Определение № 630 от 11.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Варна, 11.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500494 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Т. против решение № 185/10.07.2025г. на ОС – Шумен, постановено по гр.д. № 36/2025г. и с което е отхвърлен предявения от него против Районен съд – Шумен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 2344/2024г. по описа на Районен съд – Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при неучастие на Прокуратурата като необходим другар, съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ и даденото по т.15 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС разрешение, поради което и постановеното решение се явява недопустимо. Относно правилността на същото се излагат доводи, че същото противоречи на материалния закон и установените в практиката на ЕСПЧ стандарти, не е съобразен целият релевантен период на продължителност на производството и не са изложени мотиви по критериите, визирани в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, съдът не е обсъдил всички доводи на страните и доказателства, довело до необоснованост на решението. Твърди се също така, че по отношение на съдията-докладчик са били налице основания по см. на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, предвид обстоятелството, че ОС – Шумен е ответник по други водени от него дела, 1 което обстоятелство поставяло под съмнение безпристрастността на съдията.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.

В жалбата са направени и доказателствени искания, а именно за служебно допускане на „съответните експертизи“ и разпит на заличен от първоинстанционния съд свидетел. Представено е и писмено доказателство.

В срока по чл.263 ГПК ответната страна – ОС – Шумен не е подала отговор. Такъв не е депозиран и от Прокуратурата на РБ, участваща в процеса на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и отговаря на изискванията за редовност. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.

По направените доказателствени искания:

Отчитайки предмета на спора, извършените в първоинстанционното производство процесуални действия и съобразно задължителните разяснения по ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че не са налице основания за служебно събиране на доказателства, в частност назначаване на експертизи, нито за даване на указания на страните за възможност за ангажиране на доказателства поради пороци на доклада по чл.146 ГПК. Доказателствената тежест е била правилно разпределена, при точно отразяване и правилна правна квалификация на наведените фактически основания на предявения иск. Последните не са налагали необходимост от служебно назначаване на каквито и да било експертизи.

Не е налице и хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Правилно окръжният съд е оставил без уважение искането за провеждане на съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи, тъй като липсват фактически твърдения за конкретни обстоятелства относно здравословното и психическо състояние на въззивника /ищец/, за които да сочи, че са в причинна връзка с твърдяната от него неразумна продължителност на гр.д. № 2344/2024г. От допуснатите му двама поискани от него свидетели /при условията на призоваване/ по делото е бил разпитан само С.В.В., а свидетелката Е.Д. е била заличена с определение от 25.02.2025г. с оглед депозирана от нея молба, че няма преки впечатления за обстоятелствата, за които е призована и като длъжностно лице в съдебната система е в конфликт с въззивника. Срещу заличаването на този свидетел въззивникът не е възразил и не е поискал ангажирането на друг, респ. конкретни оплаквания за неправилност на това процесуално действие не са наведени във въззивната жалба. Едва след съдебното заседание от 10.06.2025г., в което е бил разпитан свидетеля Василев и постановено приключване на съдебното дирене, с молба от 19.06.2025г. въззивникът е поискал преразпит на този свидетел и разпит на други трима свидетели /не е посочен вече заличения свидетел/, което искане правилно е било оставено без уважение като преклудирано.

2

Ето защо исканията за служебно назначаване на съдебни експертизи и разпит на заличен свидетел следва да бъдат оставени без уважение.

Относно представеното с въззивната жалба определение по адм.д. № 327/2025г. на АдмС – Шумен, същото по принцип е относимо към оплакванията по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, но доколкото е постановено след приключване на устните състезания пред ОС – Шумен, то на въззивника следва да бъде указана необходимостта от представянето на доказателства относно движението на въпросното административно дело, в това число дали и кога е връчен препис от исковата молба на ОС – Шумен.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от въззивника К. Г. Т. доказателствени искания за служебно назначаване на съдебни експертизи и разпит на заличен свидетел.

ОТЛАГА произнасянето си по приемане на определение по адм.д. № 327/2025г. на АдмС – Шумен.

