Акт от 15.07.2020, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 94/2020
- Подписан
- 15.07.2020
- В сила
- 05.08.2020
Цитирани разпоредби
- чл.1, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
Р Е Ш Е Н И Е
№
365
15.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян при секретаря Йорданка Попова и присъствието на прокурор Невена Владимирова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян и. адм. дело № 94 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Е.Г.М., с ЕГН **********,***2, подадена чрез пълномощника ѝ адвокат М.К., с посочен съдебен адрес: ***, против Областна дирекция на МВР – Хасково.
Ищцата претендира да бъде осъден ответника да ѝ заплати сума в общ размер на 300 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №502/2019г. на Районен съд – Свиленград, по което е постановено Решение №119/02.09.2019г., с което е отменено Наказателно постановление №17-1253-001618/08.02.2018г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково. Претендира се и законната лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата, следваща деня на влизане в сила на решението на съда – 29.09.2019г., до окончателното ѝ изплащане, както и присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Областна дирекция на МВР Хасково, в писмен отговор на исковата молба, представен от пълномощник, счита, че искът е неоснователен по отношение на претендирания размер, с аргумента, че наказателното постановление било частично отменено от районния съд. Счита, че обезщетение се дължи само за отменената част от НП, съразмерно. Моли исканото обезщетение да бъде редуцирано. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случай на отхвърляне на иска, претендира юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира исковата молба за основателна и доказана. Предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното АНД №502/2019г. на Районен съд – Свиленград, че с Наказателно постановление №17-1253-001618/08.02.2018г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, на Е.Г.М. ***, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 и чл.185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 и чл.157, ал.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 - в размер на 10 лв., по чл.185 от ЗДвП - в размер на 20 лева.
Наказателното постановление е било оспорено от ищцата пред Районен съд – Свиленград, където е било образувано АНД №502/2019г. по описа на съда, който с Решение №119/02.09.2019г. отменил НП в частта на наложената глоба за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП и го потвърдил в частта за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд – Свиленград Е.Г.М. е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. С. П. М..
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 23.08.2019г., от който е видно, че ищцата е заплатила „в брой“ за адвокатска защита сума в размер на 300 лева за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в „защита по АНД №502/2019г. на РС – Свиленград, включително да обжалва всички действия и съдебни актове, които накърняват нейните права и законни интереси, които актове са постановени по посоченото дело, като изготви и подпише жалби срещу решението на РС – Свиленград, както и молби срещу решението и да я представлява пред РС – Свиленград…..“. В договора за правна помощ и съдействие е инкорпорирано и пълномощно за АНД №502/2019г. на РС – Свиленград.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ (в приложимата редакция, към дата на увреждането) държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на правото на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна ОДМВР – Хасково за имуществени вреди, в чиято структура е сектор „Пътна полиция“, от началника на който е издаден незаконосъобразен акт– Наказателно постановление №17-1253-001618/08.02.2018г., което е отменено в частта на глобата, наложена за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП с Решение №119/02.09.2019г., постановено по АНД №502/2019г. на Районен съд - Свиленград. Наказателното постановление е издадено от орган на ответника ОДМВР - Хасково, който съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи е пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия.
Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Последната е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразната част от Наказателно постановление №17-1253-001618/08.02.2018г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Относно претендираното обезщетение в размер на 300 лева, съставляващо заплатената от ищцата сума за процесуално представителство по АНД № 502/2019г. на Районен съд - Свиленград, във вр. с обжалване на Наказателно постановление № 17-1253-001618 от 08.02.2018г. на началника група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, от представените по делото писмени доказателства – договор за правна помощ и съдействие от 23.08.2019г., действително се установява заплащането на тази сума от страна на Е.Г.М. на адвокат С. П. М.. По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищцата разноски в хода на оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства – и доказана.
С влязлото в сила съдебно решение, с което е постановена частичната отмяна на издаденото срещу Е.Г.М. наказателно постановление като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОДМВР- Хасково по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията - т. е. да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно-следствената връзка, която съществува между тях. В случая, предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление в частта на наложената глоба за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП, претърпените от ищцата имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Разпечатката съдържа 27 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74ddefd1-4880-4878-a949-defd127fdab7