Решение № 128 от 13.02.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 3763/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 13.02.2026
- Състав
- Неделина Минчева
Цитирани разпоредби
- чл.104 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.104, ал.1 изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Стара Загора, 13.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Д. Р. С. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530103763 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.439 ГПК за установяване недължимост на сумата в размер на 11876,24лв. по изпълнително дело №20238690400255 по описа на ЧСИ ..., поради извършено прихващане с насрещно вземане. Претендират се и разноските по делото.
Искът е предявен от „МИНА-21“ ООД гр.Стара Загора срещу „ПЛУМЕР“ ЕООД гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че ищецът в качеството на наемодател, отдал под наем на ответника стопански обекти с договор от 02.03.2017г. Дължимият месечен наем бил в размер на 4000,00лв. Поради неплащане на наемни вноски ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.дело №2927/2023г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора и била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 23900,00лв., представляваща наемни вноски за периода от месец май 2020г. до месец септември 2020г., както и законната лихва върху тази сума и разноски в размер на 3128,00лв., които суми се дължали от ответника на ищеца. Било образувано изпълнително дело №531/2023г. по описа на ЧСИ .... Същевременно ответникът имал насрещно вземане към ищеца за сумата от 4000,00лв., ведно с лихва и разноски, за която сума бил издаден изпълнителен лист по гр.дело №4276/2022г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора и образувано изпълнително дело №20238690400255 по описа на ЧСИ ....
Ищецът направил изрично изявление за прихващане на насрещните вземания до размера на по-малкото, което изявление било изпратено и на двамата съдебни изпълнители. Ответникът получил това изявление, тъй като изразил становище по него пред ЧСИ .... Отделно от това, 1 ищецът прави изявление за прихващане и с исковата си молба. Поради прихващането, ищецът счита, че не дължи сумата по изпълнително дело №20238690400255 по описа на ЧСИ ....
Моли съдът да признае за установено по реда на чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 11876,24лв. по изпълнително дело №20238690400255 по описа на ЧСИ ... поради извънсъдебно прихващане със вземането по изпълнително дело №20238700400531 по описа на ЧСИ .... В условията на евентуалност моли съда да извърши съдебно прихващане на двете вземания до размера на по-малкото и да признае задължението на ищеца за погасено. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен.
Твърди, че ищецът няма вземане към ответника, с което да прихване насрещното вземане.
По представения договор за наем ответникът е върнал имота, като е заплатил всички дължими наеми. Представителят на ищеца е отказвал да приеме връщането на имота целенасочено. Въпреки това със съдебно решение било установено, че ответникът не дължи нищо на ищеца по договора за наем. Именно поради тази причина било дължимо връщането на депозита от 4000,00лв. от ищеца на ответника. По делото ищецът не възразил, че има насрещни вземания и било прието, че наемателят е изправен. Вземането, с което се претендира да се извърши прихващане, не съществувало. Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното по делото Решение №.......г. по описа на Софийски апелативен съд, между страните в настоящото производство е било образувано т.д. ......по описа на СГС по иск на „МИНА-21“ ООД, като с Решение ....... на Софийски градски съд, „ПЛУМЕР“ ЕООД е било осъдено да предаде на „МИНА-21“ ООД имот, предмет на договор за наем от 02/03.2017г., както и да заплати на ищеца сумата в размер на 9600,00лв., представляваща неустойка по същия договор. С въззивното решение ......... Апелативен съд София е отменил Решение ....... на Софийски градски съд, отхвърлил е като неоснователен искът за предаване на недвижимия имот, предмет на договора за наем, както и е отхвърлил предявения иск за неустойка.
С Решение ......... по описа на Старозагорския районен съд ищецът „МИНА – 21“ ООД е осъден да заплати на „ПЛУМЕР“ ЕООД сумата в общ размер на 4000,00лв., представляваща подлежащ на възстановяване депозит по договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017г., заплатен от „ПЛУМЕР“ ЕООД, като наемател на „МИНА-21“ ЕООД, като гаранция за изпълнението на договора поради прекратяването на последния, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 869,00лв., представляващи разноски по делото. Това Решение е потвърдено изцяло с Решение ....... по описа на Старозагорския окръжен съд.
2
Служебно известно на настоящия състав е, че във връзка с влязлото в сила ........г. на РС Стара Загора е издаден Изпълнителен лист №.......г. в полза на „ПЛУМЕР“ ЕООД за сумата в общ размер на 4000.00лв., представляваща подлежащ на възстановяване депозит по Договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017г., заплатен от „ПЛУМЕР“ ЕООД, като наемател, на „МИНА – 21“ ООД, като наемодател, при сключване на договора, като гаранция за изпълнението му, поради прекратяване на сключения Договор за наем и предаване на имота в състоянието, в което е бил преди отдаването му, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 5.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като и сумата от 869,00лв., представляваща направени по делото разноски.
От представеното по делото съобщение изх. №16104/07.05.2025г. по описа на ЧСИ ..., рег. №869, с район на действие Старозагорски окръжен съд се установява, че при този ЧСИ е образувано изпълнително дело №20238690400255, на основание изпълнителен лист, издаден по гражданско дело ........г. на Старозагорски районен съд за олихвяема сума 4000,00лв., ведно със законната лихва, която към 07.05.2025г. е в размер на 1367,83лв. и неолихвяема сума – 5534,22лв. В съобщението е посочено, че общото задължение по изпълнителното дело към 07.05.2025г. е в размер на 11876,24лв.
