Решение № 247 от 18.07.2019, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 1223/2018
- Вид
- Решение № 247
- Подписан
- 18.07.2019
- В сила
- 09.08.2019
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ДРАГИЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 9 т. 2 · Закон за счетоводството
- чл. 326 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328 ал. 1 т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 333 ал. 1 т. 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 333 ал. 1 т. 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал. 3 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.
Велинград, 18.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1726 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ; и чл.344, ал.1, т.2 от КТ Производството е образувано по искова молба на Б.И.К., ЕГН ********** ***, против „СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ЖК Люлин, бл.704, ет.3, ап.29, представлявано от управителя С.К..
Предявени са обективно съединени искове за признаване на Заповед № 2018001/01.06.2018г. за незаконосъобразна и извършеното с нея уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Ищецът твърди, че на 07.06.2010г. сключил Трудов Договор № 8/07.06.2010г. с ответника „Сент Нетком Трейдинг" ООД, представлявано от тогавашния управител Ц.К.К., като заемал длъжността „Работник ремонт и поддръжка на машини и съоръжения”. С Допълнително споразумение от 01.06.2011г. бил преназначен на длъжността „Електромонтьор по силни токове" за неопределено време. През септември 2011г. получил възпаления на дихателните пътища, като се появил и задух без повлияване от положението на тялото, който се засилвал при физическо усилие; обща отпадналост, сърцебиене; леки болки в гръдния кош и кръвохрак. От тогава периодично посещавал отделенията на многопрофилните болници във Велинград.
Обикновено диагнозата било „Хронична недостатъчност", за което му били и издавани и множество болнични листове. През 2015г. бил освидетелстван от Териториална Експертна Лекарска Комисия, първи състав на Общи заболявания към Многопрофилна болница за активно лечение гр. Пазарджик, като му било издадено и Експертно решение № 0270/22.10.2015г. С него му била определена 44 % трайно намалена работоспособност, след като бел преосвидетелстван. Тогава длъжността му била определена за заемане от трудоустроен работник, като решението на ТЕЛК спомогнало затова. По-късно пак при множество посещения на отделенията в местните болници му били издавани болнични листове, като последните два доста трудно ги предал на работодателя си, понеже не искал да ги приема и правил множество опити да ги предаде. Получило се така, че предпоследния болничен лист го предал на представител на работодателя на ръка, като бил подписан за това приемно-предавателен протокол от 29.05.2017г., а последния болничен лист не можал и да го предаде. Понеже страдал от хронична болест, ежемесечно вземал лекарства за заболяването, като в края на 2017г. от аптеката му отказали да ми издадат такива, понеже бил с прекъснати здравно-осигурителни права. Тогава подал жалба по „Инспекция по труда" и разбрал, че фирмата е била продадена на друг, както и сега седалището й да е в София. От „Инспекция по труда” София област получих отговор, от който разбрал, че трудовия му договор е бил прекратен. Тогава изпратил нова молба до „Инспекция по труда” София област, като във връзка с нея на 20.07.2018г. получил писмо, в което се съдържала оспорената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Счита тази заповед за незаконосъобразна по следните съображения:
Заповедта е незаконосъобразна понеже не са налице фактическите основания за издаването й. Така в нея било записано, че на основание чл. 328 ал. 1 т. 7 КТ -поради преместване на предприятието в друго населено място на 08.06.2017г. и фактически отказ на работника да го последва се прекратява трудовия му договор. Изложения законов текст наистина давал правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение, отправяйки писмено предизвестие до работника в сроковете по чл. 326 ал. 2 КТ, когато работникът откаже да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. - чл. 328 ал. 1 т. 7 КТ - фактическият състав на това основание включва три кумулативно необходими елемента: преместване на дейността или на обособени звена от нея в друго населено място; писмено предложение на работодателя към работника или служителя да последва преместваната дейност; отказ на работника или служителя да последва преместваната дейност в друго населено място”.
В конкретния случай не е било налице нито едно от трите комулативни предпоставки на фактическия състав на чл. 328 ал. 1 т. 7 КТ.
На първо място не било налице преместване на дейността или на обособени звена от нея в друго населено място понеже на практика от момента на продажбата на фирмата на работодателя последния не бил осъществявал никаква дейност. Както станало ясно по-горе, по повод прекъснатите на ищеца здраво-осигурителни права, той подал жалба в „Инспекция по труда” София и получил Писмо с изх. № 18072234/28.06.2018г. , в което го уведомили, че след оказано съдействие от страна на 09 РПУ към СДВР е бил осъществен контакт с новия управител на фирмата - С.Я.К., който писмено декларирал, че е управител от 08.06.2017г. и оттогава до момента на декларацията дружеството не е осъществявало дейност. При направена справка в интернет страницата на Агенция по вписванията - Търговски регистър се установило, че за 2017г. дружеството не е публикувало в сроковете нито годишен финансов отчет, нито пък декларация по чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч за неосъществена дейност. При това в самата заповед липсвало изрично посочване дали се премества цялата дейност на предприятието или отделно негово звено, както и преместването от кое в кое населено място е.
