съобразявайки събраните писмени, веществени и гласни доказателства вещото лице инж. К.Г. по приетата Съдебна автотехническа експертиза посочва, че пътното платно на ул. Филип Станиславов в участъка на ПТП е за двупосочно движение, с по две пътни ленти за всяка посока, отделени с двойна непрекъсната линия. От двете страни на улицата има тротоари. Преди мястото на ПТП улицата е в десен завой с радиус 142 м.

Пътната настилка е асфалт в добро състояние и суха към момента на ПТП.

Последното е настъпило нощно време в неосветен (по данни от протокола за оглед) пътен участък и ограничена видимост поради часа на денонощието. Като ориентир експертът приема посочения при огледа крайпътно дърво вдясно пред бл. 403, съгласно цитирания протокол. Определена по метода на К.(по счупеното на автомобила стъкло) скоростта на автомобила е в диапазона 60-70 км/ч. Предвид ниската предна част на автомобила и сравнително ниска габаритна височина от 1,42 м., което създава условия за прелитане на тялото над тавана при по-ниска скорост, според експерта скоростта в момента на удара е не по-ниска от 70-75км/ч. или средно 72 км/ч. Ударът е настъпил в лявата пътна лента на платното за движение в посока към ул. Изгрев. Дължината на опасната зона за спиране на автомобила е била 72 м. Отстоянието на предната част на автомобила от мястото на удара за момента на навлизане на пешеходеца е била 158 м. Според инж. Г. най-вероятен механизъм на произшествие е: л.а. „Деу“ се е движел в лявата пътна лента на пътното платно за движение със скорост не по-ниска от 77 км/ч, в условията на намалена видимост от нощните условия. След преминаване по десния завой на улицата преди блок 403 водачът е излязъл на прав пътен участък на осветено пътно платно от светлините на фаровете на автомобила. Пешеходецът Х.С.е предприел пресичане на пътното платно отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, косо под ъгъл 30градуса и последователно пресякъл две пътни ленти на платното за движение към ул. Зорница и навлязъл в третата поред лента, т.е. в лявата пътна лента в пътното платно, по което се е движил и приближавал лекият автомобил. Водачът не е възприел или е възприел със закъснение движещия се пешеходец и е реагирал, когато е бил на разстояние 43-44 м. от пешеходеца.

Задействал е спирачната система и по-нататъшното му движение в състояние на ефективно спиране до установяването в покой. Настъпил е сблъсък между пешеходеца и автомобила на място, определено като място на удара в лявата пътна лента, в близост до дясната разделителна линия, с предната броня и предния капак на автомобила, по дясната част на тялото на пешеходеца. От удара под масовия център на тежестта тялото е повдигнато, подхвърлено нагоре и достига средата на челното стъкло и го счупва. Поради високата скорост и ниския таван на автомобила тялото е подхвърлено нагоре и с приплъзване по тавана преминава над него и е отблъснато и изпада вдясно от автомобила и зад задния му габарит на около 4,0 – 4,5 м. на мястото на регистрираните три червеникави петна от кръв, като по този начин получава нови травми от удара по терена. Автомобилът се установява в дясната пътна лента на платното за срещуположно движение.

Вещото лице подчертава, че преди удара скоростта на движение на лекия автомобил е била не по-малко от 77 км/ч, а към момента на удара – 72 км/ч. За водача на автомобила ударът е бил предотвратим чрез своевременно екстрено спиране, което не налага изследването на други технически възможности за предотвратяване на сблъсъка с пешеходеца. Геометрията на пътното платно позволява видимост на водача на автомобила към мястото на пресичане на пътното платно от пешеходеца на разстояние не по-малко от 250-300 м. По делото не е изяснено дали пътното платно е осветено от уличното осветление или не. Но при последния вариант платното следва да се осветява от фаровете на автомобила и с включени светлини при намалена видимост водачът дължи да управлява автомобила така, че във всеки един момент при поява на опасност да е в състояние да спре. При скорост, разрешена в градски условия, ударът е бил изцяло предотвратим. Причините за настъпване на ПТП са от субективен характер – късно задействане на спирачната уредба за спиране на автомобила, когато ударът вече е бил непредотвратим, както и движение със скорост, превишаваща максимално разрешената за пътния участък.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.М.М..

Експертът сочи, че данните по делото не удостоверяват категорично причините за смъртта на Х.С., единствено и само предполагат. Има причинно-следствена връзка между телесните увреждания и противоправното деяние. В приети писмени доказателства – ИЗ 26698/19.12.2014 г. на УМБАЛ „Канев“ АД е отразено проведено лечение на Х.М., постъпил в 19:25 часа на 19.12.2014 г. и починал на 20.12.2014 г. в 00:50 ч. при водеща диагноза политравма. Отразено е, че се касае за пациент, претърпял ПТП и приет в тежко общо състояние, в шок и кома. Не се повлиял от лечението и починал. В епикризата се сочи, че след проведена операция и продължителен реанимационен период пациентът не е реагирал на оказаното интензивно лечение, като настъпилият летален изход е поради остра кардио циркулаторна недостатъчност. В съдебно заседание д-р М. посочва, че въз основа на допълнително представената документация от история на забуляването може да се заключи, че пострадалият е претърпял политравма, комбинирана с хеморагичен, хиполемичен шок, контузия на мозъка, счупване на двете подбедрици, счупване на първи лумбален прешлен процесус транзверзи, счупване с луксация на раменна кост. Приет е в кома, хипотоничен, с ниски показатели на хемогломин. Направени са операции на двете подбедрици с поставяне на метална остеосинтеза и провеждане на реанимационно лечение. Еднозначно може да се заключи, че смъртта на Х.С.е настъпила в резултат на процесното ПТП поради тежка травма.

За установяване на претърпените от ищците болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.Т.. Свидетелят сочи, че макар Х.С.и леля Ц.да са били разведени, те никога не са се разделяли. Доколкото знае се развели, за да може всеки от съпрузите да получи апартамент за децата им. Знае, че Д.М. живее в съседен вход на блока на Х.М., С.М. живее в дома на Х.М., а А. живее в съседния блок. Купили апартаментите близо един до друг, за да могат да продължат да поддържат тесни връзки. Х.работел в строителството, а Ц. била отдадена на внуците и помагала на децата им. След смъртта на Х.М.Ц.Д. повтаря, че за нея животът е свършил, иска да отиде при мъжа си, няма ден да не плаче. Синовете му споделяли, че за тях загубата е голяма. Преди Ц. често гостувала в дома на свидетеля, след смъртта на Х.М. вече не им гостува. Вечерта преди инцидента Х.им гостувал, изпил между 50-100 грама ракия. Синовете им са ангажирани да се грижат за майка им, за да може да се възстанови. Тя постоянно ходела по доктори – за нерви и за остеопороза. Сменяла лекарствата, защото не й действали. Знае, че Савата много трудно приел загубата на баща си, казвал, че не може да повярва, че той не е между тях. Когато се съберат в семейството нямат други теми за разговор, освен за Христо. Гробищата са на около 300 м. и Ц. ходи всеки ден. През годините те били много сплотени, разделяли се в различните апартаменти заради едно спане.