Видно от представената по делото Заповед .......г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. .......г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е разпоредил на ответника „ПЛУМЕР“ ЕООД да заплати на ищеца „МИНА – 21“ ООД сумата от общо 23900,00лв. с ДДС – дължима наемна цена, формирана както следва: 4700 лева с ДДС за месец май 2020г. и по 2800 лева с ДДС за месеците юни, юли, август и септември на 2020г. по Договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017г. с нотариална заверка на подписите под рег. № ......г. по описа на нотариус ......... за наети стопански обекти, намиращи се в Поземлен имот с идентификатор .........., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2023г., както и 478,00лв. – държавна такса и 2650,00лв. адвокатско възнаграждение. Заедно с тази Заповед, по ч.гр.д. .....г. по описа на Старозагорския районен съд е издаден и изпълнителен лист №.........г. в полза на ищеца „МИНА-21“ ЕООД за сумата от общо 23900,00лв. с ДДС – дължима наемна цена, формирана както следва: 4700 лева с ДДС за месец май 2020г. и по 2800 лева с ДДС за месеците юни, юли, август и септември на 2020г. по Договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017г. с нотариална заверка на подписите под рег. № ...... за наети стопански обекти, намиращи се в Поземлен имот с идентификатор ......., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2023г., както и 478,00лв. – държавна такса и 2650,00лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът извърши служебна справка и установи, че на 18.01.2024г. по ч.гр.д. .....г. е постъпило възражение с правно основание чл. 414 ГПК. С Разпореждане .......г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си, за което е издадена Заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист. На 29.02.2024г. ищецът е подал искова молба с правно основание чл.422 ГПК, по която е образувано гр.д.
....г. по описа на Старозагорския районен съд. По това дело, съдът е постановил 3
Определение ....., в мотивите на което е приел, че възражението по чл. 414 ГПК е просрочено, т.е. установителният иск е недопустим и исковата молба подлежи на връщане.
Поради това и производството по делото е прекратено. В същото определение, обаче, се приема, че възражението по чл.414 ГПК има характер на такова по чл.423 ГПК, поради което с Разпореждане .....г., на ответника е дадена възможност да внесе по сметка на Старозагорски окръжен съд сумата от 25,00лв. държавна такса за евентуално разглеждане на възражението му против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 18.09.2023г., имащ характер на такова по чл.423 ГПК. Ответникът се е възползвал от тази възможност, поради което е било образувано в.ч.т.д. ....г. по описа на Старозагорския окръжен съд. С Определение ......г. съдът не е приел възражението на ответника „ПЛУМЕР“ ЕООД против Заповед за изпълнение......г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №2927/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора. По този начин заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Видно от удостоверение изх. ......г. по изпълнително дело №20238700400531 по описа на ЧСИ ..., рег. №870, било е образувано изпълнително дело №20238700400531 с „МИНА21“ ООД като взискател и „Плумер“ ЕООД като длъжник. Към 19.01.2024г. вземането на взискателя по делото е в размер както следва: 23387,14лв. главница, както и законна лихва върху нея, считано от 30.11.2023г. -340,93лв., 155,60лв., платени разноски по делото и 1600,00лв. платен адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
Установява се по делото, че ищецът е изпратил уведомление за прихващане до ответника, с което „МИНА-21“ ООД съобщава на „ПЛУМЕР“ ЕООД, че извършва прихващане на задължението си към ответника в размер на 4869,00лв., със собственото си насрещно вземане от ответника в размер на 27028,00лв., вследствие на което прихващане задължението на „МИНА-21“ ООД към „ПЛУМЕР“ ЕООД се погасява изцяло, а задължението на „ПЛУМЕР“ ЕООД към „МИНА-21“ ООД продължава да съществува до размер от 22159,00лв. Това уведомление за прихващане е връчено на дружеството ответник по реда на чл.47, ал.1, във връзка с чл.50, ал.4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Основание на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението са новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти.
Посочената разпоредба на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др./.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по 4 което е издадено изпълнителното основание. Видно от тази разпоредба, този иск може да има за предмет само съдебно удостоверени вземания. Всички други вземания, които не са установени по съдебен ред, в т.ч. такси и разноски, образувани в хода на изпълнителното производство не могат да бъдат предмет на този иск. В исковата молба се твърди, както и е служебно известно на съда, че вземането, във връзка с което е образувано изпълнително дело №20238690400255 по описа на ЧСИ ..., обективирано в изпълнителен лист ......г. е за сумата в размер на 4000.00лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 5.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 869,00лв., представляваща направени по делото разноски. Ищецът претендира недължимост на сума, предмет на цитираното изпълнително производство в общ размер на 11876.24лв., която е образувана, както е видно от Уведомление изх. .......г., от главница 4000,00лв., законна лихва от 1367,83лв. и неолихвяема сума 5534,22лв. От тези суми – съдебно установеното вземане на ответника е: 4000,00лв. главница, 1367,83лв. законна лихва и 869,00лв. – разноски в исковото производство или вземане в общ размер на 6236,83лв.