Решение № 500 от 15.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Плевен, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430105471 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422,ал.1, вр. чл. 415,ал.1.т2 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 26015/26.09.2024 г. на Агенция за социално подпомагане гр. София, представлявано от изпълнителен директор, срещу С. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, за признаване на установено, че ответницата дължи сумата от 150,00 лв. главница и лихва за забава в размер на 12.10 лв. за периода от 01.08.2023 г. до 05.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че е подадено заявление по което е образувано ч.гр.д.

№2546/2024 г. по описа на РС Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз осн. на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на които длъжникът е осъден да плати 150,00 лв. главница и 12,10 лв. лихва за периода от 01.08.2023 г. до 05.03.2024 г., но заповедта била връчена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което и с Разпореждане№9956 по делото, връчено на 04.09.2024 г., на ищеца било указано да предявят иск за вземането по заповедта. Ищецът твърди, че ответницата С. Г. е подала заявление с вх. № 4497/04.07.2023 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас съгл. чл. 10а,ал.1 от ЗСПД, поради което е отпусната помощ за едно дете в общ размер на 300,00 лв. Към заявлението било приложени удостоверение от ОУ „Христо Ботев“ с.

Пелишат, от което е видно, че детето Н.Д.Х., род. на 03.10.2015 г. е записан във втори клас за учебната 2023/2024 г. За отпускане помощта била издадена заповед на директора на ДСП Плевен, като след влизането и в сила, през месец август 2023 г. е преведена половината от помощта в размер на 150,00 лв. Заявителката била уведомена с т.10 от заявлението, че помощта се възстановява, ако ученикът в рамките на един месец от учебната година допусне отсъствия от 5 учебни часа без уважителни причини. Съгласно служебната информация в Интегрираната информационна система на АСП, на МОН, детето Н.Х. допуснал отсъствие от 51 учебни часа през месец януари 2024 г. Поради това на осн. чл.14,ал.3 от ЗСПД вр. чл. 10а, ал.7, т.3 от ЗСПД и 1 чл. 34,ал.1,т.3 от ППЗСПД била издадена Заповед №Д_ЕН_ВС-23/05.03.2024 г. на директора на ДСП Плевен за възстановяване на недобросъвестно получена еднократна помощ, която била връчена на ответницата по реда на чл. 18а,ал.9 от АПК. Била изготвена и покана за доброволно изпълнение от 05.04.2024 г., също връчена по същия ред на ответницата. Въпреки това, се твърди, че ответницата не е възстановила недобросъвестно получената помощ, нито е сключила споразумение с погасителен план с ДСП Плевен. В заключение се иска от съда да уважи предявените искове като основателни.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител – адв. Д. от АК Плевен, с което счита, че исковата молба е нередовна, тъй като ищец е АСВ гр. София, а исковата молба била подписана от директора на ДСП Плевен, в качеството на пълномощник на директора на АСВ. Съгласно чл.

5,ал.1,т.2 от Устройствения правилник на АСВ, същата се представлявала от изпълнителен директор, без възможност това правомощие да се делегира на директорите на териториални или регионални поделения. В чл. 30,ал.1 от ГПК се сочи, че е регламентирано кои лица могат да представляват юридическите лица, а според чл.

32,т.3 от ГПК и лица с юридическо образование. От съдържанието обаче на представеното към ИМ пълномощно не ставало ясно дали пълномощникът е лице с юридическо образование. По-нататък, ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорват се предпоставките за дължимост на предоставената еднократна помощ, твърдението, че детето е допуснало посочения брой отсъствие без уважителни причини. Проверката на административния орган се ограничила единствено от информацията, предоставена от МОН, не се изследвало дали има уважителни причини, с което органът нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9 от АПК. Ответникът формулира довод за нищожност на Заповед №ДЕН-ВС-23/05.03.2024 г. на директора на ДСП Плевен, поради вътрешнопротиворечие.

В адм. акт било посочено, че общата сума от 150,00 лв. не съответства на определения общ размер от 162,10 лв., което представлявало съществено нарушение на правилата при издаване на ката. Липсвали и доказателства, че С. Г. е уведомена за провежданото административно производство срещу нея, както и че и е дадена възможност да участва в него. От приложените протоколи за извършени действия и уведомления по чл.18а,ал.9 от АПК било видно, че този ред за връчване е приложен без да са налице законовите предпоставки затова. Ответникът счита, че е нарушен и принципа за съразмерност. От данните по делото се установявало, че детето е записано във втори клас, посещавало е учебните занятия през първия срок, като едва в последния месец е допуснало твърдените 51 отсъствия. От това можело да се направи извод, че отпусната помощ е ползвана по предназначение – за покриване на част от разходите в началото на учебната година съгл. чл.10а от ЗСПД, а искането за нейното възстановяване поради непосещение на учебни занятия в края на първия учебен срок, засягало правата и интересите на детето и причинявало вреди по-големи от преследваната цел. По отношение по реда по който е връчена заповедта, ответникът счита, че същият не е спазен, тъй като липсвали доказателства, че са поставени съобщения на таблото на ДСП Плевен или интернет страницата му съгласно чл. 18а,ал.10 от АПК. Поради това не можело да се приеме, че заповедта е надлежно връчена, респ. същата не била влязла в сила, както се твърди. В заключение се иска от съда да отхвърли предявените искове.

В с. з. ищецът поддържа исковата, представлява се от юрк. С., който потвърждава извършените процесуални действия, моли предявените искове да бъдат уважени, претендира разноски.

В с. з. ответникът чрез своя особен представител оспорва предявените искове по изложените в отговора съображения.

