Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 997 от 23.07.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 632/2026
Вид
Определение № 997
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 327 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 997 гр. Плевен, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500632 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО почл. 278 вр. чл. 396, ал.1 ГПК.

С Определение №2692/ 18. 06. 2026 г. по гр. д. № 2276/ 2026 г. по описа на РС- Плевен по реда на чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от „НАПРЕДЪК 2020“ с ЕИК*** срещу „НЕДКОВИ“ООД с ЕИК*** иск с правно основание чл. 327 ЗЗД и цена на иска 4975, 89 евро, представляваща неизплатена цена на доставена по договор за покупкопродажба и фактура №0000010155/12. 12.2025 г. чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху банковите сметки ( лева и валута) на ответника „НЕДКОВИ“ООД, открити в БАНКА ДСК АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД до размера на претендираната сума от 4975, 89 евро.

Постановено е да се издаде обезпечителна заповед и такава е издадена от съда и получена от ищеца на 18. 06. 2026 г.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от „НЕДКОВИ“ООД с ЕИК*** срещу определението на районния съд, с което е допуснато обезпечението, в която се твърди, че предявеният иск е неоснователен, тъй като липсват доказателства, че стоката е доставена, ищецът оспорва приемо- предавателните протоколи по делото, доставената стока не е използвана от частния жалбоподател, налице е оспорване на местната подсъдност предвид на това, че седалището на ответника е в гр.

1

София, твърди се, че липсват доказателства за вероятната основателност на иска. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение.

Ответникът по частната жалба „НАПРЕДЪК 2020“ с ЕИК*** е изразил становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 396, ал.1 ГПК от лице, което има правен интерес да обжалва, срещу акт , който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да е основателна молбата за допускане на обезпечение по чл. 389 ГПК съгласно чл. 391, ал.1 ГПК трябва да са налице следните кумулативни предпоставки:предявен и редовен от процесуална страна иск; представени убедителни писмени доказателства за евентуална основателност на иска и / или писмена гаранция в определен от съда размер; когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни реализиране на правата му по решението.

От представените по делото доказателства се установява, че частният жалбоподател е предявил иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр.чл.79, ал.1 ЗЗД срещу ответника за заплащане на цената на доставена стока на ответника от ищеца в размер на 4 975, 89 евро въз основа на издадена от ищеца фактура № 0000010155/ 12. 12. 2025 г. Исковата молба е редовна от процесуална страна.

Към исковата молба е представен Договор №240100016/ 10. 11. 025 г. между страните за доставка на семена със срок на доставка 30. 11. 2025 г. ; издадена фактура на стойност 9732 лв. на 12. 12. 2025 г. от ищеца на ответника; Приемо – предавателни протоколи от 10.11. 2025 г. и от 11. 11. 2025 г. за получена от ответника стока съгласно договора и фактурата; документ за платена държавна такса по предявения иск.

Въз основа на описаните писмени доказателства съдът въз основа на искането на ищеца е допуснал обезпечение на предявения иск, като в 2 мотивите на обжалваното определение е приел, че въз основа на представените писмени доказателства би могло да се направи обосновано предположение, че исковата молба е евентуално основателна. Посочено е , че ищецът има правен интерес от допускане на обезпечението, тъй като при евентуално уважаване на иска реализирането на правата по съдебното решение би било затруднено и на това основание молбата за допускане на обезпечението е уважена изцяло.

Въззивният съд възприема изцяло изложените мотиви в обжалваното първоинстанционно определение. Следва да се посочи допълнително, че след издаване на фактурата на 12. 12. 2025 г. ответникът е могъл да изпълни задължението си в рамките на шест месеца преди предявяване на иска ( който е предявен на 18. 06. 2026 г.), но не е сторил това без да са налице доказателства за обективна причина за неизпълнение на задължението. Това обстоятелство е в подкрепа на обезпечителната необходимост за ищеца, тъй като поведението на ответника сочи на наличие на трудности по реализиране на правата по съдебното решение при евентуално уважаване на иска.

Въззивният съд счита, че изложените доводи в частната жалба за липса на убедителни писмени доказателства с исковата молба са неоснователни, тъй като с исковата молба са представени достатъчно доказателства, които да обосноват размера и изискуемостта на вземането на ищеца към ответника и за евентуалната основателност на предявения иск.

В частната жалба се твърди, че ответникът оспорва приемопредаватените протоколи, но следва да се има предвид, че такова оспорване не е налице в първоинстанционното производство предвид на това, че не е настъпила размяна на книжа към момента на искането за допускане на обезпечението. По отношение на възражение за местната подсъдност такава не е направена пред първоинстанционния съд, съответно липсва постъпил отговор на исковата молба от ответника. По отношение на твърденията за липса на реален правен спор между страните въззивният съд счита, че такъв е налице предвид представените по делото доказателства от ищеца за наличие на договорни отношения и неизпълнение от страна на ответника.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалвманото определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 278 вр. чл. 396 , ал.1 ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение №2692/ 18. 06. 2026 г. по гр. д. № 2276/ 2026 г. по описа на РС- Плевен, с което по реда на чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от „НАПРЕДЪК 2020“ с ЕИК*** срещу „НЕДКОВИ“ООД с ЕИК*** иск с правно основание чл. 327 ЗЗД и цена на иска 4975, 89 евро, представляваща неизплатена цена на доставена по договор за покупкопродажба и фактура №0000010155/12. 12.2025 г. чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху банковите сметки ( лева и валута) на ответника „НЕДКОВИ“ООД, открити в БАНКА ДСК АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД до размера на претендираната сума от 4975, 89 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4