Решение № 402 от 18.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Перник, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720105166 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор против М. Б.

Н., ЕГН ********** от гр. ***

Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в топлоснабдена сграда, представляваща етажна собственост, с административен адрес: гр. ***. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището, собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в уговорения срок.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника топлоснабден имот, с административен адрес: гр. ***топлинна енергия.

Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 1836.99 лв. и ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати.

Ищецът твърди, че ответникът му дължи и сумата от 46.84 лв., представляваща стойността на монтирани в имота измервателни уреди и 5.92 1 лв. – обезщетение за забава върху същата за периода от 10.03.2019 г. – 23.07.2020 г.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.

410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 1776/2022 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1836.99 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. в топлофициран обект, с административен адрес: гр. *** ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, както и сумата от 46.84 лв., представляваща стойността на монтирани измервателни уреди или уреди за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. – 23.07.2019 г. и лихва за забава в размер на 5.92 лв. за периода от 10.03.2019 г. до 23.07.2020 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1776/2022 г. по описа на ПРС.

Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. С него искът е оспорен по основание и размер.

Ответникът оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесните недвижими имоти. Твърди, че между него и ищеца не съществува облигационно отношение. Оспорва редовността на водене на счетоводството на ищеца. Оспорва достоверността на представеното от него извлечение от счетоводните сметки. Счита, че същото не отразява реално потребената топлинна енергия. Оспорва количеството топлинна енергия, което е доставено в топлоснабдения имот. Твърди, че стойността на доставената топлинна енергия е изчислена неправилно. Оспорва извършването на редовни периодични проверки на измервателните уреди.

Сочи, че ответникът не е изпълнявал задължението си по облигационното отношение. Твърди, че представените общи условия не са влезли в сила.

Заявява възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за част от исковите суми.

Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни, евентуално като погасени по давност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител – юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. Г., поддържа отговора и оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира адвокатско възнаграждение.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:

2

Искът е предявен от процесуално легитимирани страни и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 1776/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1096/06.04.2022 г., допълнена с разпореждане № 15118/17.10.2022 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника, както и монтирането на измервателните уреди и уредите за дялово разпределение и цената им.

Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.

Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.

Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени доказателства за публикуване на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД в един местен ежедневник – вестник „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. На съда е служебно известно, че представените общи условия са публикувани и в един централен ежедневник – вестник „Новинар“, бл.

101/2008 г. Предвид изложеното съдът приема, че предпоставките на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат отношенията по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема, че те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 3 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

От представения нотариален акт за дарение, със запазване на вещно право на ползване № 80, том ХХII, дело 5441/1997 г., извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти и удостоверение за наследници изх. № *** г. е видно, че ответникът – М. Б. Н., през спорния период е единствен ползвател на апартамент № 17, находящ се на шести етаж, във вх. „Л“ от сграда – блок № 64, с адрес: гр. ***

Затова, съдът приема, че през спорния период - 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ответникът е имал качеството клиенти/купувачи на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и съответно дължи заплащане на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия.

За установяване на количеството на последната и стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й. и Я. А..

Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца. Затова съдът намира заключенията за обективни и обосновани.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Р. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. разпределението на топлинната енергия в сградата етажна собственост се извършва от „Топлофикация - Перник“ АД. Системата за дялово разпределение в сградата е въведена през 08.01.2002 г., за което е сключен договор с „Виттера енерджи“ ЕООД за монтиране на уреди за дялово разпределение. Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.

Установява се също, че отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал.

4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип.

Следователно същият може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след съобразяване на нормативните технологични загуби от съоръженията в АС по данни на производителя, броя на работни дни за отопление и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и връщащата вода, както и температурата на почвата.

Констатацията на вещото лице е че са спазвани изискванията на Наредба 16334/06.04.2007 г.

Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.

4

Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за топлоснабдения имот, собствен на ответника е начислявана прогнозна топлоенергия за отопление на имот от отоплителни тела, монтирани в имота, за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлоенергията е отчитана прогнозно, след отчетните периоди по изчислителен път за отопление от отоплително тяло в помещение в баня и по отчет от отоплителни тела в помещения хол, спалня, детска стая и за БГВ, след което е извършвано изравняване.