УКАЗВА на въззивника К. Г., че следва да представи доказателства относно страните и движението на адм.д. № 327/2025г. на АдмС – Шумен, в това число кога е образувано, дали и кога е връчен препис от исковата молба, предмет на спора на ОС – Шумен.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 10.12.2025 г. от 9:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Варна, 11.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500494 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Т. против решение № 185/10.07.2025г. на ОС – Шумен, постановено по гр.д. № 36/2025г. и с което е отхвърлен предявения от него против Районен съд – Шумен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 2344/2024г. по описа на Районен съд – Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при неучастие на Прокуратурата като необходим другар, съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ и даденото по т.15 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС разрешение, поради което и постановеното решение се явява недопустимо. Относно правилността на същото се излагат доводи, че същото противоречи на материалния закон и установените в практиката на ЕСПЧ стандарти, не е съобразен целият релевантен период на продължителност на производството и не са изложени мотиви по критериите, визирани в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, съдът не е обсъдил всички доводи на страните и доказателства, довело до необоснованост на решението. Твърди се също така, че по отношение на съдията-докладчик са били налице основания по см. на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, предвид обстоятелството, че ОС – Шумен е ответник по други водени от него дела, 1 което обстоятелство поставяло под съмнение безпристрастността на съдията.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.

В жалбата са направени и доказателствени искания, а именно за служебно допускане на „съответните експертизи“ и разпит на заличен от първоинстанционния съд свидетел. Представено е и писмено доказателство.

В срока по чл.263 ГПК ответната страна – ОС – Шумен не е подала отговор. Такъв не е депозиран и от Прокуратурата на РБ, участваща в процеса на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и отговаря на изискванията за редовност. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.

По направените доказателствени искания:

Отчитайки предмета на спора, извършените в първоинстанционното производство процесуални действия и съобразно задължителните разяснения по ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че не са налице основания за служебно събиране на доказателства, в частност назначаване на експертизи, нито за даване на указания на страните за възможност за ангажиране на доказателства поради пороци на доклада по чл.146 ГПК. Доказателствената тежест е била правилно разпределена, при точно отразяване и правилна правна квалификация на наведените фактически основания на предявения иск. Последните не са налагали необходимост от служебно назначаване на каквито и да било експертизи.

Не е налице и хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Правилно окръжният съд е оставил без уважение искането за провеждане на съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи, тъй като липсват фактически твърдения за конкретни обстоятелства относно здравословното и психическо състояние на въззивника /ищец/, за които да сочи, че са в причинна връзка с твърдяната от него неразумна продължителност на гр.д. № 2344/2024г. От допуснатите му двама поискани от него свидетели /при условията на призоваване/ по делото е бил разпитан само С.В.В., а свидетелката Е.Д. е била заличена с определение от 25.02.2025г. с оглед депозирана от нея молба, че няма преки впечатления за обстоятелствата, за които е призована и като длъжностно лице в съдебната система е в конфликт с въззивника. Срещу заличаването на този свидетел въззивникът не е възразил и не е поискал ангажирането на друг, респ. конкретни оплаквания за неправилност на това процесуално действие не са наведени във въззивната жалба. Едва след съдебното заседание от 10.06.2025г., в което е бил разпитан свидетеля Василев и постановено приключване на съдебното дирене, с молба от 19.06.2025г. въззивникът е поискал преразпит на този свидетел и разпит на други трима свидетели /не е посочен вече заличения свидетел/, което искане правилно е било оставено без уважение като преклудирано.

2

Ето защо исканията за служебно назначаване на съдебни експертизи и разпит на заличен свидетел следва да бъдат оставени без уважение.

Относно представеното с въззивната жалба определение по адм.д. № 327/2025г. на АдмС – Шумен, същото по принцип е относимо към оплакванията по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, но доколкото е постановено след приключване на устните състезания пред ОС – Шумен, то на въззивника следва да бъде указана необходимостта от представянето на доказателства относно движението на въпросното административно дело, в това число дали и кога е връчен препис от исковата молба на ОС – Шумен.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от въззивника К. Г. Т. доказателствени искания за служебно назначаване на съдебни експертизи и разпит на заличен свидетел.

ОТЛАГА произнасянето си по приемане на определение по адм.д. № 327/2025г. на АдмС – Шумен.

УКАЗВА на въззивника К. Г., че следва да представи доказателства относно страните и движението на адм.д. № 327/2025г. на АдмС – Шумен, в това число кога е образувано, дали и кога е връчен препис от исковата молба, предмет на спора на ОС – Шумен.