Определение № 270 от 22.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Варна, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500097 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2811/12.01.2024г. от Т. Я. К., чрез процесуален представител срещу Определение № 14786/13.12.2023 г., постановено по гр. дело № 13469/2022 г. по описа на ВРС, с което производството е спряно на основание чл.229 л.1 т.4 от ГПК.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Изложени са аргументи, че МП не е страна в производството и не е легитимирана нито активно, нито пасивно да иска спиране. В изготвеното от нея писмо не се съдържат данни за конкретни производства , както такова заведено от ответника В. Л., така и за воденото пред РС –Варна, чиито спиране се иска. Не са представени доказателства от Л. да е предявен иск и да е заведено дело пред компетентния съд в България по чл.7 вр.чл.8 от Хагската конвенция от 1980 г. , нито каквото и да е друго дело , което да има значение за правиното решаване на спора по гр.дело № 13469 /2023г. по описа на ВРС.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски съобразно представения списък.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните аргументи.

Производството по гр. дело № 13469/2023г. по описа на ВРС, е образувано по предявените от Т. Я. К.,чрез процесуален представител срещу В. Л. иск с правно основание чл.127 от СК, за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете Яника Виталиевна Л. на майката, определяне местоживеенето на детето , определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, както и присъждане на издръжка в полза на детето . Отправено е искане и за определяне на привременни мерки по чл.127 ал.3 от СК.

1

На 08.12.2023 г. по делото е постъпило Писмо от Директорът на Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" към Министерство на правосъдието на Република България, в което е посочено, че в МП е постъпила молба с рег. № 16-02-20 от 01.11.2023 г. по чл. 8 във връзка с чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., чрез посредничеството на английския централен орган, подадена от В. Л. – баща на детето Яника, за връщане на детето в държавата на обичайното му местопребиваванеВеликобритания, в която са изложени факти за незаконното задържане на детето в България от неговата майка – жалбоподателката.

В писмото е посочено още, че при заведено дело за родителски права при наличието на получена молба по Хагската конвенция, производството по Хагската конвенция е преюдициално по отношение на всички останали висящи дела между страните, свързани с родителската отговорност, поради което МП е длъжно да поиска спиране на тези производства, включително такива касаещи привременни мерки, което следва от разпоредбата на чл. 16 от Хагската конвенция от 1980 г. Като допълнителен аргумент е посочена разпоредбата на чл. 9 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 съгласно която , в случаи на неправомерно отвеждане или задържане на детето, съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своят компетентност, докато детето не придобие обичайно местопребиваване в друга държава членка.

Настоящия съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че на основание чл. 16 от Конвенцията, производството по Хагската конвенция е преюдициално за делото за определяне на родителските права , издръжка, местоживеене на детето и режим на личен контакт, каквото безспорно е предмета на производството по гр.дело 13469/2023г. по описа на ВРС.

От наличното по делото писмо от МП , безспорно се установява, че е налице подадена от бащата В. Л. молба от 01.08.2023г. през английския централен орган за връщане на детето в държавата на обичайното му местопребиваване- Великобритания, по чл. 8 във връзка с чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., за която министерството е информирано на 01.11.2023г.

Възраженията на жалбоподателя , че МП не е страна в производството са неоснователни. От една страна , както правилно е посочил и районният съд, в съответствие с предвиденото в чл.16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на детето по смисъла на чл. 3, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето е било прехвърлено или в която е било задържано, не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се установи, че детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция или че не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението, министерството в изпълнение на посочените норми е длъжно да уведоми съдебния или административен орган за полученото съобщение.

От друга страна, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на България цитираната разпоредба е със силата на закон, т.е. МП е длъжно да уведоми съда разглеждащ иск за родителски права, а последния е длъжен да спре производството по делото до приключване на това по Хагската конвенция или до установяване, че в разумен срок не е образувано съдебното производство пред компетентния съд. Ирелевантно се явява твърдението на жалбоподателя, че не е цитирано конкретно дело или номер на производство по конвенцията.

Спирайки воденото пред него производство по чл.127 от СК, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

2

При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателите не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14786/13.12.2023 г., постановено по гр. дело № 13469/2022 г. по описа на ВРС, с което производството е спряно на основание чл.229 л.1 т.4 и т.7 от ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3