Решение № 651 от 31.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ася Събева

Ралица Димитрова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000500208 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „2С“ ООД срещу решение от 21.11.2022г.на СГС, ГО, 13 състав, постановено по гр.д. № 5481/14г., с което са отхвърлени исковете му по чл.49 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД във вр. с пар.6 от ЕКЗПЧ за обезщетение за имуществени вреди.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон. Поддържа, че исковете не са погасени по давност В депозирания отговор на исковата молба Прокуратурата признава, че давността започва да тече от прекратяване на наказателното производство. Съдът е разгледал възражението за давност въз основа на твърдения, които ответникът не е навел и с които не е обосновал възражението си, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение. Възражението за изтекла погасителна давност е бланкетно и неконкретизирано. По съществото на спора съдът е пропуснал да обсъди всички представени по делото доказателства и всички доводи и възражения на страните в цялост. Поради това е достигнал до неправилния извод, че исковете са неоснователни, ако не са погасени по давност. Жалбоподателят поддържа, че отнемане в полза на държавата на предмета на контрабандата 1 съгласно чл.242, ал.6 от НК / ДВ бр.50/95г./, може да стане само, ако при наличието на престъпление контрабанда. При липса на влязла в сила присъда, не може да се приеме, че такова е извършено, поради което отнемането на стоката от м/т „Батова“ е незаконосъобразно. При доказана контрабанда, законът позволява отнемане в полза на държавата на предмета, но не и продаването му по цени на дребно, както е направила прокуратурата в случая.

Въззивникът твърди, че е извършвал множество доставки на „параксилол“. Има сключени договори, според които именно това вещество е бил техен предмет, а не Бензин А-96. Дружеството е поискало стоката да му бъде върната с цел рекламация. Налице е изрична телеграма от гръцкото дружество- продавач, че е допусната грешка. Това отрича наличие на умисъл за контрабанда. Съдът е съобразил, че при наличието на акт за установено митническо нарушение незаконно задържане на стоки, незаконосъобразността на задържането настъпва с прекратяването на наказателното производство. Затова разбирането, че запорирайки стоките прокуратурата е действала правомерно е несъстоятелно. Неправилен е изводът, че той не би могъл да претендира обезщетение от наложения запор, тъй като още преди него няма да може да изпълни, поради доставката на бензин, а не на параксилол. При несъответствие на стоката с уговореното, купувачът има право да иска замяна на вещта и няма право да задържи вещта, а следва да я върне на продавача. Дружеството не е могло да го направи поради наложения запор от прокуратурата. В решението не е коментиран доводът, че наказателното производство не е водено в разумен срок и е допуснато нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ. Постановлението за образуване на предварително следствие е от 19.04.1994г., с което е образувано следствено дело № 329/94г. То е било прекратено на 08.03.1995г., което е отменено от ОП- Бургас. През 2008г. в съда е внесе обвинителен акт срещу управителя на дружеството. Производството е прекратено с определение от 07.04.2009г. на ОС- Бургас, влязло в сила на 23.04.2009г. Наказателното производство е водено повече от 15 години. Въззивникът счита, че са налице всички предпоставки на деликтната отговорност. Сочи, че от действията на ответника е претърпял имуществени вреди. Счита, че е налице пряка връзка между двете. Ако не е бил наложен запор, то той би могъл да извърши рекламация на товара пред „Евроил СА“ и би доставил на „Ямболен“ АД заявеното количество параксилол.

2

Затова моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи исковете изцяло.

