Решение № 37 от 09.02.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр.Несебър, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20232150100030 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от „К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.А., общ.С., ул.„П.“ № **, представлявано от управителя М.К.К., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „К.Б.*” № **, вх. *, ет. * – Адвокатско съдружие „А.Б.с.“ против „В.Г.“ ООД - в ликвидация, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.„Б.“ № *, ет. *, представлявано от ликвидатора М. Д. Х., с адрес: гр.Б., ул.„Т.К.“ № **, ет. *, офис № *.

В исковата молба се твърди, че на 22.07.2009г. между ищцовото дружество и „Е.*“ ЕООД бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, съгласно който „Е.*“ ЕООД, като собственик на право на строеж върху дворно място, представляващо поземлен имот III-404 в квартал 3704 по плана на к.к. Слънчев бряг - запад, с находяща се в него СЕДЕМЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С МАГАЗИНИ - „С.д.“ б-*, с идентификатор *****.3, състояща се от шест жилищни и един мансардни етажи, изградена в дворно място на площ от 5972 кв.м. по документ за собственост и 5967 кв.м. по скица № 16635/17.05.2007г. на СГКК Б., представляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор ***** и при съседи: ***, ***, *** и пешеходна алея, се задължило да продаде на „К.“ ЕООД - помещение № ** във вилно селище „С.д.“, със застроена площ 27 кв.м., състоящ се от помещение и баня със санитарен възел, намиращ се на първи етаж, при граници: *****.3.7, *****.3.5, над обекта: *****.3.23, *****.3.22, както и съответстващите на обекта – 3.15 кв.м. идеални части от общите части на сградата.

Горепосоченото помещение № ** съобразно нотариален акт за прехвърляне на идеални части от УПИ и право на строеж № ******г. на Нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър, вписан в Служба по вписванията Несебър в Акт № *******г., представлява МАГАЗИН В5 , с идентификатор *****.3.6, със застроена площ от 26.99 кв.м., находящ се на първи етаж, кота +0,00 м., при граници: изток - рецепция и управител, запад - фризьорски 1 салон В4 и двор, север - двор, юг - общ коридор и фризьорски салон В4, отгоре - ап. В8, както и 0,46 % идеални части от общите части на сградата. Страните се уговорили продажбата да се извърши за сумата от 67107 лева с ДДС, като вместо плащане на цената ищцовото дружество щяло да направи прихващане на тази сума със задължението на дружеството - продавач съгласно издадени вече фактури за СМР.

Акцентира се, че ответното дружество „В.Г.“ ООД е правоприемник на „Е.*“ ЕООД.

Изтъква се, че уговореният между дружествата начин на плащане касаел договорни отношения между тях преди сключване на предварителния договор за това ищцовото дружество да извърши строителни услуги на ответното дружество, за които ответника извършил строителство в периода от 2006г. до 2009г. За възложените строителни услуги от ответното дружество на ищцовото дружество бил сключен договор за строителномонтажни работи от 08.05.2006г. За извършените от ищцовото дружество строителни услуги в размер на 67107 лв. с ДДС били издадени фактура №0000000071/02.06.2008г. за сумата от 9032.40 лева с ДДС, фактура №0000000072/02.06.2008г. за сумата от 17940 лева с ДДС, фактура №0000000078/11.07.2008г. за сумата от 30000 лева с ДДС, фактура №**********/01.08.2008г. за сумата от 17507.94 лева с ДДС и фактура №0000000080/01.08.2008г. за сумата от 4110 лева с ДДС. Навежда се, че съобразно раздел III от договора, ответното дружество, в качеството си на продавач, се задължило да прехвърли собствеността върху обекта до 31.12.2009г., като съгласно раздел III, т.

3.1. продавачът бил задължен да предаде обекта на купувача в деня на на нотариалното изповядване, необременен с вещни тежести, възбрани или вписани искови молби. В раздел IV, т.4.1. страните се уговорили, че ако ответното дружество не изпълни поетите задължения, дължи на купувача обезщетение в размер на 10 % от стойността на продавания обект. Твърди се, че към момента на сключване на процесния договор ищцовото дружество вместо плащане е извършило прихващане. Излагат се съображения, че ищцовото дружество владее имота явно и спокойно от 22.07.2009г., без да има спорове за него от страна на ответното дружество и от трети лица. Твърди се, че в имота са извършени подобрения от ищцовото дружество. С тези доводи се моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответното дружество, че ищцовото дружество е собственик на процесния недвижим имот.

