Решение № 139 от 24.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Велико Търново, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500056 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление град София, пл.“Позитано“ № 5, чрез пълномощник – гл.юрисконсулт Благой Анков, срещу Решение № 440/10.08.2023г. по гр.д.

№ 339/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново в частта, в която е уважен предявения от И. А. М. срещу дружеството иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Б., настъпила при ПТП на 28.05.2017г., в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2019г. до окончателното изплащане. Жалбоподателя излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Развива оплаквания за липсата на материалноправна легитимация на ищеца, доколкото последният е извън кръга на лицата, изчерпателно изброени в Постановление № 4/1961г., Постановление № 581969г. и Постановление № 2/1984г. на Пленума на ВС и не е установена силна емоционална връзка между него и починалия приживе съгласно смисъла, заложен в ТР № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, извън обичайната за този вид отношения. Евентуално, намира за неправилни изводите на съда за липсата на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан и оспорва началната дата, от която е присъдена лихва за забава, тъй като пред застрахователя не били представени всички относими документи, даващи му възможност да се произнесе по предявената претенция.

Прави искане за отмяна на решението в атакуваната част и вместо това постановяване на 1 друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263 ал.2 от ГПК насрещната страна - И. А. М., чрез пълномощника си – АД „М. и Д.“, действащо чрез адвокат Н. М., е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е бил отхвърлен предявения от него иск за сумата над 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тази част. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Изтъква, че при определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е преценил правилно тежестта на претърпените от него вреди – болки и страдания от загубата на баща му, макар и не роден. Не е съобразил увеличения лимит на отговорността на застрахователите към датата на събитието, икономическата конюнктура в страната и съдебната практика по сходни с процесния случаи, поради което е определил силно занижено по размер обезщетение. Прави искане за отмяна на решението в тази част и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен до пълния предявен размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 23.01.2019г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба на ищеца И. А. М. от ответните страни.

В съдебно заседание жалбоподателят ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, чрез своя процесуален представител по пълномощие юрисконсулт Н. Н., поддържа подадената въззивна жалба по подробно изложените в нея съображения. Оспорва насрещната въззивна жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част. Поддържа претенцията си за разноски. Евентуално, прави възражение за прекомерност на претендираните от другите страни адвокатски възнаграждения.

Насрещната страна И. А. М., чрез своя пълномощник, поддържа в писмено становище позицията си по въззивната жалба на ответното дружество. Поддържа насрещната си въззивна жалба и искането, направено с нея, както и претенцията си за разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Евентуално, прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещните страни адвокатски възнаграждения.

ЗД „БУЛ ИНС“ АД не се представлява в съдебно заседание. Оспорва подадената насрещна въззивна жалба в писмено становище. Претендира разноски. В случай на уважаване на насрещната въззивна жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:

Производството по гр.дело № 557/2023г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново е било образувано по искова молба на И. А. М. с правно основание чл.432 от КЗ, в която са изложени твърдения за настъпило на 28.05.2017г. на ПП I-4, 68+600 км София-Варна, в района на с. Малиново, пътно-транспортно произшествие между два автомобила – „Опел 2

Астра“ с рег. № ВТ 94****, управлявано от И. Л. И. и „БМВ 525“ с рег. № ВТ 83****, управляван от К. И. И., при което настъпила смъртта на Р. П. Б., пътник на предна дясна седалка във втория автомобил. Посочено е, че същият съжителствал на съпружески начала с майката на ищеца Е. И. Т., всички са били едно семейство и са живеели в общ дом в много топли и близки отношения, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Твърди се, че ищецът е бил като роден син на починалия Блажев и го е чувствал като свой баща още от 8-9 годишната си възраст и внезапната загуба на последния му се отразила изключително тежко. Приживе между тях съществувала силна и специална връзка, основана на взаимна обич, уважение и привързаност. Р. Б. бил човекът, който ищецът припознал като свой баща и наричал „татко“ и се чувствал щастлив от очакваната в семейството поява на нов негов член. Изтъква се, че ищецът почти не познава своя роден баща, който не се интересувал от него. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имат водачите и на двата автомобила, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за управлявания от И. Л. И. автомобил „Опел Астра“ със ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и за управлявания от К. И. И. автомобил „БМВ“ със ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Посочва се, че по предявените пред посочените застрахователни дружества претенции не му е заплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД постановило изричен отказ за това. Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди първия ответник - ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да заплати на И. А. М. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Б. в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от 23.01.2019г. до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай, че бъде установена изключителна вина на водача на застрахования при втория ответник автомобил, да бъде осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД да му заплати същото застрахователно обезщетение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил материалноправната легитимация на ищеца и твърденията за виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил. Релевирал е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради неизпълнение на вмененото му от закона задължение да пътува в автомобила с поставен предпазен колан и началната дата, от която се претендира присъждане на законна лихва. Оспорен е иска по размер.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба и от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в който са направени идентични оспорвания и възражения.

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/03/117000137713 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от И. Л. И. лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ВТ 94**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

От приложената по делото Присъда № 4 от 19.01.2023г., постановена по НОХД № 326/2022г. на Окръжен съд-Ловеч, се установява, че водачът на л.а. „ Опел Астра“ с рег. № ВТ 94**** И. Л. И. е признат за виновен в това, че на 28.05.2017г. около 8.15 часа на първокласен път I-4 /София-Варна/ при км 68+600, в землището на село Малиново, с посока на движение град варна, при управление на посоченото МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – с поведението си създал опасност и пречка за движението на л.а. „БМВ 525“ с рег. № ВТ 83**** и поставил в опасност живота и здравето на пътуващите в двата автомобила лица, чл.5 ал.2 т.4 от ЗДвП – внезапно преминал в насрещната лента за движение, след което се върнал рязко в своята лента, чл.16 ал.1 от ЗДвП – навлязъл в лентата за насрещно движение без да извършва изпреварване или 3 заобикаляне и чл.20 ал.2 от ЗДвП – не спрял при възникнала опасност от настъпване на ПТП с л.а. „БМВ 525“ с рег. № ВТ 83****, по непредпазливост и при независимо съпричиняване с К. И. И., причинил смъртта на няколко лица, между които Р. П. Б., както и средни телесни повреди на други две лица - престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.2 алт.1 и 2, б.“б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановената по НОХД № 326/2022г. по описа на Окръжен съд-Ловеч влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадените от страните въззивни жалби.

Пред настоящата инстанция жалбоподателят ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ релевира оплаквания относно наличието на материалноправна легитимация на ищеца, изводите на първоинстанционния съд по отношение направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и началния момент на дължимост на законната лихва за забава.

С ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. Това са деца, родители, съпруг, както и фактически съжител. С Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС признава право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Със същото тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.