Определение № 482 от 22.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500181 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ш. Ф. М. против протоколно определение от 07.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1928/2023г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., с което е прието, че жалбоподателят е загубил правото да приеме наследството, останало от Н. И. М., ЕГН **********, починала на 28.10.2020г., като е разпоредено това обстоятелство да се впише в особената книга на съда по чл.49, ал.1 ЗН.

В частната жалба се твърди, че от първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, като е даден ход на делото, въпреки че жалбоподателят не бил редовно призован. Той от години живеел в Германия, като регистрацията му по настоящ адрес била там. За заведено дело по молба от „Банка ДСК“ЕАД по чл.51 от ЗН узнал случайно, след постановяване на обжалваното определение.

По причина на това, че бил лишен от участие в делото, жалбоподателят не успял да представи документи от съществено значение за произнасянето на съда. Обжалваното определение освен това било постановено в противоречие с материалния закон, тъй като Ш.

М. бил наследник на Н. М. по нотариално завещание и той приел наследството по това завещание. Представени са нотариално завещание, извършено с акт № 2 от 24.04.2018г. на Нотариус Т. К., и решение № 539/18.02.2022г. по гр.д.№ 16648/2021г. на ПдРС, с което е допусната промяна на имената на жалбоподателя от К. Й. М. на Ш. Ф. М..

Отговор на частната жалба е подаден от молителя в производството "Банка ДСК" АД, с който се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

1

Производството пред първоинстанционния съд е инициирано по молба на банка ДСК, с която по реда на чл. 51 от ЗН е поискано от съда да определи срок на наследниците на починалия кредитополучател Н. М., в който да заявят дали приемат наследството, или се отказват от него. С определение в з.з. на 04.08.2023г. делото е насрочено за разглеждане в публично съдебно заседание на 07.11.2023г., като на ответниците по молбата е дадено указание да се явят лично в о.з. и да заявят, дали приемат наследството или да заявят приемането на наследството с писмени молби, с нотариална заверка на подписите.

В удостоверението за наследници на Н. М. е посочен следният адрес на жалбоподателя: *** Призовката, изпратена на този адрес е върната невръчена, с отбелязване от призовкаря, че на адреса се помещава „ВиК“ЕООД- гр.Пловдив и няма жилищна сграда.

Разпоредено е да се извърши справка за адресна регистрация. В справката за адресната регистрация на Ш. М. е отразен същият адрес, като негов постоянен и настоящ адрес.

Изпратена е нова призовка на този адрес, като този път е върната с отбелязване, че по сведение на лицето К. М. жалбоподателянт не живее на адреса и жилището е необитаемо.

Разпоредено е да се залепи уведомление по чл.47 от ГПК и такова е залепено на 12.10.2023г.. В о.з. на 07.11.2023г. първоинстанционният съд е приел призоваването на жалбоподателя за редовно по реда на чл.47 от ГПК.

Връчването на съдебни книжа по реда на чл.47 от ГПК приключва с назначаване на особен представител по ал.6. В производството по чл.51 от ЗН назначаването на особен представител е безпредметно, тъй като правото на наследника да приеме или да се откаже от наследство е лично и не може да бъде упражнено от назначен от съда адвокат. В този смисъл правилно първоинстанционният съд не е назначил особен представител на жалбоподателя по чл.47, ал.6 от ГПК, но тъй като на същия обективно не би могло да бъде осигурено правото на лично участие в производството по делото, същото е следвало да бъде прекратено по отношение на него. Освен това, по силата на универсалното завещание по представения акт № 2 от 24.04.2018г. на Нотариус Т. К., Ш. М. се легитимира като единствено наследник на наследодателката Н. М., при което липсва правен интерес от това да му бъде определен срок за приемане на наследството. Ето защо, обжалваното определение ще следа да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, като извършеното вписване в особената книга на съда бъде заличено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА протоколно определение № 9517/ 07.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1928/2023г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., с което е прието, че жалбоподателят Ш. Ф. М. е загубил правото да приеме наследството, останало от Н. И. М., ЕГН **********, починала на 28.10.2020г., като е разпоредено това обстоятелство да се впише в особената книга на съда по чл.49, ал.1 ЗН.

Постановява да бъде заличено извършеното вписване под № 896/2023г. във 2 водената при РС- гр.Пловдив книга по чл. 49, ал. 1 ЗН въз основа на определение № 9517/07.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 1928/2023г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., с което е прието, че жалбоподателят Ш. Ф. М. е загубил правото да приеме наследството, останало от Н. И. М., ЕГН **********, починала на 28.10.2020г., като е разпоредено това обстоятелство да се впише в особената книга на съда по чл.49, ал.1 ЗН.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3