Решение № 1033 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330107405 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове, както следва:

- установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, с който се иска да бъде признато за установено, че сключеният между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за заем № **********/**********г. е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

- осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 954, 08 лева – недължимо заплатена възнаградителна лихва по нищожен Договор за заем № ************/**********г.

- установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено че сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № **************/*********** г. е нищожен поради липса на основание, поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави;

- осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, да заплати на ищеца сумата от 1547, 92 лв. – 1 платено без основание възнаграждение за поръчителство по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № ***********/***********г.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № ************/*********г., по силата на който на ищеца бил предоставен финансов ресурс в размер от 2000 лева. В чл. 4 от договора било посочено, че в тридневен срок от сключването му ищецът следвало да представи обезпечение измежду две физически лица - поръчители, които да отговарят на определени условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. С оглед посоченото задължение между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № **********/************г. Било уговорено възнаграждение в размер на 1 547, 92 лв. на дружеството поръчител, което се задължило да отговаря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за заем. Посочва се, че ищецът е погасил задълженията си и по двата договора, но се претендира, че същите са недействителни. Поддържа се, че договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. По отношение на договорения лихвен процент се възразява, че не отговаря на действително приложения такъв, доколкото възнаграждението за дружеството – поръчител представлява допълнителна печалба за заемодателя. Изтъква се, че възнаграждението за поръчителя не е включено в размера на ГПР, което води до несъответствие между реално прилагания и посочения в договора размер на ГПР. Относно Договор за предоставяне на поръчителство № **********/***********г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото е акцесорен спрямо договора за заем, а същият е недействителен. Сочи се, че със сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който по същество се твърди неоснователност на исковата претенция. Посочва се, че нищожността на кредитната сделка не се отразява върху действителността на договора за поръчителство, който отговаря на приложимите законови изисквания. Възразява се, че процесният договор не страда от посочените в исковата молба пороци, водещи до нижощност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Оспорва се основателността на предявената искова претенция, като се твърди, че договорът за потребителски кредит отговаря на изисканията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Начинът на формиране на ГПР бил ясно посочен, като съответствал на формулата, регламентирана в Приложение № 1 към ЗПК. В ГПР не следвало да се включва възнаграждение за поръчителство, доколкото не представлява общ разход по кредита.

Размерът на ГПР следвало да се изчислява към момента на сключване на договора, а вземането по договора за поръчителство възниквало впоследствие и единствено при условие, че потребителят е в невъзможност да представи останалите обезпечения. Наред с 2 това сключването на договор за предоставяне на поръчителство не било задължително условие за потребителския кредит, а единствено за обезпечаване изпълнението на задълженията по него.

На основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез намаляване на неговия размер от 954, 08 лева на 324, 08 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем **********/********** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 2000 лева, която последният следвало да върне на 22 двуседмични погасителни вноски, при договорен лихвен процент от 35,00 % и ГПР в размер на 40, 77 %. В чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че в тридневен срок от сключване на договора ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на поръчителство № **********/********* г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължавал да отговаря солидарно с ищеца пред другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по договора за паричен заем, сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 1547, 92 лева, разсрочено на вноски.

От приложената по делото справка за извършени плащания по договора за паричен заем се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД общо сумата в размер на 2 324, 08 лева, от която 2 000 лева – главница и 324, 08 лева – лихва.

Представена е и справка за извършени плащания по договора за предоставяне на 3 поръчителство, видно от която ищецът е заплатил на ответника „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на 1547, 92 лева.

Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза процентът, с който се оскъпява заема с постигнатата договорка за заплащане на възнаграждение на поръчителя е 154, 79 %, като в конкретния случай в ГПР като разход била включена само възнаградителната лихва.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.

Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще 4 надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. В случая действителният размер на ГПР надхвърля в пъти посочения в договора, както и вещото лице е установило. При това положение е налице недействителност на договора.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От събраните по делото доказателства се установи, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор за паричен заем сумата в общ размер на 2 324, 08 лева, от която 2 000 лева – главница и 324, 08 лева – лихва. При това положение предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 324, 08 лева, като недължимо платена по недействителен договор за паричен заем, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.