Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 08.03.2023, Районен съд - Омуртаг

Съд
Районен съд - Омуртаг
Дело
Административно наказателно дело 200/2022
Вид
Решение № 28
Подписан
08.03.2023
В сила
03.04.2023
Състав
БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за българските лични документи
  • чл. 257, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Омуртаг, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20223510200200 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. И. С. с адрес: ***, против Наказателно постановление № 308-2-9 от 05.09.2022 г., издадено от Началника на РУ – Омуртаг при ОДМВР - Търговище.

В жалбата си С. посочва, че обжалваното НП е неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че в НП не се сочат основните елементи от фактическия състав на всяко едно от посочените нарушения, както и на са спазени разпоредбите на чл. 6 и 7 от ЗАНН. Ето защо жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло процесното НП.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. А.Д.Същият моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган – РУ - Омуртаг, редовно призован, не изпраща представител по делото, но в съпровождащото административнонаказателната преписка писмо началникът на същото моли за потвърждаване на НП.

Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение - Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок от лице имащо правен интерес от това в законния 14-дневен срок за обжалване на НП, намира същата за редовна.

1

Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

С приложения към административнонаказателната преписка акт за установяване на административно нарушение с бланков № 0242750, серия АД, изведен под номер 308-2-9/20.08.2022 г., е констатирано, че на 20.08.2022 г., около 21:10 часа в село Кьосевци, общ.Антоново, до бензиностанция „Петрол“, непосредствено до селския магазин жалбоподателят отказал да изпълни устно полицейско разпореждане, като съзнателно пречил на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Актът е подписан от актосъставителя и един свидетел, като отказът на визирания нарушител да подпише акта е удостоверен с подписа на един свидетел. Въз основа на издадения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 308-2-9 от 05.09.2022 г. на Началника на РУ – Омуртаг при ОДМВР – Търговище, с което за извършено административно нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, изразяващо се в това, че на 20.08.2022 г., около 21:10 часа, в село Кьосевци, общ. Антоново, до бензиностанция „Петрол“ непосредствено до селския магазин, жалбоподателят отказал да изпълни устно полицейско разпореждане, като съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба, като на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР „глоба“ в размер на 500 лева. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание е допуснат и разпитан като свидетел А. А. - свидетел по акта, присъствал при установяване на нарушението.

Въз основа на събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до тяхната незаконосъобразност. Съдът установи, че акта е съставен в нарушение на 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Цитираните разпоредби съдържат императивни изисквания в АУАН и НП да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени. В случая в АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, а в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават писмени разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, а разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР регламентира възможността разпорежданията да бъдат издавани устно или чрез действия, чиито смисъл е разбираем за лицата, за които се отнася, в случай че е невъзможно да бъдат издадени писмено. Следователно разпоредбите посочени в АУАН и издаденото въз основа на него НП си противоречат, което създава неяснота у наказаното лице коя законова разпоредба е нарушил, а оттам пречи и на упражняването на правото му на защита.

Следва да се посочи, че както от АУАН, така и от НП, а дори и от показанията на свидетеля по акта в съдебно заседание, не става ясно какво е било устното полицейско разпореждане, което наказаното лице не е 2 изпълнило. Това също представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото нито в АУАН, нито в НП е описано ясно вмененото нарушение, каквото е изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят, на същата дата, място и час е наказан и за нарушение по чл. 6 ЗБЛД, поради непредставяне на лична карта или документ за самоличност. Наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание бе предмет на обжалване по а.н.д. № 225/2022 г. по описа на РС – Омуртаг. Не е ясно дали жалбоподателят не е наказан два пъти за неизпълнение на полицейско разпореждане – веднъж за непредставяне на лична карта или друг документ за самоличност и втори път за неизпълнение на устно полицейско разпореждане. Липсата на конкретизация на устното полицейско разпореждане препятства извършването на преценка за приложението на принципа „не два пъти за едно и също“ (non bis in idem).

Липсата, както в АУАН, така и в НП на точна законова разпоредба, която е нарушена, както и на конкретно описание на нарушението води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Ето защо съдът намира, че в процесния случай, са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и на обжалваното НП.

Тези съществени процесуални нарушения не може да бъдат преодоляни в хода на съдебното производство и представляват предпоставка за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски на стойност от 100 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е под минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 308-2-9 от 05.09.2022г., издадено от началник на РУ - Омуртаг към ОДМВР – Търговище, с което на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР на С. И. С., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин лева) лева за нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РУ Омуртаг към ОДМВР – Търговище, да заплати на С. И.

3

С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100 (сто лева) лева, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ 4