Решение № 800 от 29.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Русе, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520105512 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД твърди, че на 11.09.2024 г. между него, в качеството му на кредитор и ответника А. Н. Н., като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит от разстояние с № *********** на електронната платформа на дружеството. Твърди, че отпуснатият с този договор кредит бил в размер на 1050 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин, а именно: на каса на „Изипей“ АД. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 12 вноски, всяка от които по 87,50 лева. Уговорен бил и годишен лихвен процент в размер на 40,15 %.

Твърди, че сключването на договора е станало след регистрация на ответника в сайта на ищцовото дружество: www.minizaem.bg и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”.

След това ответникът получил имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. След одобряването му той получил на 1 личния си имейл договора и общите условия за писмено потвърждаване.

Потвърждаването станало по следния начин: клиента получил чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. Той получил втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му е въвел получения от него код. Преди извършване на паричния превод ответникът получил обаждане на посочен от него телефонен номер, разговорът се записвал. По този начин той отново потвърдил сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

При кандидатстването ответникът е посочил телефонен номер, електронен адрес. Активирал код 6329. В хода кандидатстване ответникът изпратил и снимка на личната си карта. Изготвена била и справка МВР като личната карта на ответника била валидна и нямало данни същата да е открадната, поради което не било налице основание за съмнение, че е използвана именно от ответника Н.. Освен това, от профила му във „Вайбър“ се установявало, че е регистриран със същия телефонен номер, с който е кандидатствал за кредита. Проведен бил и видео разговор, който бил записан. Изпратено било и удостоверение за банкова сметка.

Твърди, че по договора ответникът е направил само едно плащане в размер на 270 лева. Изпратен му бил и имейл, с който бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 16.06.2025 г. Поради тази причина била изискуема цялата претендирана сума за главница в общ размер от 918,40 лв. При съобразяване на обявената предсрочна изискуемост, претендираната договорна лихва за периода от 11.10.2024 г. до 08.06.2025 г. била в общ размер от 173,20 лв.

Твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № ***********/2025 г. по описа на РС-Русе.

Съдът е уважил претенцията по образуваното дело и е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на ГПК. Ищцовото дружество получило съобщение с указание, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, сумата в общ размер от сумата от 1091.60 лв., от които: 918,40 лв. - главница, 173,20 лв. - договорна лихва за периода от 11.10.2024 г. до 08.06.2025 г., ведно със законната лихва върху 2 претенцираната сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по гр. д. № ***********/2025 г. до пълното погасяване нa дължимата сума. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК, особения представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Заявява, че от представените по делото доказателства не се установявало че ответникът е сключил процесния договор за кредит в размер на сумата от 1050 лева, нито че същият е получил тази сума по неговата банкова сметка. Отделно заявява, че посочения ПГР в договора за кредит и начина, по който е формулиран в текста противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не ставало ясно какви разходи били включени над посочения ГЛП до посочения ГПР. Счита за нищожна и уговорената неустойка, която не можела да е по-голяма от половината на сумата на главницата по договора за кредит както и уговорките относно самите обезпечения – банкова гаранция за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4, като липсвал такъв текст в договора. По този начин ответникът бил лишен от възможността за избор, както и създавало неяснота относно въведеното в договора съдържание.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител. Поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 27.06.2025 г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № ***********/25 г. по описа на РС-Русе.

Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***********/11.07.2025 г., с която е разпоредено длъжникът А. Н. Н. да заплати на кредитора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 918,40 лв. – главница; ведно със законна лихва от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 173,20 лв. – договорна лихва за периода от 11.10.2024 г. до 08.06.2025 3 г., както и направените по делото разноски: 25,00 лв. - държавна такса и 50 лв.

- юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника А. Н. Н. на основание чл.47, ал.5 от ГПК.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на кредит № ***********/11.09.2024 г., че между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД като кредитор и А. Н. Н. като длъжник е сключен посочения договор, с който ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 1050 лева при следните параметри: срок на кредита: 360 дни,, договорна лихва, дължима при фиксиран лихвен процент в размер на 40,15%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%, общо дължима сума – 1275 лева, общо дължима сума при непредоставяне на обезпечение по чл.3 от договора – 1807, 65 лева, ГПР – 48,44%.

В чл. 3, ал. 1 от договора било уговорено, че потребителят се е задължил в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на Кредитора или 2. две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените изисквания. Страните са се съгласили, че неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение ще причини на кредитора вреди, за чието обезщетяване се дължи неустойка. Размерът на тази неустойка е съобразен с особеностите на договора и потребителя, като е 532,50 лева и се начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея, като се заплаща заедно с погасителната вноска.

Като част от договора е включен и Погасителен план, в който в два варианта са посочени дължимите от ответника 12 броя месечни вноски по кредита с падеж на първа погасителна вноска 11.10.2024 г. и последна погасителна вноска – 06.09.2025 г. - при представяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 и 2 и при непредставяне на обезпечение по чл. 3.

Съгласно чл. 8 от договора, при забава в плащането на две погасителни вноски от потребителя, страните се съгласяват, че кредиторът може едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем, като изиска предсрочното му погасяване. В този случай потребителят следва незабавно да погаси цялата дължима главница, както и дължимите до момента на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита акцесорни задължения. Със сключване 4 на договора страните се съгласили, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена с изпращане на волеизявлението на кредитора на електронна поща посочена от потребителя, като за доказване, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена е достатъчно да се установи, че електронното съобщение е било изпратено на посочената от потребителя електронна поща.

Видно от Разписка за извършено плащане №***********/11.09.2024 г. на EasyPay, ответникът е получил сумата в размер на 1050,00 лева по процесния Договор за кредит, което обстоятелството не се оспорва.

Не се оспорва обстоятелството, ответника по договора за кредит е направил една единствена вноска в размер на 270 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***********/11.07.2025 г. по ч.гр. д. № ***********/2025 г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство, както и между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството. Предвид на това исковете са допустими.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което, може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК.

Тъй като процесният договор за предоставяне на кредит е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, приложение следва да намери и 5

Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът е сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия и договора процедура, като комуникацията между страните е осъществена на електронната страница на кредитодателя. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като заверен препис.

Договорът е бил потвърден и сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ и отношението е било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.