Представят се писмени доказателства. Прави се искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „В.Г.“ ООД - в ликвидация, с който се оспорва исковата молба като неоснователна. Не се спори, че „В.Г.“ ООД е обявено в ликвидация и е правоприемник на „Е.*“ ЕООД. Оспорват се твърденията на ищеца за валидно сключен предварителен договор, за платена цена на имота, както и за предадено владение. Твърди се, че предварителния договор не е подписан от управителя на дружеството собственик на имота, поради което липсва валиден договор, който да е породил задължения за дружеството продавач. Сочи се, че облигационните отношения на двете дружества относно извършени СМР не са относими към настоящия спор. Счита, че прихващане на цената на имота не е извършено и, че предвидената в чл. 2.2. от предварителния договор клауза е само бъдеща възможност/обещание, което не е изпълнено. Твърди се, че липсва плащане на цената на процесния недвижим имот. Изтъква се, че задължението на „Е.*“ ЕООД за заплащане на сумата от 67107 лева по посочените фактури е погасено по давност. Развиват се доводи, че владението върху имота не е предавано. Навежда се, че дори да се приеме за валидно сключен, към настоящия момент договора е загубил правното си значение, тъй като правата по него са погасени, 2 поради изтичане на давностни срокове. Посочва, че за ищеца към момента на договоряне било известно, че процесния имот бил обременен с възбрана от НАП, поради което нотариалното прехвърляне на имота не е било възможно преди вдигане на възбраната. Заявява се, че към настоящия момент възбраната върху имота все още не е вдигната, като впоследствие са били наложени и други възбрани от кредитори на дружеството. Сочи се, че ищцовото дружество е държател на чужд имот по облигационно правоотношение, което изключва намерението да свои за себе си.

Предвид изложеното се моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Прави се искане за изискване и прилагане по делото на изп. дело № 2130001108 на публичен изпълнител към НАП. Моли се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, пълномощника на ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли същата да бъде изцяло уважена. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковата молба и поддържа отговора на исковата молба. Също представя писмени доказателства.

Пледира за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан на основанията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът намира, че исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и „Е.*“ ЕООД с ЕИК ***** е бил сключен Договор за строително-монтажни работи на 08.05.2006г. /л.17 по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/. Твърди се от страна на ищцовото дружество, че за извършените от него строителни услуги в размер на 67107 лева с ДДС е издал пет броя фактури, подробно описани в исковата молба, копия от които са приложени по делото /л.12-16 вкл. по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/. Поради неплащане на сумите за извършените от ищеца СМР, между „Е.*“ ЕООД с ЕИК ***** и „К.“ ЕООД бил сключен предварителен договор от 22.07.2009г. за продажба на недвижим имот - Помещение № ** в комплекс „С.д.“ в КК Слънчев бряг /л.11 по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/. От страна на дружеството-продавач, договорът бил подписан от Р. С., дъщеря на управителя на „Е.*“ ЕООД, която потвърждава това обстоятелство в показанията си по делото /л.640 по настоящото дело - т.3/.

Независимо, че в т.3.1.1 от предварителния договор за продажба на процесното помещение № **, е посочено, че продавачът се задължава да предаде на купувача обекта в деня на нотариалното изповядване необременено с вещни тежести, възбрани или вписани искови молби, ищцовото дружество твърди, че владението върху процесния имот му е предадено в деня на подписване на договора – на 22.07.2009г., така както е отразено в последното изречение на т.3.2 в предварителния договор. Твърди се също, че от тази дата – 22.07.2009г. до настоящият момент, ищецът владее явно и необезспокоявано процесния имот, без 3 да е имало спорове относно него от страна на ответника или трети лица. В подкрепа на твърденията си представя Пълномощно за разпореждане с недвижим имот, видно от което управителят на „Е.*“ ЕООД – И.Р.С. е упълномощил бившия управител на ищцовото дружество – А. К. да го представлява от негово име и за негова сметка, като подаде заявления за включване на ел.енергия относно недвижим имот, находящ се в КК Слънчев бряг – запад, ВС „С.д.“, партер, представляващ: Помещение № ** /л.24 по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.том 1/. Представен е също Приемо-предавателен протокол от 19.08.2009г., свидетелстващ за проведена среща между ел.техник от „Е.*“ ЕООД и А. К., на която техническото лице е замерило показанията на дневната и нощната електроенергия, както и на индивидуалния водомер в имот № В-5 /л.20 по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/. В подкрепа на твърденията за необезпокоявано владеене на имота от страна на ищеца е представен и договор за наем, сключен между ищцовото дружество и „В.М.“ ЕООД на 04.12.2014г. /л.2123 вкл. по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/. Представените писмени доказателства не са оспорени от ответника и са приети по делото. В хода на съдебното производството са разпитани трима свидетели, водени от ищцовата страна.

От представената по делото справка от Търговския регистър по партидата на „Е.*“ ЕООД /л.25-26 вкл. по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/ се установява, че дружеството е заличено и негов правоприемник е „В.Г.“ ООД - в ликвидация, с ЕИК ***** – ответник по иска.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва твърденията на ищеца за придобИ.е на процесния имот в резултат на изтекла в негова полза давност, като твърди, че имота е ползван неустановено време от ищеца като държател, но не и като владелец. В подкрепа на това заявява, че на ищеца е било известно, че ответното дружество е имало и има задължения към НАП, заради които процесният имот е бил възбранен, което е било и причина да не се стигне до сключването на окончателен договор за покупко-продажба.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост, основан на изтекла в полза на ищеца придобивна давност, считано от 22.07.2009г., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗС.

В тежест на ищеца в качеството на страна, заявяваща право на собственост върху имота, е да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание. За да произведе ефект придобивната давност е необходимо да бъде доказано от ищеца намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобИ.ето, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността. В негова тежест е да установи по делото при условията на главно и пълно доказване две кумулативно дадени предпоставки - претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява собственическите 4 правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика. При доказването на тези факти, в тежест на ответника е да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост върху процесния имот. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 658 от 30.05.2023г., постановено по настоящото дело /л.32-34, том.1/.