Прокуратурата в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Счита я за неоснователна. Поддържа, че ищецът не е доказал противоправност в действията й. Правилно е прието в обжалваното решение, че исковете са погасени по давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба и уточнението й от 09.10.2023г., направено пред САС, ищецът „2С“ ООД твърди, че първоначално е било регистрирано като „С. и син“ ООД, а след това е променило наименованието на „2С“ ООД. На 28.09.1993г. „С. и син“ ООД е сключило договор с „Ямболен“ АД за доставка на суровината „Параксилол“. За периода 30.11.1993г. до 14.02.1994г. дружеството е закупувало необходимите количества от „Нефтохим Бургас“. За доставката на 4 500 мт параксилол е сключил договор с „Евроил СА“- Гърция при цена FOB рафинерия Аспропиргос от 207 щ.д. на м/т и начин на плащане- чрез банкова гаранция през Македония трейс банк. Съгласно фактура № 21/30.03.1994г. до дружеството с транспорт моторен танкер „Батова“ е изпратен параксилол в насипно състояние 4 562.499м/т с единична цена от 207щ.д. или общо 944 437,29 щ.д. На 03.04.1994г. е съставен приемнопредавателен протокол за влизането на м/т „Батова“ в таймчартър между корабособственика „ Параходство Български морски флот“ и чартьора „ С. и син“ ООД. Договорената тайм-чартърна /наемна/ ставка за кораба за периода 03.03.1994г. до 03.06.1994г. е 52, 40 щ.д. дневно или 472 500 щ.д. На 08.04.1994г. доставката на параксилол е изпълнена и с Митническа декларация № 0202679/ 08.04.1994г. е деклариран внос на „Параксилол“ от 4 562.499 кг. с изпращач „Евроил Гърция“ и получател ищецът. Въз основа на тази декларация са начислени мита и данъци в общ размер на 14 562 669лв.

На 15.04.1994г. е съставен Акт за установяване на митническо /валутно/ нарушение, тъй като от анализ на взетата проба от кораба е установено, че тя отговаря на автомобилен бензин А-96. Прието е, че е нарушен чл.51 от ЗМ и 3 е образувана преписка № ЗМ-103/94г. С постановление № 4630/19.04.1994г. на РП- Бургас е образувано сл.д. № 329/94г. за контрабанда в особено големи размери и представляваща престъпление по чл.242, ал.1, б. „в“ и ал.4 от НК. С Постановление № 4630/22.04.1994г. на РП- Бургас е наложен запор върху м/т „Батова“ и товара му, състоящ се от 3 954 м.т. бензин А-96 и е разпоредено на ДФ „Петрол“ да го разтовари и реализира товара. Постановлението за запора е било обжалвано от ищеца и е потвърдено с Постановление №

776/02.06.1994г. на ОП- Бургас. Със заключително постановление от 23.02.1995г. на следовател при ОСС- Бургас е прието, че липсват данни за извършено престъпление и на основание чл.221 от НПК сл.д. № 329/94г. е прекратено. Бензинът е бил реализиран от ДФ „Петрол“ за 101 780 082 лв. и с натрупаната лихва общата сума е 107 780 002лв. Тя е била депозирана в Булбанк. С постановление № 4630/08.03.1995г. на РП- Бургас е прекратено следственото дело и е разпоредено на Булбанк да предостави на „С. и син“ сумата от 107 780 083лв. С писмо № ПД-42/2008г. на ОП- Бургас в ОСБургас е внесен обвинителен акт по сл.д. № 329/94г., с който управителят на дружеството е обвинен в извършено престъпление по чл.242, ал.3 вр. с ал.1, б.

„б“ , вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.2, ал.2 от НК. Било е образувано нохд № 191/2008г. С определение № R-42, произнесено в открито съдебно заседание на 07.04.2009г. е прекратено производството по делото на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Определението е влязло в сила на 23.04.2009г. Производството по делото е продължило повече от 15 години.

