Определение № 1422 от 31.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1422 гр. София, 31.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100500531 по описа за 2024 година

Образувано е по подадена жалба от И. Р. К. срещу разпореждане на ЧСИ – М..Б от 30.11.2023 г., с което същият отказал да вдигне запор върху собственото й МПС и отказал да смени пазача като й предостави за пазене МПС-то по изп. дело 2756/23 г.

По делото е депозирано възражение от страна на Л. С. Б., молител в производството, в което се сочат твърдения за процесуалната недопустимост на жалбата.

Депозирани са и мотиви на ЧСИ 838 – М..Б на основание чл. 436 ал.3 от ГПК.

Съдът, като взе предвид съображенията по делото, намира за установено следното: изложени в частната жалба и данните

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е образувано от Л. С. Б. въз основа на обезпечителна заповед 10/30.06.2023 г. по гр.д. 1297/23 г. на РС- Видин, ГО, 7 състав в производство по реда на чл. 389 ал.1 от ГПК.

В разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК лимитативно са изброени действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от страна на длъжника. Същите касаят постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. В този смисъл, на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК подлежат само действия на съдебния изпълнител 1 по осъществяване на принудително изпълнение.

Процесното изпълнително производство е образувано по реда на чл. 400 ал.1 от ГПК като част от обезпечително производство с оглед превеждане в изпълнение на издадена обезпечителна заповед в производство по чл. 389 от ГПК т.е. действията на ЧСИ са извършени с оглед нормата на чл. 400 ал.1 от ГПК и не попадат в приложното поле на чл. 435 от ГПК.

Сочената норма на чл. 400 ал.1 от ГПК не предвижда възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Такава възможност не се предвижда и в разпоредбата на чл. 401 от ГПК, в която е посочено, че при налагане на обезпечителните мерки се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440 от ГПК. Първата от тях предоставя правна възможност на трети лица да обжалват действията на съдебния изпълнител при наличието на предвидените в нея предпоставки, а втората предвижда възможността за искова защита на третите лица т.е. страните по обезпечението не могат да обжалват действията на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителната мярка. Това произтича и от разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ГПК, съгласно която съобщението на съдебния изпълнител за наложения запор дава възможност на длъжника да обжалва определението за допускане на обезпечението / в този смисъл определение 298/24.02.2011 г. по гр.д. 6/2011 г. на САС/. Поради което жалбата в частта досежно отказът да бъде вдигнат запора е недопустима.

При налагане на запор върху движима вещ като обезпечителна мярка се прилагат правилата на чл. 465 – 472 от ГПК с оглед разпоредбата на чл. 400 ал.1 изр. 2 от ГПК. Поради което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435 ал.2 т. 5 от ГПК определянето на трето лице за пазач ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК.

Определянето на трето лице за пазач е извършено от ЧСИ с протокол за опис на движими вещи от 05.07.2023 г. Видно от стореното отбелязване настоящата жалбоподателка е присъствала на описа респ. подписала е протоколът за опис. Срокът за обжалване на това действие е изтекъл на 19.07.2023 г. Няма данни по делото това действие да е обжалвано в горецитирания двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК.

Предмет на жалбата в настоящото производство е отказът на ЧСИ да замени определения с протокола от 05.07.2023 г., което действие не попада в приложното поле на чл. 435 ал.2 от ГПК, доколкото тези действия са релевантни към разпоредбата на чл.

471 ал.1 респ. ал.2 от ГПК. С оглед наведените в жалбата твърдения се цели да се преодолеят само и единствено неблагоприятните последици на пропуснатия срок по повод действието от 05.07.2023

Поради което и в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от И. Р. К. срещу разпореждане на ЧСИ – М..Б от 30.11.2023 г., с което същият отказал да вдигне запор върху собственото й МПС и отказа му да смени пазача като й предостави за пазене МПС-то по изп. дело 2756/23 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3