Определение № 984 от 25.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601826 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от подсъдимия А., чрез неговия защитник – адв. С.М.. С нея се атакува определение от 06.02.2025 г., постановено в разпоредително заседание относно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК по наказателно дело от общ характер /НОХД/ № 6414/2024 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, наказателно отделение /НО/, 101 състав, с което съдът е намерил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения от досъдебното производство. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението на СРС, изреждайки редица процесуални нарушения, допуснати в досъдебно производство, които давали повод за прекратяване на наказателното дело и връщане на същото на прокуратурата за отстраняването им, в който смисъл жалбоподателя моли въззивната инстанция да се произнесе.

Съдът е сезиран с частна жалба, подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.

3 НПК, от страна, на която законът е признал правна възможност за това.

Иницииращият производството документ е подаден в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество настоящият състав я намира за основателна.

На 05.02.2024 г. в СРС е внесен обвинителен акт срещу Т. А. за извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. Чл. 201, ал. 1, вр. 26, ал. 1 НК. В разпоредително заседание съдът се е произнесъл в своята компетентност относно въпросите по чл. 248 НПК, като е намерил, че на 1 досъдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до връщането на делото на прокуратурата с цел тяхното отстраняване.

Недоволен от този акт е останал подсъдимият. В своята жалба защитникът му сочи, че са налице редица процесуални нарушения, а именно в обвинителния акт не било посочено какъв вид длъжностно лице бил подсъдимия, тъй като не било посочено коя от хипотезите на чл. 93, т. 1 НК е имал предвид прокурора. На следващо място посочва, че не е описан конкретния начин на осъществяване на присвоителното действие от страна на подсъдимия. На трето място, защитата намира, че при посочване на присвоените суми от подсъдимия, в обвинителния акт е допусната грешка при изчисляването на сумата за периода на октомври месец 2010 г., като в обстоятелствената част погрешно е посочена сумата от 12 325 лв., която не представлявала сбора от изброените преди нея суми. На четвърто място, счита, че разминаването в номерата на трудовите договори и допълнителни споразумения, които са посочени в ОА е съществено и води до противоречие.

На последно място, защитата намира, че в началото на ОА е посочена различна правна квалификация от тази в диспозитива на акта на прокуратурата. По всички тези съображения моли обвинителният акт да бъде върнат за тяхното отстраняване.

Определителната норма на чл. 249, ал. 4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“. Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

Въззивният съд, след като направи собствена проверка на приложените по досъдебното производство документи, прие, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, а именно да разбере за какво престъпление е привлечен в това свое качество.

Според настоящия съдебен състав в заключителната част на обвинителният акт не е очертан предметът на доказване по делото, като не са описани фактологично извършените от подсъдимия действия, с които е бил 2 осъществен състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, т.е. не са поставени рамките на обвинението, по което следва да се произнесе съдът след събиране на необходимите доказателства за установяване на обективната истина, в съответствие с изискванията на чл. 13 НПК и чл. 107 НПК.

Разпоредбата на чл. 202 във връзка с чл. 201 НК очертава характеристиките на престъплението длъжностно присвояване. За съставомерността му законът изисква специален субект, а именно длъжностно лице, на което дадени вещи са поверени в това му качество или връчени за пазене или управление, при което вещите са били неправомерни присвоени от него.

В настоящия случай прокуратурата е изложила съображения за длъжностното качество на обвиняемото лице в обвинителния акт. Съдът не може да се съгласи със защитата, че е необходимо изричното посочване на буквата от чл. 93, т. 1 НК, определяща кой вид длъжностно лице се твърди да е подсъдимия. Това е така, тъй като нормата на чл. 93 НК е дефинитивна, а не очертава правило за поведение, което категорично да следва да присъства в акта на прокурора. Съдът при решаване на делото по същество ще направи преценка въобще може ли подсъдимият да бъде субект на това престъпление, респективно какъв вид длъжностно лице е той. По тези съображения липсата на конкретика в ОА относно буквата по чл. 93, ал. 1 НК, не съставлява съществено нарушение, водещо до ограничаване на права на страни в производството.