Това е нарушение на чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС и държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица. Във връзка с внасянето на параксилол ищецът е осигурил средства за заплащането му чрез банков кредит в размер на 775 000 щ.д. по договор с „Кредитна банка“ АД. Срокът за ползване на кредита е до 25.03.1994г., краен срок за издължаване – 25.05.1994г. Уговорената лихва е 15 % на годишна база. За обезпечаване на кредита банката е приела гаранция от 75 000 щ.д. и залог на закупения параксилол. С допълнителни анекси банката е предоставила на ищеца кредит в размер на 1 613 000 щ.д. и натрупана лихва до 08.03.1995г., датата на превода от „Булбанк“, в размер на 236 087, 91 щ.д. Общата стойност на разходите за закупуване на параксилол са 3 266 611, 52 щ.д. Дружеството е претърпяло преки и непосредствени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирана печалба от 1 611 741, 82 щ.д., очаквана цена по 4 договорената с „Ямболен“ АД доставка, изчислена като разлика между стойността по договора за доставка от 3 266 611, 52 щ.д. и реално получената сума от изплатените 107 780 002, 79 лв., равняващи се на 1 654 869, 60 щ.д.

На 12.03.2001г. дружеството е изплатило кредита, но е заплатило и допълнителна лихва за периода от 08.03.1995г. до 12.03.2001г. от 1 454 388, 33 щ.д. Тя също е пряка вреда от неправомерните действия на ответника.

Затова моли съда да го осъди да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 611 741, 82 щ.д., в едно със лихвата за забава от 4 442 515, 95 щ.д. за периода от 08.03.1994г. до 15.04.2014г., както и

1 454 388, 33 щ.д.- обезщетение за имуществени вреди за неразглеждане на наказателното дело в разумен срок, в едно със законната лихва за забава от 2 578 683, 04 щ.д. за периода 12.03.2001г. 17.04.2014г., в едно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва искове. Счита предявеният иск по чл.2б от ЗОДОВ за недопустим, доколкото действията и бездействията на Прокуратурата са се осъществили преди 15.12.2012г., когато тази разпоредба не е била влязла в сила и е признато правота на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок. Искът е недопустим и поради обстоятелството, че съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ преди да се предяви иск по чл.2б от ЗОДОВ трябва да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по Глава Трета „а“ от ЗСВ. С исковата молба не са представени доказателства. Искът е недопустим, тъй като е предявен от трето лице, което не разполага с право на иск. Направено е възражение за погасяване на правото на иск по давност. Оспорва иска като неоснователен. Ищецът не е страна в наказателното производство и съставът на чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС не е налице. Няма допуснато нарушение на изискването за разглеждане и решаване на делото му в разумен срок.

Наказателното производство е приключило на 23.04.2009г. с влязъл в сила съдебен акт. Към този момент разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ не е съществувала в правния мир.

Претендираните вреди не могат да се свържат с каквито и да било действия или бездействия на прокуратурата. От доказателствата се установява, че гръцкият доставчик е допуснал грешка при товареното на закупената стока и вместо химикалът параксилол е натоварил бензин А-96. Всички вреди, които се претендират са от тази грешка. Прокуратурата не отговаря за вредите, 5 претендирани след внасяне на обвинителния акт в съда. Счита иска и за недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД.

Не се спори, че ищецът разполага с правосубектност като търговец, регистриран по ТЗ като ООД. С решение от 21.03.1996г. по ф.д. № 3741/90г. на СГС, ФО е регистрирана промяна в правноорганизационната форма и наименованието на „С. и син“ ООД в „2С“ ЕООД. Дружеството ищец въпреки предприетата процедура за обявяването в несъстоятелност не е заличен търговец- решение от 04.04.1996г. на СГС по гр.д. № 31/95г. С Решение № 1550/09.08.2012г. по т.д. № 31/95г. на СГС, ТО, VI-11 състав производството по несъстоятелност е прекратено.

Не се спори, че на 28.09.1993г. между „С. и син“ ООД и „Ямболен“ АД е сключен договор да доставка на параксилол. По него ищецът е имал качеството на продавач. Неразделна част от него е спецификация, подписана от контрагентите. Във връзка с извършените доставки на същия химикал от ищеца на „Ямболен“ АД е представена справка, изходяща от последното, за периода от 30.11.1993г. до 14.02.1994г.