Определение № 2435 от 18.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2435 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай С.

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай С. Въззивно частно гражданско дело № 20265300501980 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Етажна собственост с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ****, действаща чрез законен представител „Райли-84“ ЕООД, срещу Определение № 8927 от 19.07.2026 г. постановено по гр.д.№ 5534/2026 г. по описа на Районен съд- Пловдив, IV гр.с-в, с което е върната исковата молба на Етажна собственост с административен адрес: гр. Пловдив, ул. **** против Н. Д. С., ЕГН:

********** и В. С. И., ЕГН: ********** , прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 519/ 15.04.2026 г. по ч.гр.д. № 1081 по описа за 2026 г. на Районен съд – Велико Търново. В жалбата се съдържат оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

Ч.гр.д. № 1081 по описа за 2026 г. на Районен съд – Велико е образувано по заявление на „Райли-84“ ЕООД за издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. Д. С., ЕГН: ********** и В. С. И., ЕГН: **********, за следните суми: общо 534,14 евро, произтичаща от писмено споразумение от 18.12.2025 г., ведно със законната лихва от 08.04.2026 г., до окончателното изплащане на вземането. По заявлението е издадена Заповед № 519/15.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която се разпорежда длъжниците да заплатят на заявителя в условията на солидарност посочените суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от солидарните длъжници. Предвид последното на заявителя са дадени указания за предявяване в едномесечен срок на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането. В исковата молба и уточненията към нея ищецът твърди, че исковата претенция се предявява от Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, 1 ул. ****, чрез професионалния управител и представител на етажната собственост „Райли-84“ ЕООД. С обжалваното определение РС е приел, че липсва идентичност между правните субекти, които претендират да са носители на процесното вземане, което води до недопустимост на предявените установителни искове.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна.

Производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, представлява продължение на заповедното производство, тъй като има за предмет установяване със сила на пресъдено нещо спрямо ответника съществуването на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът, разглеждащ иска с правно основание чл. 422 от ГПК, е длъжен да извърши преценка за идентичността на претендираното материално субективно право, съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищеца по иска за установяване съществуването на претендираното вземане. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум идентичност на фактите, от които произтича материалното субективно право, в какво се състои това право, както и кои са носителите на правоотношението. С решението в производството по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, следва да се признае или отрече със сила на пресъдено нещо от гражданския съд същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Поради това субективната и материалноправна идентичност на претендираното вземане в заповедното и исковото производство по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е предпоставка както допустимостта на предявения иск, така и за редовността на исковата молба, за която съдът следи служебно. В разглеждания случай не се установява субективната идентичност между заявителя по издадената заповед за изпълнение / „Райли-84“ ЕООД, ЕИК: 205113744 / и ищеца, предявил установителния иск / Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, ул. ****, чрез професионалния управител и представител на етажната собственост „Райли-84“ ЕООД/. Има разликата между правните субекти, в чиято полза се претендира процесното вземане, което води до липса на идентичност между правните субекти в заповедното и исковото производство. В аспекта на изложеното се налага извод, че подадената искова молба не отговаря на изискванията по чл. 422 във връзка с чл. 410 от ГПК, поради което е недопустима. Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8927 от 19.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 5534/2026 г. по описа на Районен съд- Пловдив, IV гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3