Решение № 91 от 19.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330203619 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0441-000124/15.05.2023г. на Началник Сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ- Пловдив, с което на В. Х. С., с ЕГН ********** от гр.Б., ул.”Б.” №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Жалбоподателят С. чрез свой повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Началник Сектор ОП при 04 РУ - Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище по делото намира жалбата за неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.04.2023г. около 12.25ч жалбоподателят В. С. управлявал в гр.Пловдив лек автомобил марка “Рено Туинго” с рег. №*********. На бул.“Христо Ботев“ в близост до №89 бил спрян за проверка от автопатрул на ПП Пловдив, в чийто състав влизал актосъставителя И. А. Б.. На жалбоподателя била извършена проверка с техническо средство за алкохол, като пробата била отрицателна. Тогава свид.Б. поискал от жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер дръг чек 5000“ с фабр. № ARКJ-0023, но С. отказал. Бил му издаден и талон за кръвна проба № 071485, но последният не дал такава. Ето защо за горното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 917155, серия GА от същата дата, а въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя И. А. Б. разпитан като свидетел пред настоящия състав на съда, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, талон за кръвна проба, справка за нарушител, заповеди 2бр., писмо изх.№3937/26.09.2023г. от УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни и кореспондиращи помежду си. На първо място следва да се посочи, че не бяха наведени някакви други проверими от съда обстоятелства, нито бяха ангажирани доказателства разколебаващи горните. Лично жалбоподателя е вписал в талона за изследване, че отказва пробите, както с техническо средство, така и даване на кръв за изследване и се подписал за това. Практически с жалбата не се спори по фактите, а се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Като такива се сочат отразеното в констативния акт и НП, че жалбоподателя бил отказал проба с техническо средство и не дал кръв за изследване и това било подведено като едно нарушение, а всъщност били две различни. На следващо място самия актосъставител не бил преминал обучение за работа с техническото средство Дръг чек тест 5000, поради което отказа да бъде тестван жалбоподателя бил правомерен. Тези възражения не са основателни според настоящата инстанция, защото нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП съдържа хипотеза, диспозиция и санкция в едно, поради което е самостоятелен състав на 2 административно нарушение. Същата е изградено по правилото „ако -то иначе. Според нея водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В процесния казус жалбоподателя е бил водач на МПС, спрян за проверка непосредствено при управление на превозното средство. За да не извърши административното нарушение е достатъчно да даде проба било с техническо средство, било чрез кръв за лабораторно изследване. кое да е от двете е достатъчно, защото така биха били охранени обществените отношения свързани с безопасността на транспорта. В процесния казус жалбоподателя е отказал и двете форми, следователно резонно като изпълнително деяние е възведено неговото бездействие и за двете форми на отказ от изследване-както с техническо средство, така и с даване на кръв за изследване. Последното също бе потвърдено и от изисканата справка от УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив съгласно писмо изх.

№3937/26.09.2023г., което сочи че жалб.С. не се е явил да даде кръв за изследване на 13.04.2023г. в това здравно заведение. Вмененото деяние касае отказ на водач на МПС да бъде тестван за употреба на алкохол. На следващо място от представената по делото Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. е видно, че свидетелят И. Б. е изрично упълномощен за извършва проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества у водачите на МПС.

При това положение той е орган, пред когото отказът да бъде тестван водач, се явява административно нарушение. Без значение е обстоятелствата каква у неговата компетентност като последното би могло да рефлектира само върху резултата от теста, но само в случай, че водачът бе извършил такава проба. В процесния казус не е налице извършена проба от страна на жалбоподателя с техническото средство, поради което и горното възражение в този смисъл не е основателно.

3

При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на жалб.С. по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Съобразно законът са и наложените наказания, като в случая законодателят не е оставил възможност за индивидуализация на същите, определяйки фиксирани размери , както следва: глоба 2000лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от две години.

При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0441000124/15.05.2023г. на Началник Сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУПловдив, с което на В. Х. С., с ЕГН ********** от гр.Б., ул.”Б.” №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4