Решение № 5187 от 29.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5187 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100113696 по описа за 2023 година

Ищецът В. Н. З. твърди в исковата молба, че на 08.10.2020г., в района на село Бъта, община Панагюрище, на републикански път II-37, км.89+209, в посока гр. Панагюрище, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е починал единия водач на участвалите в същото превозни средства – неговия брат В. Н. З.. Сочи, че В. З. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ********. Причинилият смъртта на брат му водач И. Т. Я. е управлявал товарна композиция влекач с марка „Мерцедес Бенц“ с ДС № ******** и цистерна „Спитцер Сило“ с ДК № ********, собственост на фирма „Калцит“АД, гр. Асеновград. Поддържа, че И. Я. след разтоварване на цистерната, е извършвал курс от „Асарел-Медет“, гр. Панагюрище и се е движил в посока гр. Пазарджик. Сочи, че с присъда № 681/2022 г. Окръжен съд – Пазарджик е признал И. Т. Я. за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост, движейки се с несъобразена скорост е причинил смъртта на В. З. и го е осъдил на две години лишаване от свобода условно. Присъдата е влязла в сила на 17.02.2023 г.

Ищецът сочи, че смъртта на брат му, го е поставил в тежък емоционален шок, а впоследствие е довела и до нестихваща душевна болка и страдание. Макар и с пет години по-малък приживе В. се е грижил за него непрекъснато, защото е с трайно увреждане – 60 % намалена работоспособност, като страда от епилепсия с генерализация от ГТКП. Сочи, че не работи от м. октомври 1982 г. и оттогава получава само инвалидна пенсия, в размер на 440 лв. месечно. Винаги са живели заедно в неговия дом, като ищецът, особено последните години, е бил изцяло зависим от В..

Ищецът сочи, че и двамата не са семейни, нямат съпруги и деца, и са били винаги в 1 изключително близки отношения, като е приел много тежко смъртта му, скърби много, изгубвайки неговия най-близък човек и на практика неговото семейство. Сочи, че се оправя трудно сам и брат му е поел изцяло грижите за него. След смъртта му и до днес, е изключително зле физически и психически, сънува кошмари. Не е контактувал почти с никого, чувства се несигурен. И преди му е било трудно, но след неговата смърт положението е изключително тежко. Не чува добре, ходи трудно и това още повече усложнява живота без брат му. Винаги са се обичали и разбирали, били са в отлични отношения, приживе той често го е придружавал. Освен това му е помагал и с пари, пазарувал е за в къщи, за него е бил единствена опора. Ищецът поддържа, че конкретните житейски обстоятелства, силната привързаност между него и починалия му брат, са му причинили болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената им връзка.

Поддържа, че застраховател по гражданска отговорност на виновния водач е „Дженерали застраховане“ АД по полица № BG1081120000623504, валидна от 05.03.2020г. до 04.03.2021 г. Сочи, че за пътнотранспортното произшествие е сезирал застрахователя с уведомление вх. № 310В031219/13.10.2020 г., като на 06.11.2023 г. е подал претенция по чл.

380 КЗ с вх. № 310В024592.

Ето защо, ищецът моли съда на основание чл.432 КЗ, да бъде осъдена ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта на брат му В. Н. З. при ПТП, настъпила на 10.08.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 06.12.2023 г. до окончателното плащане.

Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва иска по основание и размер, по съображения в отговора. Поддържа, че съгласно Тълкувателно решение 1/2016 г. от 21.06.2018 г., обезщетение на брат/сестра се присъжда по изключение, при създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Счита размера на вредите за завишен, като сочи, че е налице лимит от 5 000 лв. В условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, като поддържа че В. Н. З. не е пропуснал движещата се по пътя с предимство товарна композиция влекач марка „Мерцедес Бенц“, модел „41843 ЛС Алкор“ с ДС № ********, при наличие на задължение за това, съгласно поставен пътен знак Б1. Оспорва претенцията за законна лихва за забава, с аргумент за неоснователност на главния иск за вреди.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са настъпили неимуществени вреди за ищците, представляващи болки и страдания от смъртта на техния 2 близък.

Когато пострадалият е починал, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (ТР № 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС).

По аргумент от чл. 300 ГПК, съдът е обвързан от задължителната сила на влязлата в сила присъда № 3 от 01.02.2023 г., постановено по НОХД № 681/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с която И. Т. Я. е признат за виновен в това, че на 08.10.2020 г. на Републикански път II-37, км. 89-209, посока гр. Панагюрище – гр. Пазарджик, при управление на товарна композиция влекач, марка „Мерцедес Бенц“ с ДС № ******** и цистерна „Спитцер Сило“ с ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП – пътен знак В26 и по непредпазливост причинил смъртта на В. З., престъпление по чл. 343,ал.1, б. „в“, вр. с чл.

342, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 17.02.2023 г., видно от отбелязването върху същата. Видно от мотивите на присъдата, причините за възникване на ПТП са: навлизане на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ******** в път с предимство, без да пропусне приближаващата се отляво автокомпозиция; инстинктивно отклоняване на автокомпозиция наляво и навлизане в лявата лента – с оглед да се даде възможност на лекия автомобил да прекрати маневрата си /завой наляво/; движение на автокомпозицията „Мерцедес Бенц“ с ДС № ******** и цистерна „Спитцер Сило“ с ДК № ******** със скорост 86-87 км/ч., при разрешена на процесния участък 60 км/ч.

От удостоверение за наследници на СО, район „Надежда“, се установява че единствен наследник по закон на В. Н. З. е неговия брат В. Н. З..

Видно от представеното експертно решение № 2268 от 169 зас. от 23.10.2018 г. на ТЕЛК при I I М Б А Л II състав, на ищеца В. Н. З. е призната 60 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза епилепсия. На същия се изплаща пенсия за инвалидност видно от разпореждане на НОИ от 26.11.2018 г., в минимален размер от 176,46 лв. Към момента, видно от справката от НОП, инвалидност е в размер на 420 лева. получаваната от ищеца пенсия за

С искане с вх. № 310В024592 от 06.11.2023 г. ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД с искане за изплащане на обезщетение за процесното пътнотранспортно произшествие. С писмо от 27.11.2023 г. от ответното дружество са поискани допълнителни доказателства за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.

Свидетелката К.С.М. сочи, че познава В. и В. З.и, заради роднинската връзка, която имат с баща й /ищецът е втори братовчед на баща й/. Двамата братя са живеели заедно в ж.к.

3

„********. В. по рождение има заболявания, във връзка със зрението и епилепсия, така че относително сам може да се грижи за себе си. Когато брат му е бил жив, всъщност той се е грижил за домакинството заради намаленото му зрение. И двамата им родители са починали, нямат други близки. Ищецът много тежко е приел смъртта на брат си, защото това е единствения човек до него. Свидетелката помага в момента на В., носи му храна и помага за чистене на апартамента. В. има нарушена координация на движенията, която е видима. В. е бил по-млад, но понеже е здравия и образования в семейството, е поел отговорност за брат си.

Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая поради конкретните житейски обстоятелства между двамата братя, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка и е справедливо да се признае право на обезщетение и на преживелия родственик. Става въпрос именно за такава връзка между ищеца и починалия като братя, които нямат други такива близки родственици и която надхвърля рамките на типичните в семейството взаимна обич и подкрепа. По делото са установиха отношения на взаимна грижа и помощ, както и на емоционална връзка и доверие, като ищецът, още повече при съобразяване със здравословното му състояние, е бил силно привързан, в степен на зависимост от починалия, доближавайки се до корелацията при връзката родител - дете.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

(решение № 15 от 12.02.2018 г. на ВКС по т.д. 1423/2017 г. на ІІ Т.О., ТК; решение № 2 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1089/2017 г., II Т.О.). Съдът взе предвид и писмените доказателства по делото, свързани със здравословното състояние на ищеца, както и обстоятелството, че двамата брата нямат други близки родственици, което значително утежнява ежедневно битието му и създава несигурност и тревога в живота му.

Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за процесното ПТП е в пълния предявен размер от 40 903,35 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба. Настоящият състав намира, че нормата на § 96 от ПЗР на КЗ не обвързва съда, при предявен иск за обезщетение, като същото се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява следния механизъм на ПТП: На 08.10.2020 г., около 14,15 ч. по републикански път II-37, км.

89+209 се е движил товарен автомобил „Мерцедес Бенц“ с ДС № ******** и цистерна „Спитцер Сило“ с ДК № ********, в посока от гр. Панагюрище към гр. Асеновград.

Водачът на състава от превозни средства при приближаване на км. 89+209 се е движил със скорост 86-87 км/ч. при мокра пътна настилка в много добро състояние, без наклони и 4 неравности. На около 260 м. преди Т-образното кръстовище с разположения вдясно общински път към с. Бъта, е поставен знак В26. Едновременно с гореописания състав от пътни превозно средства, по общинския път от с. Бъта към Т-образното кръстовище, се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ********, управляван от В. З..

Наближавайки Т-образното кръстовище, водачът е могъл да види пътен знак Б1, разположен на около 15 м. преди стоп-линията. Достигайки стоп линията, водачът на лекия автомобил намалява скоростта, почти с намерение за спиране, но изведнъж преценява, че ще може да премине и предприема ускоряване с посока на движение отдясно наляво спрямо посоката на движение на товарния автомобил. Водачът на товарния автомобил, изненадан възприема движението на лекия автомобил, преценява че със скорост около 86-87 км/ч. не може да спре и предприема спасителна маневра отклоняване свое ляво. Водачът на лекия автомобил продължава движение напречно на траекторията на товарния автомобил с леко отклонение на свое ляво, но не успява да излезе от коридора на движение на товарния автомобил и настъпва удар между предна, челна част на товарния автомобил и задна лява врата на лекия автомобил. Следователно, от водача на лекия автомобил е допуснато нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и същият е допринесъл за настъпване на ПТП. Следователно възражението за съпричиняване е основателно, като съдът го определя на 1/3.