Това, което не е посочено в обвинителния акт, а следва задължително да намери място в него, са фактическите дадености, описващи изпълнителното деяние. Непосочването им винаги съставлява съществено процесуално нарушение. За да отговаря обвинителния акт на залегналите стандарти в ТР 2/2002 г. и да предоставя възможност на обвиняемия да се защити, следва да бъде описан начинът, по който деецът е присвоил вещите, предмет на престъплението, което в настоящият случай прокуратурата не е сторила.

Присвояването предполага противоправно третиране на връчената на дееца вещ или поверена му за пазене или управление. В заключителната част на процесния обвинителен акт, където с оглед изискванията за посочване на правната квалификация, представляваща съвкупност от цифрово и словестно посочване на престъпното деяние, следва място да намери фактическото описание на инкриминираната деятелност чрез посочването на законоустановения минимум на твърдения, описващи състава на престъплението, за което обвиняемият се предава на съд. /ТР 6/19.02.2018 г./ В случая, в заключението на обвинителния акт е посочено единствено, че А.

„присвоил сумите, като не ги отчел“, като с това не е конкретизирано 3 поведението по самото фактическо или юридическо своене. Във всички случаи трябва да бъде описано естеството и съдържанието на разпоредителните действия, довели до присвояването. Това е задължителен реквизит на обвинението за присвояване. /Така Решение № 306 от 16.04.2018 г. по н.д. 966/2017 г. на съдия Галина Захарова, ВКС, както и Решение № 360 от 29.10.2009 г. по н.д. 362/2009 г., на ВКС/. Такова процесуално нарушение е винаги съществено, доколкото обвиняемият не може да разбере кои негови действия са престъпни, респективно какво е обвинен да е извършил. Както е посочено в ТР 2/2002 г., принципните постановки на което, независимо, че са приети при действието на отменения НПК, не са изгубили своето значение и към настоящия момент, непосочването в акта на начина на извършване на деянието съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, когато става въпрос за липсващи елементи на престъпния състав, какъвто е случаят. Реквизити на обвинителния акт, предвидени в чл.

246 НПК, са задължителни и наличието им предпоставя валидността на изготвения обвинителен акт, тъй като създават необходимите предпоставки за гарантиране на правото на защита на правоимащите процесуални субекти.

На следващо място, неясен остава въпросът какво отношение имат посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт издадени фактури с получател „Софконсулт-М.С.“ с инкриминираната деятелност, за която подсъдимият е предаден на съд. Твърди се от прокуратурата, че А. е получавал суми от Н.Ю., същата като управител на „Ем Ел плюс“ ЕООД, които суми не е отчел впоследствие. В такъв случай описанието на всички останали фактури с получатели различни от горепосоченото дружества остава изолирано от вмененото на подсъдимия престъпление доколкото не може да се изведе волята на прокурора защо същите са включени в обстоятелствената част на акта, даващ рамките на наказателното производство.

Останалите инвокирани в частната жалба нарушения в обвинителния акт не са съществени такива и не водят до ограничаване правата на обвиняемия, но с оглед връщането на делото на прокурора на гореизложените основания, същият следва да отстрани и допуснатата явна фактическа грешка при сбора на сумите, посочени на л. 5 от ОА, където е посочено 12 325 лв., а в заключителната част на обвинителния акт тази грешка е поправена с посочването на правилния сбор от изброените суми – 12 625 лв. Такова разминаване прокуратурата следва да отстрани и в посочването на правната квалификация в началото на обвинителния акт, която цифрово не съвпада с квалификацията, посочена на няколко други места в обвинителния акт, което очевидно съставлява техническа грешка при изписването. Относно доводът, поддържан с частната жалба, за липса на съвпадение между посочените в обвинителния акт суми и тези от експертизата от досъдебното производство, 4 съдът намира, че този въпрос е такъв по същество и не следва да се обсъжда в разпоредително заседание.

След като съдът констатира, че в заключителната част на ОА представителят на държавното обвинение не е описал словестно състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимото лице, намери, че следва делото да бъде върнато на прокуратурата за изпълнение на дадените в мотивната част на настоящото определение указания.

Водим от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХV Iи въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.02.2025 г. на Софийски районен съд, НО, 101-и състав, по НОХД 6414/2024 г., като вместо това постановява:

ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения съгласно мотивната част на определението.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5