Решение № 2218 от 08.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2218 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20265330100936 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по подадена жалба от А. Н. Х., ЕГН ********** , чрез адв. А. Б., срещу Заповед за задържане на лице рег. № ****** на полицейски орган при *** РПУ на ОД на МВР Пловдив, инспектор Н. Г. Д., с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, в частност липса на посочени фактически основания за задържане на жалбоподателя. Посочва, че заповедта е издадена без да е налице основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което водело до материална незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона, както и че е нарушен принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Сочи се, че в противоречие с правото на ЕС на била предоставена необходимата информация относно престъпното деяние в извършването на което е заподозряно. Поради изложеното моли съдът да отмени оспорената заповед.

От Н. Г. Д. е постъпило становище за неоснователност на депозираната жалба.

Посочва, че заповедта съдържа всички необходими реквизити по чл. 72 ал.1 ЗМВР. Излага доводи, че заповедта е издадена по повод данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, т. 12 от НК, за което било образувано досъдебно производство.

Посочва, че процесната заповед е издадена законосъобразно.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това следните:

1

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Пловдив, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74, ал.

2 ЗМВР.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно фактическо основание за задържането, съгл. изискването на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в заповедта норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна, доколкото в същата не са посочени фактическите основания за задържането. Като фактически основания е посочено: „за това, че на ****** г., около *** часа, в гр. П., бул.*** до № ** нанася телесна повреда по хулигански подбуди“, като е посочена и правна квалификация на деянието - чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, т. 12 от НК. Съдът намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР, доколкото е посочено, че са налице данни за извършено престъпление, като същото е конкретизирано, както като правна квалификация, така и като описание от фактическа страна. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е определено и правното основание на задържането, а именно: чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Досежно съобразяването на оспорения акт с материалноправните норми, то съдът намира, че видно както от заповедта за задържане, така и от приобщената по делото преписка по издаването й, във връзка с деянието е образувано досъдебно производство с рег.

№ ****** г. по описа на *** РУП – Пловдив. Следва да се отбележи, че законът борави с терминът „налице данни“, не и със сигурност, която е необходима за постановяване на съдебен акт, респ. достатъчно за осъществяване на задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция за съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление, каквато несъмнено е била налице, след като е образувано досъдебно произвоство. Доколкото задържането по ЗМВР предшества развоя на досъдебното производство и по-точно неговото приключване, без правно значение за настоящия казус е дали ДП е приключило с внасяне на обвинителен акт в съда или с неговото прекратяване. За да бъде задържано едно лице по ЗМВР не е необходимо да са събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето и категоричното установяване авторството в извършеното престъпление, тъй като това е въпрос, който се установява в наказателното производство. Както стана ясно и по-горе, достатъчно е да има единствено данни за извършено престъпление, което по безспорен начин се установява единствено с факта на образуваното досъдебно производство, който факт не е оспорен от жалбоподателя в настоящото производство.

На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността, нормативен израз на 2 който е нормата на чл. 4, ал. 2 от АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл. 6, ал. 2 от АПК/, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6 ал.1 АПК.

Съдът намира възражението за липса на информираност в светлината на ПЕС на задържаното лице за неоснователно. В заключителната част на оспорената заповед е посочено, че на задържаното лице са разяснени правата, срещу което същият се е подписал собственоръчно. Също така, от приложната по делото /л.41/ Декларация за правата на задържаното лице се установява, че поставяйки подписа си под тази декларация, жалбоподателят е удостоверил, че му е предоставена информация както относно основанието за задържането му, така и възможността да ползва адвокатска защита, от която възможност се е и възползвал.

Поради всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на органа, издал атакувания акт – ОД на МВР Пловдив, сумата от 102, 26 евро възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 11690/04.02.2026 г., депозирана от А. Н. Х., ЕГН **********, чрез адв. А. Б., срещу Заповед за задържане на лице рег. № ****** на полицейски орган при *** РПУ на ОД на МВР Пловдив, инспектор Н. Г. Д., с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".

ОСЪЖДА А. Н. Х., ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 7, сумата в размер на 102, 26 евро, представляваща разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3