За да е налице преместване на предприятието или негово поделение в друго населено място, било необходимо и след преместването да е запазена като цяло структурата, дейността и дори относителната обособеност на преместеното предприятие и поделение, а да е променено единствено мястото на извършване на дейността. За преместване можело да се говори, когато е ясно, че макар и на ново място, това е старото предприятие или поделение.
На второ място не било налице и писмено предложение на работодателя до ищеца да последва предприятието в новото населено място. Такова предложение не било отправяно по никакъв повод. Вместо това ищецът разбрал за направената промяна във фирмата, след като подал жалба в ИТ Пазарджик. От страна на новия управител на фирмата не бил получавал никакви предложения да ги последва. Ако бил получил щял да ги последва, още повече че разполагал и с жилище в гр. София, където да живее.
На трето място, тъй като не бил получил писмено предложение на работодателя да последва предприятието в новото населено място, то и не бил налице отказ от страна на ищеца да последва предприятието.
Освен това счита, че заповедта била незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и заобикаляне на същия. Така в нея било записано, че на основание чл. 328 ал. 1 т. 7 КТ -поради преместване на предприятието в друго населено място на 08.06.2017г. и фактически отказ на работника да го последва се прекратява трудовия му договор. От своя страна пък новия управител на фирмата - С.Я.К. писмено декларирал пред ИТ София, че е управител от 08.06.2017г. и оттогава до момента на декларацията дружеството не е осъществявало дейност. В конкретния случай смята, че по този начин работодателят се е опитал да заобиколи закона, като фактическото прекратяване е станало на основание чл. 328 ал. 1 т. 1,2 или 3, т.е. при закриване на част или цялото предприятие или поради намаляване обема на работа. След като е налице неосъществяване на търговска- дейност от страна на работодателя, то смята, че са налице всичките описани основания за прекратяване на договора, но кое конкретно е действителното такова - е в зависимост от взетите решения на фирмата. Затова смята, че в действителност вместо поради отказ да ги последва, работодателят е смесил фактическите състави и основанието е било съвсем друго.
Счита, че заповедта е незаконосъобразна и понеже не били налице законовите изисквания за издаването й. Тъй като страдал от хронично заболяване съгласно Експертно решение № 0270/22.10.2015г., и длъжността му била определена за заемане от трудоустроен работник, то за прекратяване на трудовото правоотношение с трудоустроен работник, се изисквало изрично разрешение за това от инспекцията по труда- Такова не било издадено. В конкретния случай следвало да намери приложение нормата на чл. 344 ал. 3 КТ според която, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. При което и заповедта е незаконосъобразна, понеже е нарушена нормата на чл. 333 ал. 1 т. 2 и 3 КТ като не е преодоляна предварителната закрила срещу уволнение.
Освен това в изпратения по пощата екземпляр на Заповед № 2018001/01.06.2018г. не било посочено от кой е подписана - имената на издателя, като и нямало печат на дружеството, с оглед на което смята, че не е налице валидно издадена заповед от страна на новия управител на дружеството.
На последно място счита, че заповедта е незаконосъобразна понеже бил нарушен принципът на добросъвестността, залегнал в чл. 8 КТ. Според чл. 8 ал. 3 КТ при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. В конкретния случай ищецът бил дискриминиран по отношение на физическото му заболяване, изразяващо се в хронична недостатъчност, като може би това било основанието, послужило на работодателя да прекрати трудовия му договор. - факт, който можел само да гадае.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постановите решение, с което да признае Заповед № 2018001/01.06.2018г. за незаконосъобразна и извършеното с нея уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира и разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК не е постъпили писмен отговор от ответника.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Д., поддържа изцяло исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Подробни съображения излага в писмена защита.
В с.з. ответникът, не се явява, не изпраща представител.
Съдът като взе предвид твърденията и доводите на ищеца във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
От представените ТД № 8/07.06.2010г., сключен на осн. чл.70, ал.1, вр.чл.68, ал.1, т.1 КТ, с уговорен срок за изпитване от 1 месец и Допълнително споразумение към него от 01.06.2011г., както и Справка НАП /л.69/, се установява между ищеца Б.И.К. и „СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД –Велинград да възникнало и съществувало трудово правоотношение за неопределен срок, както по време на действие на този ТД и до прекратяването, ищеца да е работил по безсрочен трудов договор , както е заемал последно длъжността “електромонтьор по силни токове ”.
Със Заповед № 2018001/01.06.2018г. (л.11) на управителя на ответното „СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ –поради преместване на предприятието в друго населено място и фактическия отказ на работника да го последва, е прекратено трудовото правоотношение на Б.И.К. за длъжността “електромонтьор”, считано от 01.06.2018г.
Тази заповед не е връчена на ищеца Б.К. от работодателя, но той е узнал за нея на 20.07.2018г., когато му е предадена от ИТ –София, ведно с писмо –отговор с изх.№ 18069430/19.06.2018г. на негова жалба, което твърдение на ищеца не е оспорено от ответника. От тази дата и до предявяване на искова молба за отмяна на уволнението на 14.09.2018г. не изтекъл двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74e4f676-8195-4949-a4d4-49f82e6effe0