2

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 12875/10.05.2024 г. на Агенция за социално подпомагане в София, е издадена заповед за изпълнение №1491/13.05.2024 г. по ч.гр.д.№2546/2024 г. по описа на РС Плевен, и изп. Лист, с които длъжникът С. Р. Г., ЕГН **********, е осъдена да плати сумата от 150,00 лв. главница и сумата от 12.10 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2023 г. до 05.03.2024 г.. Видно от приложените преписи от покана за доброволно изпълнение е че препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, а с Разпореждане №9956/03.09.2024 г. по делото е указано на заявителя да предяви установителен иск за вземанията си, което е връчено на 04.09.2024 г. на същия.

От заявление с вх. №4497/04.07.2023 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД, се установява, че е подадено от С. Р. Г., ЕГН **********, за детето Н.Д.Х., ЕГН **********, втори клас. Видно от съдържанието на образеца на заявлението е, че в т.10 заявителят е уведомен, че ако детето не постъпи в училище, не продължи обучението си през втория учебен срок, или до завършване на съответния клас детето е допуснало в рамките на един месец от учебната година 5 учебни часа, за които няма уважителни причини, се възстановява получената част от помощта заедно със законната лихва.

От приложеното удостоверение на ОУ „Христо Ботев“ с. Пелишат, с изх. № 253/26.03.2023 г. на училището, е видно, че детето Н.Д.Х. е ученик във втори клас на училището за учебната 2023/2024 г.

Със Заповед от 05.07.2023 г. на директора на ДСП Плевен е отпуснато на С. Р. Г. еднократна помощ за дете Н.Д.Х. в размер на 300 лв. за срок от 01.07.2023 г. до 29.02.2024 г., от които 150 лв. след влизане в сила на заповедта и 150,00 лв. в началото на втория учебен срок.

Със Заповед №Д_ЕН_ВС_23/05.03.2024 г. на директора на ДСП Плевен е наредено на С. Р. Г. да възстанови неправомерно получената социална помощ, отпусната по горе описаното заявление. В заповедта е посочено, че общия размер на задължението е 162,10 лв. от които 150 лв. главница и 12,10 лв. лихва. Съгласно мотивите на акта, лицето е уведомено с т.10 от заявлението за последиците при допуснати отсъствие от 5 учебни часа, без уважителни причини, като съгласно справката от ИИС от АСП, от МОН, детето е допуснало 51 отсъствия през месец януари 2024 г.

От приложеното уведомление от 14.03.2024 г., адресирано до С. Р. Г., с настоящ адрес в гр. ***, се установява, че адресатът е уведомен, че на 05.03.2024 г. е издадена заповед на директора на ДСП Плевен, по която е страна. Екземпляр от заповедта се намирал в ДСП Плевен, като същият можело да се получи в едноседмичен срок, от поставяне на уведомлението на горепосочения настоящ адрес – 14.03.2024 г.

Видно от протокол за извършени действия на осн. чл. 18а, ал.8/9 от АПК, изготвен от Т.Т.Ч. и Т.Г.Д., е че на 14.03.2024 г. в 16.10ч е посочените служители на отдел Социална закрила, посетили адреса на С. Р. Г., в гр. ***, за да връчат заповед от 05.03.2024 г. на директора на ДСП Плевен, но лицето не е намерено, поради което е залепено уведомление на стената на входната врата.

По делото е представена и покана за доброволно изпълнение, адресирана до ответницата, но видно от протокола за извършени действия по чл.18а,ал.8/9 от АПК на л.14 по делото е че лицето не е открито на 16.04.2024 г. в 15.30ч, залепено е 3 уведомление на стената до входната врата от служители на отдел Социална Закрила – Т.Ч. и Т.Д. Съгласно залепеното уведомление, поканата можело да бъде получена в ДСП Плевен, в едноседмичен срок от залепване на уведомлението.

От извлечения от дневник за учебната година 2023/2024 г., относно присъствието на детето Н.Д.Х., през учебните дни на м. Януари 2024 г., се установява, че: 1) според общите сведения на л.55 и л.103 по делото, детето Н.Д.Х. е ученик в първи А клас, под № 9 в класа; 2) в отсъствията по седмици на ученици от първи А клас, на л.84 по делото, ученикът под №9 е допуснал 4 отсъствия по неуважителни причини за седмицата от 01.01.2024 г. до 07.01.2024 г., 4 отсъствие по неуважителни причини и 5 по уважителни причини за седмицата на 08.01.2024 г. -14.1.2024 г., 5 по уважителни причини и 15 по неуважителни причини за седмицата на 15.01-21.01.2024 г., 5 по уважителни причини и 16 по неуважителни за седмицата на 22.01-28.01.2024 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са последователни и непротиворечиви, ползват се с придадената им по чл. 175 и чл.176 от ГПК доказателствена сила и стойност и не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност. Не взетите предвид писмени доказателствени средства са неотносими или излишни към правния спор.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим установителен иск с правно осн. чл. 422,ал.1 от ГПК вр. чл.

10а,ал.3 вр. чл. 14а от ЗСПД за съществуване на парични вземания, които съвпадат по размер и период с издадената заповед за изпълнение, с оглед приложеното ч. гр. д. № 2546/2024 г. по описа на РС Плевен. В законния едномесечен срок съгласно чл. 415, ал.

4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Исковата молба е подадена от легитимирана страна чрез пълномощник, за който е учредена надлежна представителна власт съгл. чл.32,т.3 от ГПК, като са потвърдени и извършените процесуални действия, поради което възражението за ответника е неоснователно.