Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 677 от 13.07.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 664/2026
Вид
Решение № 677
Подписан
13.07.2026
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 6 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120200664 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59- чл. 63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на В. П. И., ЕГН:********** против наказателното постановление № 25-3388-000474/15.01.2026 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас , РУ 05 Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 183 ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 100 лева / 51.13 Евро.

С жалбата се иска съдът да отмени обжалваното НП, като неправилно.

Не се сочат нови доказателства. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и не се явява.

Не сочи доказателства. Не правят искане за разноски.

Административнонаказващият орган редовно призован, не се представлява. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

Относно процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата е депозирана в 14 дневния преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Изхожда от легитимирано лице, и е срещу годен за обжалване акт.

Подадена е пред надлежен съд и съдържа изискуемите от закона реквизити.

1

Производство пред БРС е редовно образувано.

В акта за установяване на административно нарушение (АУАН), като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя е посочена разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, като описанието на фактическата обстановка, съответства на тази, описана в НП.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били направени писмени възражения.

Като е взел предвид акта и възраженията, както и докладната записка административнонаказващият орган издал атакуваното НП. В него описал същата фактическа обстановка и направил същата правна квалификация както в акта. На основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 100 лева/ 51.13 Евро.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Съдът счита, че при съставянето на акта и издаването наказателното постановление от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Смисълът на забраната в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е ръцете на шофьора да бъдат освободени от държането на мобилен телефон заради неговата лична и на другите участници в движението безопасност. В тази разпоредба, законодателят не изисква от обективна страна водачът да говори по мобилния си телефон, а да не го използва, което включва и държането в ръка.

В настоящия казус по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, по време на движение е използвала мобилен телефон, без да ползва устройство освобождаващо ръцете и.

Съдът намира, че акта и издаденото въз основа на него са правилни.

Жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.

Санкционната норма е определена правилно. Същата е с фиксиран размер и не може да бъде изменена от съда.

Обжалваното наказателно постановление е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Бургаският районен съд,

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление

№

25-3388000474/15.01.2026 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас , РУ 05 Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 против В. П. И., ЕГН:**********, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 183 ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 100 лева / 51.13 Евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд в гр. Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3