Определение № 200 от 23.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500247 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. Д. Д. чрез процесуалния си представител адвокат А. П. против определение от съдебно заседание на 11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 704/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – VІІІ гр.с., с което е спряно производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с утвърдената съдебна практика по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени и да разпореди продължаване на съдопроизводствени действия по делото.

Ответникът по частната жалба Г. Б. М. чрез процесуалния си представител адвокат Н. Я. счита, че тя е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноските, направени във връзка с обжалването.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и 1 редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 704/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – VІІІ гр.с. е било образувано по предявените от В. Д. Д. против Г. Б. М. обективно кумулативно съединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е съдружник в „И. г.“ ООД, като е извършил превод по банкова сметка на ответника в размер на 140 000 лв., а като основание на плащането е записал „покупка на дружествени дялове от „И. г.“ ООД, тъй като били водени разговори между страните в тази насока, но не се стигнало до подписване на договор /предварителен или окончателен/, поради което платената сума е дадена при начална липса на основание, като ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 140 000 лв., дадена при начална липса на основание, и 1 836,80 лв. лихва за забавено плащане на сумата за периода 05.09.2023 г. до 10.10.2023 г.

Ответникът Г. Б. М. е подал писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като сумата от 140 000 лв. била платена по силата на договорно правоотношение – след проведено Общо събрание на горепосоченото дружество бил сключен предварителен договор за продажба на дружествени дялове от 02.06.2021 г., по силата на който Г. М. като продавач се задължил на продаде на Й. В. Д.а като купувач или на посочено от нея лице собствените си 250 дяла от дружествения капитал за сумата 350 000 лв., а такъв предварителен договор със сходно съдържание бил сключен и с Д. Н. Д., също съдружник в дружеството, уговорените суми били платени на Д. и на 16.11.2021 г. на Общото събрание на „И. г.“ ООД било взето решение за прекратяване участието на съдружниците Д. Д. и Г. М., впоследствие бил постановен отказ да се впише това обстоятелство, а на 23.01.2023 г. В. Д. превел на Г. М. исковата сума от 140 000 лв. за продажба на посочените дружествени дялове.

Въз основа на изложеното ответникът счита, че претендираната сума е била платена като дължима такава по предварителния договор от 02.06.2021 г., сключен между Г. М. и Й. Д.а, и макар последната като съпруга на ищеца да не го е посочила изрично като третото лице, което ще придобие дружествените дялове по договора, това е било обсъждано многократно между страните.

2

В съдебно заседание на 20.03.2024 г. ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Я. е поискал да бъде спряно производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на висящ между страните спор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

С определение от съдебно заседание на 11.04.2024 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като спорът, по който е еобразувано т.д. № 18/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е преюдициален по отношение на разглеждания.

Настоящият състав възприема направения от окръжния съд краен правен извод по обсъждания процесуален въпрос.

От удостоверение на Окръжен съд – Стара Загора от 22.03.2024 г. е видно, че т.д. № 18/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по подадена от Г. Б. М. искова молба за обявяване за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на предварителен договор от 02.06.2021 г., сключен между Г. Б. М. и Й. В. Д.а за покупко-продажба на 100 дружествени дяла от капитала на „И. г.“ ООД за сумата 140 000 лв., като бъде обявен за купувач третото, посочено от Й. Д.а лице, а именно В. Д. Д., и за обявяване за окончателен на предварителен договор от 02.06.2021 г., сключен между Г. Б.

М. и Й. В. Д.а за покупко-продажба на 150 дружествени дяла от капитала на „И. г.“ ООД за сумата 210 000 лв.

Настоящият състав възприема съображенията, изложени от окръжния съд, за това, че исковете по двете дела касаят едно и също материално правоотношение и задълженията, произтичащи от него, което се твърди от ответника в настоящото дело, като евентуалното му наличие ще бъде основание за правомерното получаване, респ. задържане на сумата от М.. От друга страна при евентуално отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ще бъде формирана сила на пресъдено нещо за несъществуването на твърдяното от ответника правоотношение като основание за получаване на сумата, което ще рефлектира пряко върху иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложимо цитираното от жалбоподателя О. № 367/17.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1960/2015 г. по описа на ВКС - І г.о., при което разглежданата връзка на преюдициалност е обърната на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД по отношение иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, поради което правилно е прието, че двата иска имат различен предмет и 3 предметът на първото дело не се включва в предмета на второто.

В разглеждания по настоящото дело спор разрешеният със сила на пресъдено нещо въпрос дали М. и Д. са обвързани от договорно правоотношение, по което е извършено плащането на процесната сума, би имало решаващо значение върху предмета на делото, поради което следва да се приеме наличие на преюдициалност между делата, като дали такава съществува не зависи от датата на образуване на делата, а от техния предмет.

Предвид гореизложените мотови съдът приема, че разрешаването на спора по т.д. № 18/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора има преюдициално значение спрямо настоящия и доколкото са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, обжалваното определение, с което е спряно производството по делото, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника по жалбата направените в настоящото производство разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Н. Я..

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Д. Д. от гр. С. З., бул. С.

********, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Ц. ********** /чрез адвокат А. П./ частна жалба вх. № 5217/17.04.2024 г. против определение от съдебно заседание на 11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 704/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – VІІІ гр.с., с което е спряно производството по делото.

ОСЪЖДА В. Д. Д. от гр. С. З., бул. С. ********, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Ц. ********** /чрез адвокат А. П./ да заплати на Г.

Б. М. от гр. С. З., ул. М. Ж. № *, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. З., ул. Д. Н. № ***** /чрез адвокат Н. Я./ сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/ разноски в настоящото производство.

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5