Определение № 6106 от 08.10.2021, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6106 гр. Варна, 08.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110114478 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 срещу П. ВЛ. Б., роден на 04.06.1969 г., специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 195.13 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия за периода от 15.07.2019 г. до 13.11.2019 г. за обект на потребление, заведен с аб. № 0200908379 и кл. № 1100285829, находящ се в гр. Бяла, ул. „Плажна“ № 4, вх. „А“, ап. 8 и 2./ сумата в размер от 27.87 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.08.2019 г. до 29.03.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1206/20.04.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5017 по описа за 2021 г. на РС-Варна.

При проверка редовността на сезиралата съда искова молба и допустимостта на производството по реда на чл. 130 от ГПК, съдът констатира следното:

Ищецът на 08.04.2021 г. е депозирал в деловодството на РС-Варна заявление по чл.

410 от ГПК за издаване на изпълнително основание в негова полза срещу ответника за предявените пред настоящия съдебен състав парични вземания, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 5017 по описа за 2021 г. на РС-Варна.

Въз основа на разпореждане № 3063/20.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 5017/2021 г. на РС-Варна, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК с предмет предявените пред исковия съд вземания.

С разпореждане № 15363 от 01.09.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя, че издадената в негова полза заповед по чл. 410 от ГПК срещу ответника е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и че в едномесечен срок от съобщението има възможност да предяви установителен иск относно вземанията си по заповедта по арг. от чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК.

1

Съобщението е надлежно връчено на заявителя на 07.09.2021 г., като в указания преклузивен срок заявителят е предявил исковете по чл. 422 от ГПК, а именно на 06.10.2021 г., в резултат на което е образувано настоящото производство.

Съдът счита така предявените искове за недопустими. Видно от служебно извършената справка от заповедния съд в ОДМВР-гр. Варна на ответника-длъжник П. ВЛ.

Б., роден на 04.06.1969 г., не му е предоставен статут на пребиваване в Република България, като същият няма и заявен и регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на страната. Това е в унисон и със справката, извършена в НБД „Население“ от заповедния съд.

Същият не е и страна по трудов договор, като видно от вписванията в търговския регистър не осъществява и търговска дейност в пределите на Република България.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК съдът отхвърля заявлението по чл. 410 от ГПК, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, както е в конкретния случай. Съгласно т. 3б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВСК, когато се установи, че заповедта е издадена срещу длъжник, който изобщо няма постоянен адрес или седалище в Република България, същата подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд, който има служебното задължение да осигури движението и приключване на делото /чл. 7, ал. 1 ГПК/. В конркетния случай заповедният съд вместо да упражни това свое правомощие и служебно да обезсили заповедта е дал указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Допуснатото от заповедния съд процесуално опущение следва да бъде коригирано от исковия съд, като настоящото производство бъде прекратено, имайки предвид, че е продължение на заповедното, а издадената заповед по чл. 410 от ГПК обезсилена по арг. от т. 13 от ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14478 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 130 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед № 1206/20.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 5017 по описа за 2021 г. на РС-Варна, на основание т. 13 от ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд – Варна.

Препис от определението да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2