Решение № 4821 от 07.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 07.08.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публично заседание на тридесети юни през 2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА

АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при секретаря Татяна

Щерева и с участието на прокурор Стефанов, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16570/19 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение от 12.07.2019 г. СРС, 90 с-в, по гр.д.№ 71410/18 г. е осъдил Софийски районен съд да заплати на Д.П.Д. сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължими вследствие на забавено правосъдие и разглеждане и решаване в неразумен срок на гр.д.№ 46686/17 г. по описа на СРС, изразяващи се в постоянно психическо напрежение, стрес, притеснения, безпокойство и тревоги вследствие бездействието на съда и продължителността на производството със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до 2 500 лв., както и предявения от Р.И.Д. срещу Софийски районен съд с правно основание чл.2б ЗОДОВ за сумата от 2 500 лв. за обезщетение за обезщетение за претърпени неимуществени вреди дължими вследствие на забавено правосъдие и разглеждане и решаване в неразумен срок на гр.д.№ 46686/17 г. по описа на СРС, изразяващи се в постоянно психическо напрежение, стрес, притеснения, безпокойство и тревоги вследствие бездействието на съда и продължителността на производството.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците- Д.П.Д. и Р.И.Д. в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца за сумата над 300 лв. до пълния предявен размер и в частта, с която е отхвърлен иска на ответницата изцяло.Въззивниците твърдят, че в посочената част решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Излагат оплаквания, че съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност писмените доказателства по делото, и че мотивите са противоречиви.Твърдят, че съдът е приел, че няма спор, че е налице забавено правосъдие, но неправилно е отчел, че е налице необосновано забавено разглеждане на делото извън разумния срок за това само за периода от 08.05.2018 г. до 22.04.2019 г., като същевременно в мотивите е приел, че единствено в периода от 08.01.2018 г., когато е изтекъл срокът за представяне на отговор на исковата молба и е настъпил първият работен ден до 22.03.2019 г. докладчикът по делото не е предприел дължимите процесуални действия за администриране на производството чрез насрочването му в съдебно заседание.Въззивниците твърдят, че периода на необоснованото забавено разглеждане на делото е от 08.01.2018 г. до 22.04.2019 г., а не от 08.05.2019 г.Излагат доводи, че изводът на съда е неправилен и е в противоречие с практиката на ЕСПЧ, съгласно която натовареността на съда не може да бъде основание за забавяне на делата, а държавата е тази, която следва така да организира съдебната система, за да се решават делата своевременно.Твърдят, че забавеното производство не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, дори напротив, и че производството по посоченото дело не е приключило и те продължават да търпят неимуществени вреди от забавено правосъдие.Оспорват и извода на съда, че ищците преувеличават значението на спора по гр.д.№ 46686/17 г., като твърдят, че по този начин съдът е омаловажил обществената значимост на своевременното правосъдие, липсата на което разколебава общественото доверие към съдебната система.Твърдят, че размерът на присъденото обезщетение на ищеца е занижен и не съответства на претърпените неимуществени вреди.Неправилно, необосновано и незаконосъобразно е и решението в частта, с която е отхвърлен иска на ищцата, без да са изложени мотиви.Поддържат, че от показанията на разпитания свидетел А.е установено, че и ищцата се е чувствала дискомфортно от обстоятелството, че срещу семейството й се води дело, и че не е необходимо твърдените вреди да се доказват в настоящото производство.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете изцяло.Претендират разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника-Софийски районен съд /СРС/ в частта, с която е уважен иска, предявен от Д.П.Д. за сумата от 300 лв.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е неправилно и необосновано, и че от свидетелските показания е установено, че ищецът е притеснен от „продължило около 10 години системно водене на дела и оспорване на задължения“ с топлофикационното дружество.Изразява становище, че наличието на тези обстоятелства не е в пряка връзка със съдебното производство, а с причини, стоящи извън отговорността на СРС.Излага доводи, че не е установено по категоричен начин и какви точно неимуществени вреди са претърпени и в какъв размер от тях са причинени от поведението на съда, като твърди, че част от описаните от ищеца емоционални и психически реакции са неразделна част от усещанията на лица, които участват в съдебно производство независимо от неговата продължителност, а в случая ищецът е участвал в повече от едно производство със същото дружество.Въззивникът твърди, че за ищеца не са настъпили твърдените вреди, и че присъденият размер от 300 лв. е завишен и не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска изцяло, а ако прецени същия за основателен-да намали размера на присъденото на Д.П.Д. обезщетение.Претендира разноски.

Въззивникът-ищец- Д.П.Д. оспорва жалбата на ответника, като твърди, че съдът правилно е приел, че искът е основателен, и че са доказани претърпените от него вреди.Моли съда да отхвърли жалбата.В съдебно заседание въззивницата-ищец-Р.И.Д. чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата на СРС.

Въззивникът-ответник-Софийски районен съд оспорва жалбата на ищците и моли съда да я отхвърли, като излага твърдения, че съдът е изложил своите правни изводи съобразно чл.235, ал.2 ГПК, и че не е установено, че твърдените вреди са вследствие забавено разглеждане от СРС на гр.д.№ 46686/17 г.

Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците и за основателност на въззивната жалба на ответника.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ.Ищците- Д.П.Д. и Р.И.Д. твърдят, че „Т.С.“ ЕАД е образувала срещу тях заповедно производство № 21786/17 г. на СРС, 127 с-в за неплатена топлинна енергия в размер на 2 046,15 лв., представляваща главница за периода от м.май 2015 г. до м.април 2016 г. и 111,97 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 29.03.2017 г., както и 10,45 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.Твърдят, че са подали в срок възражение по чл.414 ГПК и „Т.С.“ ЕАД е образувала исково производство под № 46686/17 г. на СРС, 127 с-в.Твърдят, че са получили преписи от исковата молба и в срока по чл.131 ГПК и са подали отговор на същата- на 05.12.2017 г. и от 06.12.2017 г. и че до момента на подаване на исковата молба делото е на доклад при съдията на състава и не е насрочено.Твърдят, че бездействието на Софийски районен съд е в противоречие с правото им на разглеждане на производството в разумен срок и на справедлив съдебен процес съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.Твърдят, че от ненасрочването на делото твърдят вреди, свързани с напрежение, стрес, неведение от изхода на делото и увеличаване на начисляващата се лихва при евентуално уважаване на иска на „Т.С.“ ЕАД.Излагат доводи, че забавеното правосъдие е равносилно на липса на справедливост и срива общественото доверие в правосъдието и авторитета на съда, чиято основна функция е правораздаването.Поддържат становище, че продължителността на производството се преценява с оглед критериите по чл.2б, ал.2 ЗОДОВ и тези, установени в практиката на ЕСПЧ, а именно: общата продължителност и предмета на производството, поведението на страните и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, имащи значение за правилното решаване на спора.Разглеждането на делата в разумен срок е принцип на процеса, уреден в чл.13 ГПК и е право, обект на защита от ЕКЗПЧОС.Твърдят, че в случая липсва правна и фактическа сложност на производството и липсата на насрочване на делото многократно надхвърля разумния срок.Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно психическо напрежение, стрес, притеснения, безпокойства, тревоги вследствие бездействието на СРС и продължителността на производството, което им създава усещане за липса на справедливост и неефективност на правораздаването в размер на 5 000 лв.-по 2 500 лв. на всеки от тях със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Видно от представеното копие от гр.д.№ 46686/17 г. на СРС, 127 с-в и ч.гр.д.№ 21786/17 г. на СРС, 127 с-в на 06.04.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е подало заявление вх.№ 3025156 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.И.Д. и Д.П.Д. при условията на солидарност за сумата от 2 046,15 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „Зона Б-5“, бл.9, вх.Б, ет.9, ап.123, аб.№ 196351;

111,97 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 29.03.2017 г., както и 10,45 лв., представляваща сума за дялово разпределение и 1,15 лв.-лихва за забава върху нея със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, разноски за държавна такса в размер на 43,40 лв. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 21786/17 г.На 23.04.2017 г. СРС, 127 с-в е издал заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.В срока по чл.414 ГПК ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, като съобщението с указанията е получено на 12.06.2017 г.Исковата молба по чл.415 ГПК е подадена на 11.07.2017 г. и на същата дата е образувано гр.д.№ 46686/17 г. на СРС, 127 с-в.С разпореждане от 22.07.2017 г. на ищеца са дадени указания да отстрани нередовността на исковата молба, като довнесе държавна такса в размер на 188,41 лв.Съобщението с указанията е връчено на ищеца на 31.07.2017 г.На 07.08.2017 г. ищецът е представил доказателства за изпълнение на указанията.На 09.08.2017 г. СРС е издал разпореждане за изпращане на всеки от ответниците на препис от исковата молба за писмен отговор в 1-месечен срок.Съобщенията, изпратени на адреса на ответниците, посочен в исковата молба, са върнати в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 16.08., на 22.08. и на 19.09.17 г. и лицето не е открито.На 05.10.2017 г. е извършена служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответниците по делото.На 06.11.2017 г. Д.П.Д. и Р.И.Д. чрез пълномощника си-адв.Б.С. са получили преписи от исковата молба по реда на чл.47, ал.2 ГПК и са подали отговори на същата на 05.12.2017 г.С определение от 22.04.2019 г. докладчикът по делото е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.2019 г.

Разпитаният по делото свидетел С.П.твърди, че Д. непрестанно е споделял с него, че има дела с „Топлофикация“ и не може да получи решение, непрекъснато има дела и няма краен резултат, съпругата му също му е казвала това и е била твърде разтревожена.Свидетелят заявява, че ищците се вълнуват от решението с посоченото дружество, че нямат краен резултат.Ищецът се е оплаквал и от съдебни изпълнители, че са му запорирали сметките.Свидетелят знае само за това дело.

По делото е разпитан като свидетел и С.А., който твърди, че ищецът му е споделил, че има дело с „Топлофикация“ в продължение на година и половина или две години.Той му се е оплаквал многократно, че дружеството прави всичко възможно да бави производството, с което ангажира неговото внимание, нерви и здраве.Когато стане въпрос за тази тема той вече е силно изнервен.Твърди, че при ищеца не е налице дълбока и сериозна личностна промяна, но му се е оплакал, че такива проблеми влияят на здравословното му състояние, това е стресова ситуация и се предава на съпругата му и на децата.Ищецът е споделил с него, че пие лекарства, които го успокояват.Твърди, че му действа самото времетраене и изпитва стрес, дискомфорт, неудобство от мисълта, че има такова дело.Друга причина е обяснението на Д. към съпругата му затова, че делото продължава, която също изпитва дискомфорт от това, че срещу семейството се води дело, което не може да приключи.